Когато лидерът на десния алианс Ямина и бъдещ премиер Нафтали Бенет оцени 47-годишния дипломиран зъболекар Мансур Абас „смел човек”, значи нещо се случва в Израел… Един уморен политик – Бенямин Нетаняху, е на път да напусне след 12 години във властта офиса на министър-председателя, а „камъчето в обувката му” се оказа човек, който само допреди половин години се беше вкопчил в него в странно политическо танго.

Анализ на Ангел Иванов за The Foreign Insider

Мансур Абас е изгряващата звезда в Израел, след като за първи път от десетилетия арабска партия влезе в официални преговори за съставяне на управленска коалиция. Каквато и да е съдбата на новото правителство, лидерът на консервативните ислямисти от Ра’ам вече си осигури място в историята на промяната в управлението дори и само с факта, че влезе като равен при разпределението на властта.

На пръв поглед личната и политическата история на един от лидерите на арабската общност в еврейската държава не е особено впечатляваща. Женен е, има три деца и продължава да живее в родния си град Магар. На 17-годишна възраст започва да проповядва в местната Джамия на мира. Учи стоматология в Еврейския университет в Йерусалим, в който е председател на арабския студентски комитет.

Там се запознава с основателя на Ислямското движение шейх Абдула Нимар Даруиш. После учи и политология в университета в Хайфа. През 2007 година става генерален секретар на Обединената арабска листа, а три години по-късно и заместник-председател на южния клон на Ислямското движение.

Влиза в Кнесета чак през 2019-а и тук идва най-големият скандал в политическото битие на политика Абас – в интервю за агенция Уала нюз се обявява в подкрепа на така наречената „конверсионна терапия” за ЛГБТ общността.

Краткият курс за начинаещи „Що е то „конверсионна терапия?” звуча така: психотерапевтични процедури, основаващи се на убеждението, че сексуалното или половото разнообразие се дължи на неподходящо възпитание или опит; медицински практики, основаващи се на теорията, че същото това разнообразие е вродено биологично разстройство, и религиозни практики, основаващи се на убеждението, че то е присъщо зло.

На този фон:  Избори 2 в 1, но в Либия...

Сред най-популярните методи на терапията са физическо, психологическо и сексуално насилие, електрошок, задължително лечение, изолация и затвор, както и вербално насилие и унижение.

„Мисля, че държавата трябва да изгради подходяща среда, която да предоставя помощ за тези хора. Важно е властите да осигурят подходящо третиране към съответното поведение”, обясни тогава Мансур Абас.

Съдбата е милостива към него и политическата вихрушка около тоталната невъзможност да се направи кабинет и насрочването на нови и нови избори стават причина той да се отърве само с остри критики от местните ЛГБТ активисти.

Последва странният политически танц с премиера Бенямин Нетаняху, който доведе до разцеплението на арабската Обща листа. В края на миналата година тогавашният заместник-председател на Кнесета Мансур Абас в ново противоречиво интервю, този път за про-премиерския Канал 20, се застъпи за общи действия с ционистки партии, за да се осигурят достатъчно средства в подкрепа на реформите в арабското общество в Израел.

Той стигна дотам, че намекна за възможността да подкрепи промени в законите, които да дадат така желания от Биби имунитет срещу съдебни дела за корупция. Или пък да бъде министър в кабинет на Ликуд… Запитан дали е забравил лозунга от кампанията на Ликуд „Биби или Тиби” (бел. ред – Ахмед Тиби е лидер на една от трите формации-партньори на Ра’ам), както и предупреждението на премиера, че „арабите ще гласуват на тълпи”, лидерът на Ра’ам кротко отбеляза само, че не смята Нетаняху за расист.

Изключителен прагматик, който не се срамува да се пазари, Мансур Абас успя да договори с партньорите си в бъдещото управление придобивки, за които до момента арабската общност само мечтаеше. В период от 120 дни след създаването на новото правителство ще бъдат внесени поправки в така наречения Закон Каминиц за незаконното строителство.

На този фон:  Избори 2 в 1, но в Либия...

Този закон всъщност е поправка в Закона за строителството от 2017 година, с която се увеличават до 3 години затвор наказанията за незаконно строителство, позволява да се глобява без съдебно решение и в същото време не разрешава на съда да облекчава санкциите на нарушителите. Основен инициатор на закона беше бъдещият вътрешен министър Айелед Шакед.

Ра’ам ще получи местата на председател на Комисията по арабските и вътрешните работи и заместник-председател на Кнесета. В рамките на 45 дни пък ще бъдат узаконени три бедуински селца в Негев, а за 9 месеца – почти всички стихийно възникнали поселения в пустинята. За да е ясно какво означава това, е достатъчен фактът, че според официалната статистика повече от 100 000 араби, граждани на Израел, живеят в незаконни села без улици, ток и вода.

Арабската общност ще може да се ползва от 30 милиарда шекела или 9 милиарда и 300 милиона долара по програми през следващите 5 години – от тях 2 и половина милиарда за борба с престъпността, 20 милиарда за инфраструктура, 500 милиона за укрепване на местната власт. Голяма част от арабите – граждани на Израел, които са около 20 процента от населението, приемат позитивно пробива на Мансур Абас.

В 73-годишната история на Израел беше неписано правило всяка правителствена коалиция да се формира само от еврейските ционистки партии. Имаше само две изключения – първото е през далечната 1974-та, когато младият премиер Ицхак Рабин се ползва с подкрепата на така наречената Арабска листа на бедуините и селяните.

На този фон:  Избори 2 в 1, но в Либия...

Второто, когато през лятото на 1992 година новият кабинет пак разчиташе за съставяне на правителство на подкрепата, този път на 5-имата депутати на левичарската фракция Хадаш  и тогавашната Арабска демократична партия. Премиерът пак се казва Ицхак Рабин, а краят е трагичен – след мирните споразумения от Осло през 90-те години и мирния договор с Йордания, министър-председателят е застрелян.

Поредицата от събития, предизвикани от Рабин, се смятаха за непростим грях от израелската десница, която го описваше като предател, както се случва сега и с Бенет. След изстрелите на Игал Амир на тогавашния Площад на Царете на Израел арабските депутати в Кнесета отново влизат в ролята на малки, разпокъсани и шумни групички, които не могат да постигнат нищо реално за подобряване на живота на сънародниците си. Този път обаче подписът на Мансур Абас стои под коалиционно споразумение, в което са разписани конкретни ангажименти.

Разбира се, не липсват и противоположни мнение, които идват главно от върхушката на изоставените в началото на тази година партньори на Ра’ам от арабската Обединена листа. Те описват Абас като политик-егоист, който е пренебрегнал ценностните интереси на общността за сметка на чисто финансови инвестиции и лична слава.

Но към момента надделяват тези политически наблюдатели, които оценяват постижението му като пробив, който превръща арабските политици в Израел от такива, които хвърлят табла по цял ден и мърморят, в друг тип – равноправни партньори край шахматната дъска…


Ангел Иванов е журналист с конкретна специализация в областта на международните отношения с фокус върху Близкия изток и Северна Африка.

От 2007 година е отговорен редактор „Информация” на Националното „Дарик” радио, работил във вестник „Дневен Труд”. Автор на коментарни текстове и анализи в периодични издания и електронни медии.

Продължи да четеш

По български модел: Ердоган се среща с лидерите на иракските сунити дни преди изборите

Турското президентство разпространява снимки на срещите на Реджеп Ердоган с двамата лидери…

ЕС замразява парите на палестинците, ако не премахнат от учебниците „езика на омразата“

Палестински източници съобщават, че ЕС е информирал ръководството на Агенция на ООН…