Гърция е въвлечена във внезапните геополитически промени в Източното Средиземноморие. На фона на опасен микс от конкуриращи се морски интереси, енергийни претенции и военни обучения, Атина предприе по-активна външна политика, която да ѝ осигури дълготрайно влияние в региона. Това е игра с високи залози, но според Гърция, рискът си заслужава. И има право, анализира Василис Нтоусас.
Събития като мигрантската криза от 2015 г., предизвикана отчасти от въоръжените конфликти в Сирия и Ирак, демонстрираха необходимостта Гърция да обърне по-голямо внимание на съседния югоизточен регион.
Впоследствие, тази необходимост се потвърди отново в контекста на – една по-амбициозна регионална политика на Турция – част от доктрината на Ердоган „Синя родина“.
Именно тя доведе до подписването на Меморандум за разбирателство с правителството на Либия през ноември 2019 г., предназначен да преначертае морската граница между двете страни.
Атина възприе това действие на Анкара като пряка заплаха срещу гръцкия суверенитет, особено по отношение на определянето на границите на морските зони и достъпа до природен газ.
В отговор Гърция се опита да се възползва от възможностите, които се отвориха в резултат на влошените американско-турски отношения.
Провалите на ЕС в Източното Средиземноморие допринесоха за това Атина да осъзнае, че трябва да играе последователна и по-важна (или дори водеща) роля във външната политика на Съюза в региона.
За тази цел Гърция се обърна към държави членки, които традиционно следват по-отстъпчив подход към Турция (като Испания, Италия и Малта) и увеличи сътрудничеството си с Кипър.
Успоредно с това Атина засили дипломатическите си усилия чрез присъединяване към европейски дипломатически инициативи, включително организираните от Германия конференции в Либия през януари 2020 г. и юни 2021 г. Гърция също така показа готовност да плаща за европейска подкрепа, както стана ясно от скорошната ѝ покупка на френски самолети Рафал.
Гърция затвърди дългогодишното си политическо партньорство и партньорството в сферата на сигурността с Израел.
„Филиа Форум“ („Форум приятелство“), който се състоя в Атина по-рано тази година и в който взеха участие представители на Египет, Саудитска Арабия, Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) и Бахрейн, стана платформа за много регионални пробиви.
Гръцката дипломация бе от ключово значение за създаването през 2019 г. на Източносредиземноморския газов форум (ИГФ), в който понастоящем участват Египет, Израел, Палестинската автономия, Кипър, Италия, Йордания и Франция.
Гърция засили военното си сътрудничество с Обединените арабски емирства, които наскоро се присъединиха към гръцките и египетските военноморски обучения в Източното Средиземноморие.
През август 2020 г. Атина и Кайро подписаха договор, с който обозначиха ексклузивна икономическа зона в региона, чиято цел е да ограничи морските амбиции на Турция. Същевременно Гърция и Египет работят съвместно върху план за износ на природен газ за Европа.
През октомври 2020 г. гръцкият външен министър Никос Дендиас посети Багдад и Ербил, където откри първото гръцко консулство в Иракски Кюрдистан. Очаква се скоро и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис да посети Багдад, като част от стратегията за засилена ангажираност в Близкия изток.
Рискована стратегия
Новата амбициозна стратегия на Гърция обаче крие рискове. На първо място, Източното Средиземноморие става все по-пропусклив за чужди интереси регион.. Намирането на общ език със съседни страни като Израел и Египет, и регионални сили като ОАЕ досега беше от полза за Гърция.
Този подход помогна на Атина да преследва съвместни дипломатически, отбранителни, икономически и енергийни цели със своите партньори и да създаде обединен фронт срещу Анкара. От друга страна, въвличането на толкова различни участници в региона едновременно, особено когато става въпрос за военни дела, повишава риска от ескалация.
Това стана ясно през лятото на 2020 г. когато напрежението в региона рязко се покачи поради провеждането на военноморски обучения и плановете на Турция за газови сондажи в морски райони, към които Кипър и Гърция имат претенции.
В нестабилен регион – в какъвто се превърна Източното Средиземноморие, подобни ситуации могат да зачестяват. Такова развитие би създало значителни предизвикателства за сигурността и икономиката на Гърция.
На второ място, изграждането на връзки, основани върху общо недоволство и споделени опасения от заплахи биха могли да благоприятстват Гърция само в краткосрочен план. Ако например Турция се помири с Египет или Израел – нещо, което сондажите на Анкара целят, това може да се окаже проблематично за регионалните цели на Гърция.
В продължение на години геополитиката в Близкия изток се дефинира от максимата „врагът на моя враг е мой приятел“. Въпреки това тези тактически съюзи са твърде крехки, за да са в основата на нова стратегия на Гърция в региона.
По подобен начин, преплитането на различни интереси на европейски и близкоизточни геополитически съперници подобри дипломатическото положение на Гърция.
Въпреки това страната може да бъде изложена на опасности, за които ѝ липсват необходимите дипломатически капацитет и възможности в сферата на сигурността.
В този контекст Атина ще трябва да бъде много по-прецизна в дипломатическата игра със своите партньори в Европа и Близкия изток, за да избегне кризи, които биха навредили на положението ѝ в двата региона.
На последно място, ключови инициативи като тръбопровода EastMed биха могли да се окажат сизифов труд за страната.
Тези инициативи осигуряват на Атина ценна политическа легитимност, но не е ясно дали ще бъдат осъществени в дългосрочен план, особено като се има предвид несигурността около финансирането на такива проекти и конкуренцията в добива на газ в Източното Средиземноморие.
Междувременно приходите, които Гърция може да има от такива дейности, лесно могат да бъдат подкопани от споровете ѝ с Турция.
Гърция неминуемо ще трябва да продължи да се ориентира в задълбочаващите се регионални рискове. До този момент гръцките управляващи изглежда осъзнават както рисковете, така и ограниченията на външнополитическите инициативи при липсата на устойчива дипломатическа ангажираност.
Ключовото предизвикателство пред Атина е да съумее да превърне по-интензивното си дипломатическо присъствие в региона в по-силно влияние и трайни ангажименти.
В това усилие, Атина трябва да има предвид, че дипломацията в Източното Средиземноморие не е спринт, а маратон.
Василис Нтоусас е старши изследовател в сферата на политиката и международните отношения във Фондацията за европейски прогресивни изследвания в Брюксел и академичен сътрудник в Чатам Хаус в Лондон. @vntousas