Александър Вучич е един от най-дългогодишните политици в Белград, а от 2021-а и един от най-заплашваните на Балканите. Теодора Енчева е журналистът, чийто анализ и познания за Балканите имат изключителна тежест и дълбочина.
Един ден, не много отдавна, за да се предпази от политиците, екстравагантният босненец Емир Кустурица каза, че мюсюлманите, хърватите и сърбите победиха гражданите. “Нас, гражданите”, добави световно известният режисьор.
Той все още обира овации с филмите си, а новината от 2005 г. че е приел християнството или новината от 2021 г., че се е ваксинирал с руската „Спутник V”, не могат да засенчат творческия му образ.
Ето защо всеки е готов да влезе във филм на Кустурица и да не повярва на новината, че особено опасна престъпна група има за цел да убие Александър Вучич – президентът на Сърбия.
Засилената охрана на държавния глава на малката балканска страна и изключителните мерки за сигурност по време на всяка негова публична изява обаче, говорят друго. Независимо, че официалните сръбски власти и досега не съобщават повишено ли е нивото на сигурност заради заплахите за живота на Вучич.
В началото на 2021 г. бяха задържани 17 члена на група, под ръководството на младите мафиоти Велко Беливук и Марко Милкович. Именно те са подготвяли покушение срещу сръбския президент за 27 – ми януари в Белград, при откриването на паметника на основателя на средновековната сръбска държава Стефан Неманя.
Емир Кустурица носи името Неманя, след като преди много години се отказа от мюсюлманството и влезе в лоното на сръбската православна църква.
Статуята в центъра на Белград е дело на руски автор, показал Неманя с меч, вместо с кръст в ръка, независимо, че владетелят се смята за баща на сръбската православна църква, която го чества като светия, но под друго име.
Сръбската полиция призна, че в деня на церемонията в района около паметника е имало над 850 служители на специалните части, които са получили само едно поръчение – да защитят с всички възможни средства Александър Вучич.
При задържането участниците в групата, подготвяла атентата срещу сръбския президент са били маскирани като футболни фенове, според сръбското вътрешно министерство. В жилищата, които са обитавали, атентаторите са намерени два снайпера със заглушител, оръжие, обичайно използвано за политически убийства. Задържаните вече имат повдигнати обвинения и за други тежки престъпления, типични за членове на мафиотски групи.
Велко Беливук и Марко Милкович са тясно свързани с черногорския престъпен клан Кавач. Предполага се, че арестът им е причинил милиони загуби на балканските наркокартели.
Прикритието на групата не е било трудно за изпълнение, тъй като Беливук беше начело на феновете, които подкрепят футболния клуб „Партизан”. Полицията откри около 100 кг кокаин, марихуана и оръжия на стадиона.
Когато президентът Вучич направи специално обръщение към нацията и обяви война на мафията, силите за сигурност вече бяха навсякъде.
Вероятно тъкмо заради яркото дежавю от началото на 90-те в борбата между държавата и мафията, криминалисти, а не представителите на службите започнаха да разследват последните събития. Обратното се случи при предишните опити за покушение срещу сръбския президент, често осмивани от опозицията и пресата. А те са многобройни, като в един от тях участват младежи, които врязаха в президентския кортеж луксозната кола на родителите си.
Емир Кустурица много пъти е описвал през комедията и абсурда балканските мафиотски кланове.
Тези структури все още се изживяват като наследници на италианските, макар че през последните години членовете им са по-млади и с по-невинни и дори предизвикващи усмивка, псевдоними. Например, Велко Беливук (Белият вълк) е известен и като Велко Белята.
Сливането на престъпните групи с държавните структури заради контрабандата е процес, който се наблюдава вече десетилетия на територията на всички държави, които се отделиха бившата югофедерация, както и в други страни на Балканите. По данни на Интерпол центърът на престъпния свят на полуострова вече е не е само един, а в случая по-скоро е в Черна гора, а не в Сърбия.
Логично е всяка заплаха за живота на политик от ранга на Александър Вучич да се тълкува като заплаха за сигурността на държавата.
Тази интерпретация се подсилва и от един много значим фактор. Сръбският политически елит, за разлика от черногорския, преживява голяма травма, която носи името на Зоран Джинджич. Неговият гроб и до днес се охранява от силите на реда, заради опасност от посегателства, а вдовицата задълго беше единственото знаме на гражданското общество в борбата срещу мафията.
Независимо че Ружица Джинджич никога не се ангажира с политика след бруталното убийство на съпруга си, тя ръководи фондация на негово име за обучение на млади хора, които да участват в реформите в страната.
Когато през 2003 г. първият демократично избран премиер на Сърбия беше покосен от снайпер във вътрешния двор на сградата на правителството, за да разкрие организаторите и извършителите вътрешният министър проведе операция под еднозначното име „Сабя”.
В затвора бяха вкарани почти всички от придобилия световна известност Земунски клан – криминална и пара – военна групировка, ползваща се с власт и влияние извън територията на бивша Югославия. Година преди да бъде убит заради заплахи за живота му Зоран Джинджич и семейството му бяха преместени във вила в Дедине, най-богатият квартал в Белград, сръбски еквивалент на българската Бояна, в която освен резиденции на представители на държавата и чуждестранни мисии, имоти имат и местни граждани, придобили популярност в различни сфери.
Но тази мярка на силите за сигурност не помогна да бъде защитен единственият сръбски политик, който се осмели да екстрадира Слободан Милошевич, за да бъде съден от Международния трибунал в Хага за престъпления срещу човечеството.
Джинджич и Вучич вероятно са единствените представители на елита в Сърбия, които по нищо не могат да бъдат сравнени.
Само една бегла разлика. Ако можеха хората, дошли на погребението на Джинджич и превърнали го в демонстрация срещу мафията, биха го защитили с телата си приживе, независимо, че той не беше обичан, макар и демократ. Ако хората, които през последните години протестират срещу Вучич, биха го вкарали в затвора, независимо че други го приемат за демиург и носят портрета му като на манифестация от времето на Тито.
Според социологическо проучване, направено през март т.г. Сръбската прогресивна партия, чийто лидер е Александър Вучич , би спечелила 58 процента от гласовете.
Изследването е направено месец по-късно след арестите на 17 участници в оперативна престъпна група, обвинена в опит за атентат срещу сръбския президент Александър Вучич.
Той влиза в изпълнителната власт като министър на информацията, после става министър на отбраната, вицепремиер, премиер и едва тогава президент. Преди да стъпи на политическата сцена работи като журналист и за кратко като търговец в Лондон.
„Аз казах само веднъж никога!” Така Александър Вучич отговори на премиера Албин Курти, който по думите му 10 пъти настоял Сърбия да признае независимостта на Косово. И това наистина се случи в Брюксел по време на поредният кръг от преговори за отделянето на сръбската област в самостоятелна държава, която е населена предимно с албанци, (сърбите там живеят в анклави, в условията на бедност и рестрикции), но издигната в кауза за националната памет на сръбската държава.
Филмът на Ушче, както казват сърбите на мястото където в Белград реките Дунав и Сава се вливат, продължава. Но вероятно талантът на Емир Кустурица не се вълнува. Той вече знае, че гражданите са победени, а и отдавна се премести да живее някъде по света. И само понякога отсяда в родната си Босна в своето собствено дървено село , наречено Кюстендорф. На немски името му означава град на река.
