„Къде са парите от нефта и газа?“, скандираха в края на пролетта стотици протестиращи в южния град Салала, поставяйки под въпрос ефективността от въглеводородните приходи на Оман. Недоволните обвиняват британските енергийни компании, които от десетилетия експлоатират голяма част от петролните богатства на пустинния султанат. Ангел Иванов разказва историята за това как се поддържа на трона половин век авторитарен монарх, когато интересите на Короната са над всичко…
Декември, 2019 – Сър Алън Дънкан с досада гледаше през прозореца как тежкият Боинг 747 SP се спуска над Маскат. Винаги му е било чудно защо Кабус изпраща всеки път до Острова за една дузина възрастни господа частния си самолет, който иначе може да вози повече от 270 пътници.
Този път обаче беше различно – здравето на султана беше разклатено и дипломатът от кариерата не можеше да се отърве от натрапчивото чувство, че е за последно…
От 90-те години на миналия век в последните дни на всяка година елитна британска група съветници летяла до Оман за тайните заседания в двореца. Сбирките били последвани от пищни банкети, които продължавали до 4 сутринта.
Преди това VIP гостите прекарвали часове в забавления и почивка в двореца на султана. „Обяд до басейна … Предлагат се суперскъпи вина – Petrus, Cheval Blanc… щом часовникът приближи до 11 вечерта прислугата ги привиква при монарха.
“Тричасовата среща със султана обхваща всички теми, които той пожелае“, спомня си Дънкан в дневника си, издаден под заглавието In the Thick of It.
Той присъства на поне 14 срещи на тайния съвет на Оман от 2001 година, включително и след като става британски държавен министър по международното развитие.
В министерския Етичен кодекс на Обединеното кралство се казва, че е „от първостепенно значение министрите да предоставят точна и достоверна информация на Парламента… От министри, които съзнателно подвеждат Парламента, се очаква да предложат оставката си на министър-председателя“.
Въпреки това Дънкан не декларира в нито един от парламентарните или министерските регистри на интереси, пътувания, гостоприемство, подаръци или срещи, че е присъствал на тайния съвет. Вместо това той ги описва като „стратегически семинари с правителството на Оман“, „междуправителствени сесии” или просто „гостуване на правителството на Оман“.
Далеч по-откровен е в собствения си дневник, където тези воаяжи се превръщат в „годишен таен съвет в Оман – събитие, на което висши служители от Обединеното кралство брифират лично султана по горещи световни теми“.
Схемата изглежда вдъхновена от Тайния съвет на Кралицата или Privy Council, който е най-старото и досега действащо общество на Острова, чиито членове обсъждат с монарха важните държавни дела и имат достъп до класифицирани разузнавателни материали.
Тайният съвет, като орган на управление, предшества правителството и съществуването на фигурата на премиера. Още от началото си през 1708 година при управлението на последния представител на династията на Стюартите – Анна, първоначално частният съвет от доверени съветници около суверена се превръща донякъде в скрит инструмент за управление.
Но да се върнем в горещия Маскат, главния град на владенията на султан Кабус, покойник от януари миналата година…
За разлика от кралицата, която е церемониален монарх, оманският султан притежава абсолютна власт в държава без политически партии и независими медии.
Суховатият и с не особено впечатляващо телосложение Кабус се оказа изключително жилав на трона, харчейки милиарди за британско оръжие и оборудване за наблюдение, за да укрепи режима си, който се намира на ключов път за доставка на петрол между Иран и Саудитска Арабия.
„Изненадващо” броени дни преди Коледа на 2012 година британската BAE Systems Plc подписва договор, по-голям от очакваното, на стойност около 2,5 милиарда лири (4,1 милиарда долара) за доставка на самолети.
Моментът е важен за компанията, тъй като два месеца преди това се беше провалила голямата сделка за сливане с френско-германския производител на граждански самолети Airbus EADS на стойност 45 милиарда долара.
Поръчката на оманците за 12 самолета Typhoon и осем Hawk се оказа по-голяма, отколкото някои прогнозираха. Анализатори от брокерската компания Investec обявиха тогава, че са очаквали BAE да реализира сделка „само” за 2 милиарда паунда. Тук е мястото да отчетем един малко познат факт – със своите малко повече от 2500 долара на човек Оман е държавата, която харчи най-много за отбрана. А като процент от БВП числото е… почти 12!
Половинвековният престой на Кабус на трона е повече от два пъти по-дълъг от 24-годишното управление на Саддам Хюсеин в Ирак и дори надмина 42-те години на Муамар Кадафи в Либия.
След кончината му нито един британски вестник не си позволи да го опише като автократ, въпреки че смуглият суховат монарх властваше с укази и действаше едновременно като министър-председател, министър на отбраната, министър на финансите и ръководител на съдебната власт.
В пакет с тайните съветници, публичен факт е, че Обединеното кралство има 90 военни „под наем” на султана и три шпионски станции на територията на пустинната държава.
Разположението им е стратегическо, тъй като те контролират подводните кабели, пренасящи Интернет трафика в района на Персийския залив. През последните години от управлението си Кабус позволи на Великобритания да изгради и две военни бази.
Разходите за полетите и настаняването на Дънкан и компания на стойност хиляди лири, разбира се, се заплащат от домакина. Понякога за безценните си съвети британецът получава символични подаръци – часовници, копчета за ръкавели или „традиционна оманска каничка за кафе или кадилница за тамян“.
Въпреки че части от дневника на бившия министър бяха препечатани в Daily Mail и други издания, съответните институции на Острова до момента не са проявили никакво внимание към разкритията му.
Пищните новогодишни партита на султана се провеждали броени дни преди заседанията на тайния съвет, като някои от фигурите са присъствали и на двете събития.
Според Дънкан новогодишните купони били „не толкова бюфет, колкото разкошен празник с две редици маси, всяка с дължина около петнайсет ярда (13-14 метра), стенещи под масивни плата от омари, скариди, пиле и други вкусотии.
Това е само за начало. Висока осем фута (почти 2 метра и половина) новогодишна торта допълвала гуляите в 2 часа сутринта, последвана от живи изпълнения на оркестър.
Султан Хайтам бин Тарик Ал Саид наследи в началото на миналата година от покойния си братовчед Кабус икономика в беда. Моментът беше малко преди да удари COVID-19… След близо половинвековно управление на стария лидер икономиката не беше в добро състояние.
Брутният вътрешен продукт на Оман се сви с 0,8% през 2019 година, обременен от раздута бюрокрация, масивен дълг и дефицит и ниски цени на петрола. Но още преди пандемията прогнозите за икономиката на екзотичната монархия не бяха обещаващи – предвиждаше се държавата да бъде изправена пред пред три поредни години на икономическо свиване.
Затова новият управник нямаше друга алтернатива освен спешна и амбициозна програма за реформи.
„Затаихме дъх за деня, който предстоеше!“, споделя съоснователят на Оманския студентски съюз Бутайна Ал-Джабри. На 18 август 2020 година новият владетел преструктурира правителството.
Знаково беше уволнен след 23 години на поста шефа на дипломацията Юсуф бин Алауи бин Абдула, легенда във външнополитическите отношения в Арабския свят, който затопли връзките с Израел. Беше назначен финансов министър, а с добавените още две жени в правителството на арабската монархия представителките на нежния пол станаха… пет.
Противно на очакванията Оман се справи с пандемията. И въпреки COVID-19 новият султан следваше предизвикателна програма за реформи. Принудителното пенсиониране на част от предишните висши кадри, натрупали дълъг стаж по коридорите на администрацията, беше знак за преминаване към по-младо и по-технократично правителство.
Въведен беше данък върху добавената стойност, а кабинетът създаде две нови агенции – за инвестиции, която трябваше да подобри управлението на публичните активи, и холдингова компания за енергийно развитие със задача да управлява и финансира проекти в областта на нефта, газа и възобновяемите източници…
Тази година икономиката на Оман очаква умерен растеж от 1,8 %, според Международния валутен фонд, а през следващата година тя е на път да достигне стабилни 7,4 %, най-високата прогноза за региона.
Този успех обаче има своята социална цена – правителствената програма за съкращения и строги икономии по време на пандемията предизвика реакция. Стотици търсещи работа протестираха в големите градове на Оман в отговор на високата младежка безработица и ширещата се корупция.
Социалното недоволство идва на фона на стремежа на султан Хайтам да намали външния дълг, да създаде нови работни места и да превъзмогне зависимостта на страната от петрола. Но това е дълъг процес.
Няма информация дали е възобновил дейността на тайния съвет – вероятно това ще стане ясно от мемоарите на някой от членовете му. А дотогава… God Save the Queen!
Запознайте се с членовете на Тайния съвет на Султана:
от разузнаването:
– настоящият шеф на MI6 Ричард Мур – в съвета от 2019 година още като генерален директор във външното министерство
– Сър Алекс Йънгър – от 2017 година, когато е оглавявал MI6
– Сър Ричард Диърлов – от 2019 година, също бивш директор на MI6, понастоящем член на Борда на американска петролна компания
– Сър Марк Сидуел – от 2018 година, когато е бил съветник по националната сигурност в британското правителство. Сега член на Камарата на лордовете, един от тези, които не са декларирали участието си в султанския съвет
от Кралския двор:
– Кристофър Гайд – през 2018 и 2019 година, малко след като се оттегли от поста частен секретар на кралица Елизабет II. Член на Камарата на лордовете, недекларирал ролята си в Оман. Съветник в BAE Systems
– Сър Дейвид Манинг – от 2019 година, когато е бил специален съветник на принцовете Уйлям и Хари. Посланик във Вашингтон по време на Войната в Залива
от политиката:
– Лорд Джони Астор – от 2017 година, наследствен барон, обявил пред парламента, че е в Оман за „правителствени разговори по въпросите на външната политика и сигурността”, роднина на бившия премиер Дейвид Камерън, който го назначава за специален пратеник в Оман
– Сър Алън Дънкан – присъствал на поне 14 заседания на съвета от 2001 година насам, включително и докато е бил държавен министър. Не е декларирал истинската причина за пътуванията до Султаната
от армията:
– генерал Сър Ник Картър – от 2019 година, главнокомандващ британската армия. Също недекларирал гостоприемството на Кабус
– фелдмаршал Чарлс Гътри – от 2019 година, бивш командващ британските въоръжени сили. Член на Камарата на лордовете до декември 2020 година, също пропуснал да опише ангажиментите си в Оман
от Кралските Военновъздушни сили:
– маршал Джок Стъръп – от 2019 година. Като млад офицер помогнал на Кабус да потуши бунтовете през 70-те години на миналия век. След кариерата си в британската армия понастоящем е член на Камарата на лордовете, излишно е да се отбелязва, че и той има бели петна за ангажиментите си в Оман
– маршал Сър Стюърт Пийч – през 2017 и 2018 година, когато още беше на служба в британската армия. Пропуснал да регистрира пътуванията до Оман и гостоприемството на султана. Сега е председател на Военния комитет на НАТО
– вицемаршал Сър Ерик Бенет – присъствал на всяко заседание на Тайния съвет от създаването му. Най-близкият съветник на султана, работил за Военновъздушните сили на Оман. Безспорно най-важната и същевременно най-тайнствена личност в тайния съвет на султана. Достатъчно е да се отбележи факта, че за последно Сър Ерик е бил предмет на интерес от британската преса през… 1995 година. Тогава Sunday Times намеква за съществуването на структурата, описвайки Бенет като „ключовата фигура сред група бивши военни и разузнавачи, които помагат на султана да управлява неговата богата, стратегически жизненоважна страна”.
от банките:
– Мервин Кинг – учаснвал в заседанията на съвета многократно, бивш управител на Bank of England. Член на Камарата на лордовете, недекларирал ангажиментите си в Оман
от Оман:
– доктор Омар Зауауи – от 2017 година, местен олигарх и близък съветник на Кабус. Починал през миналата година
– бригаден генерал Мохамед бин Сюлейман – от 2019 година, висш армейски офицер
Ангел Иванов е журналист с конкретна специализация в областта на международните отношения с фокус върху Близкия изток и Северна Африка. От 2007 година е отговорен редактор „Информация” на Националното „Дарик” радио, работил във вестник „Дневен Труд”. Автор на коментарни текстове и анализи в периодични издания и електронни медии.
