Джо Байдън призна арменския геноцид, ставайки първия президент на САЩ, който използва този термин за избиването на милион и половина арменци от Османската империя през 1915 г.

“Американците почитат всички арменци, които са загинали в геноцида, започнал на днешната дата преди 106 години”, се казва в изявление на Байдън.

“Става дума да се почете паметта на жертвите, а не да се обвинява когото и да било”, каза пожелала анонимност официална представителка на САЩ.

Реакцията на Анкара не закъсня.

Турция “изцяло отхвърля” решението на американския президент Джо Байдън да признае за геноцид избиването на арменци от Османската империя през 1915 г., заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, минути след изявлението на Байдън.

“Не приемаме от никого уроци относно нашето минало. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта. Ние изцяло отхвърляме това изявление, основано единствено на популизма”, написа Чавушоглу в Туитър.

Той добави, че решението за признаване на арменския геноцид няма правна основа и “ще отвори дълбока рана, която ще подкопае нашето взаимно доверие и дружба”. “Думите не могат да променят или да пренапишат историята”, заяви още турският външен министър.

The Foreign Insider припомня, че преди два дни турският президент Ердоган изпрати сигнал към Вашингтон, че няма да приеме подобна стъпка от страна на администрацията на Байдън.

Той заяви, че страната му ще защитава истината от “фалшиви” и политически мотивирани обвинения в арменския геноцид през 1915 г. на фона на новините за евентуалното му признаване от американския президент Джо Байдън.

В сряда Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници, съобщи, че Байдън ще признае официално арменския геноцид в Османската империя преди повече от век. Неговият предшественик Доналд Тръмп отказваше да го направи, страхувайки се от влошаване на отношенията с Турция.

В края на 19 – началото на 20 век Османската империя извършва масово преследване и гонения срещу арменците. По-специално, през 1915 г., според редица историци, са убити над 1,5 милиона души.

Турция възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития. През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на Арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се.

Турция също така призовава за създаване на международна комисия от историци с цел проучване на наличните в страната архивни документи, за да се разработи обективен подход към събитията от Първата световна война.

Геноцидът над арменския народ в Османската империя е признат от 23 държави, както и от Европейския парламент и Световния съвет на църквите. През 1995 г. руската Държавна дума прие резолюция, в която „Осъжда геноцида над арменския народ от 1915-1922 г. в историческата му родина – Западна Армения“.

На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

История на погрома срещу арменците

Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“. През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия. Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“. По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това малцина реагират. Протестира американският посланик в Турция, Хенри Моргентау, има сведения и за протести от българска страна.

Междувременно, хиляди арменци излязоха днес по улиците на Ереван със свещи и цветя в ръце, за да отбележат 106-ата годишнина от кланетата на арменци, извършени от Османската империя по времето на Първата световна война, предаде Франс прес.

При мемориала се събраха военни, религиозни лидери, жени с деца и държавни служители, сред които и премиерът Никол Пашинян, които дойдоха да почетат паметта на загиналите арменци. Годишнината от кланетата се отбелязва днес, тъй като се смята, че те са започнали на 24 април 1915 г.

Предстоятелят на арменската църква католикос Карекин Втори отслужи заупокойна литургия в близост до мемориала.

“На тази 106-а годишнина мислите ми са изцяло за наранената от историята Армения Никога няма да забравим”, заяви френският президент Еманюел Макрон в послание до арменския си колега Армен Саркисян, публикувано вчера от арменското правителство.

Макрон посети днес мемориала на арменския геноцид в Париж. В специално обръщение канадският премиер Джъстин Трюдо също осъди гениоцида срешу арменците в Османската империя.

Гневът на арменците срещу Турция нарасна след разгрома на Армения във войната с Азербайджан от миналата есен в сепаратисткия регион Нагорни Карабах, тъй като в този конфликт Анкара подкрепяше Баку.

Арменският премиер окачестви конфликта като “азербайджанско-турска агресия, целяща да изличи арменската следа” в Карабах. Конфликтът, който избухна през септември и продължи шест седмици, бе прекратен с посредничеството на Русия.

Подбрани анализи директно във вашата поща!

По-голямата част от информацията тук не може да бъде получена чрез традиционните медии. Ние анализираме събития, които скоро се превръщат в новини.

Продължи да четеш

След убийството на Джамал Хашоги: Новият поглед на Вашингтон към Рияд

Експертите отбелязват странно съвпадение на два уж случайни факта, пряко свързани с…