Професор Марк Галеоти е експерт по Русия и дейността на разузнавателните служби. Завършил е история в Кеймбридж, доктор по политически науки от London School of Economics. Бил е декан на историческия факултет на Keele University.

Професор по глобални отношения в Университета в Ню Йорк. Гост лектор в Чарлс Юнивърсити в Прага и МГИМО в Москва. Автор на някои от най-продаваните книги за Русия в западното полукълбо, сред които “Да поговорим за Путин” и “Вори – супер мафията на Русия”. Марк Галеоти застана пред Светослав Иванов в предаването на бТВ – “120 минути”.

Всички тези разузнавателни и контраразузнавателни дейности на българска земя, война на българското правителство срещу руски шпиони ли са или война между американски и руски шпиони?

О, дори не бих казал, че това е битка на България срещу Русия, а по-скоро битка на Русия срещу Запада. Често Москва приема, че всички в Европа са просто някакъв инструмент на Америка, но това не е така. Реално погледнато, в момента Москва се опитва да постави под съмнение държавността на България.

Пред “Шпигел” казвате, че не е изненадващо, че Русия има шпиони в България. Кое обаче Ви изненадва в тази ситуация?

Интересно е, че открай време се знае, че България не иска да предизвиква Москва директно. И все пак, по-рано тази година имаше случай не просто на разбита шпионска мрежа, но и страната избра по доста публичен начин да го направи – с видео на различни агенти, начините, по които те изнасят информация и прочее.

Вдигна се доста шум по въпроса и за действията по разследванията около случая Гебрев. Изглежда София е решила да направи две неща: първо, да се оттласне от Русия, която доста арогантно беше решила, че може необезпокоявано да оперира на българска почва, но и да покаже пред съюзниците си, особено новата администрация в Белия дом, че наистина е надежден съюзник.

Какво иска Москва от България в момента?

Според мен търси начин да използва България като част от доста по-мащабна акция. Да се върнем малко назад и анализираме какво прави Кремъл. Що се касае Путин и хората около него, Русия е в политическа война със Запада, която вярват (погрешно, ако смея да вметна), че Западът е започнал. Според тях ние не позволяваме на Русия да заеме и отстоява полагащото ѝ се място на световната сцена.

Гледат на революцията в Украйна не като на легитимен бунт на украинския народ, а като на някакъв западен заговор. Те се опитват да разделят Запада, да го разсеят и да го деморализират. Така че да не можем да ги възпрепятстваме да отстояват позициите си в държави като Украйна, Беларус и Грузия.

Колкото до България, гледат на нея като на част от тази по-всеобхватна кампания. Ако могат да използват България, било то като база за изпълняване на операции по разузнаване и подривни действия в чужбина, такова нещо търсят. Това е голяма континентална политическа игра – България е едва едно квадратче на дъската.

А обратното? Какво иска Вашингтон от България ?

Според мен Вашингтон иска България да не бъде уязвима точка. Това е. Когато си в система на съюз, независимо дали говорим за НАТО или ЕС, в съюза трябва да приемеш, че твоята сигурност и твоите действия оказват влияние върху целия съюз.

Имало е опасения в миналото и със сигурност е имало действия в тази насока. Спомням си още като можехме да пътуваме, през 2019 г., когато бях във Вашингтон и говорех с различни хора в американското правителство, едно от опасенията им беше, че не могат да споделят всички сведения, които искат с България, защото не бяха сигурни дали е достатъчно сигурна в това отношение.

Като цяло имаха опасения за руски пари, руски политически интереси и прочее. Има една въпросителна по отношение България от страна на американците и това е една от причините българското правителство да се старае да отговори на тези опасения.

Една от известните Ви книги се казва “Воры в законе”. Какви способи използва Русия, за да оказва влияние на политиците и има ли някаква връзка с Воры и организираната престъпност в Русия, за повлияване на правителства и държави?

Отговор: Путин е създал мобилизационен режим. Това не е тоталитарен режим, не е сталинизъм, и все пак, всяка руска институция, всяко руско лице, ако държавата го изиска, може да бъде мобилизиран за определена цел. Виждали сме го с големите бизнеси, които в общи линии си вършат работата, но от време на време Кремъл метафорично ги потупва по рамото и моли за услуга.

От нещо дребно като да наемат на работа някой агент за прикритие до даряване на средства за определена кауза, която Кремъл иска да бъде подкрепена. Гангстерите също попадат в тази тенденция, защото ако държавата поиска нещо от тях, те го изпълняват, иначе рискуват да започне да ги преследва.

Виждали сме случаи, а е приложимо и за България, когато се използват гангстери за дребни разузнавателни цели, но конкретно за набиране на “черна каса”. Реално организираната престъпност, действаща на територията на България и други такива страни, понякога е “таксувана” от Кремъл. Казват им “Няма да ви закачаме, ако отделите дял от приходите ви в тази сметка, за тази кауза…” Където има руска престъпност активна извън Русия, което се наблюдава в България, има риск понякога тя да бъде задействана от руските разузнавателни служби за конкретни цели.

Сергей Лавров, външният министър на Русия, каза, че в обвиненията си спрямо Русия, България очевидно е решила да надмине дори Република Чехия. Как тълкувате тази реакция?

Лавров напоследък няма особена власт в Русия. От 2014-та насам се смалява и физически, и ролята му. Той е просто още един говорител на Кремъл. Причината да е използвал този подход е, първо, че руснаците се опитват да представят случващото се в Чехия и в България като заговор, насаден от американците, което си е обидно спрямо народа и на Чехия, и на България, сякаш нямат сами думата.

Но и второ, особено за България, той е наясно със силните исторически, културни, религиозни, политически връзки между България и Русия и има хора в България, които още ги чувстват много силно, и се опитва да задейства това чувство, да ги посрами, да ги накара да почувстват, че трябва да се противопоставят на това, в противен случай действат като посредници на чужда русофобия. Нямам представа дали ще е успешно, но Лавров в днешно време е толкова ограничен откъм способи, че единственото му средство са думите.

Очаква се ново правителство тук, не знаем кога точно, но знаем, че ще има служебно правителство, после нови избори лятото… Какво да очакваме в това време?

Вероятно ще има два процеса в този период – първо, незабавната реакция спрямо последните обвинения, отравянията с Новичок, експлозиите и други, руснаците ще правят всичко по силите си да го подкопаят, да твърдят, че са глупости и има всевъзможни други обяснения или, че е американски заговор. Ще го има това, това е съсредоточена кампания.

Второ, колкото до руснаците, осъзнават, че способността да повлияят на изборите е минимална, ако изобщо я има, опитвали са я в много държави преди – в Америка, в Германия, Франция, Италия и като цяло безуспешно. Сега се опитват да използват факта, че изборите са в период, в който неизбежно обществата са разделени и политическото говорене става много по-токсично, много по-радикално, и се опитват да го насърчат до още по-радикални крайности.

Опитват се да максимизират неизбежния хаос около изборите. Според мен това ще наблюдаваме с наближаването на изборите – не е задължително, че руснаците ще се опитват да подкрепят един или друг кандидат, а по-скоро ще се опитат да поляризират максимално положението в България. Какво ще се случи след изборите зависи от това какво правителство ще има. Но в краткосрочен аспект това очаквам да видим.

В този смисъл, какво бихте посъветвали настоящите и бъдещи политици в България?

Няма бърз и лесен отговор. Реакцията спрямо Русия в момента трябва преди всичко да бъде да се ограничат вредите, които тя може да нанесе. Да се изгради капацитет, да се набавят ресурси, справяне с корупцията – както и очевидната корупция с подкупи, така и политическата корупция на фаворизиране и клиентелизъм.

Колкото по-нелегитимна изглежда държавата пред собствения ѝ народ, толкова по-уязвима е спрямо руската дезинформация и т.н. Изграждане на контраразузнавателен капацитет.

При по-малки държави е по-трудно, разбираемо, но в разговорите ми с български разузнавателни служби всъщност съм впечатлен от професионализма на хората, с които се срещнах, но често те чувстват, че им липсват ресурсите да си вършат работата като хората. Подобни проблеми – не става дума за мащабна кампания срещу Москва, а да се гарантира, че други страни – Москва или който и да било друг – да им се ограничат възможностите за създаване на проблеми в България. Това е необходимата, макар и не особено вълнуваща реакция.