За две седмици Русия е струпала поне 28 тактически батальона по границата с Украйна, съобщават близкоизточни специализирани източници. В същото време Генералният щаб е поставил армията си в Крим в пълна бойна готовност. Москва твърди, че става въпрос за военно учение, но такова не е обявено по предварителен график.
На Запад подозират, че Русия готви нова война, с цел да заздрави позициите на проруските сепаратисти и да разклати правителството в Киев.
Опасявайки се от най-лошото, украинското правителство е поискало помощ от НАТО и от ЕС. Това предизвика предупреждение от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков за „допълнителни мерки“, ако европейските войски се притекат на помощ на Киев.
Поредната инвазия на Русия в Украйна ще изправи президента Джо Байдън пред първото му външно военно изпитание. Това ще бъде тест за решителността му. В опит да се избегне сблъсъка, преди 10 дни председателят на щаба на генералните щабове на американските въоръжени сили генерал Марк Мили разговаря с руския и украинския си колега, а именно генерал Валери Герасимов и генерал-лейтенант Руслан Хомчак.
Съдържанието на тези разговори остана тайно, но очевидно не е имало необходимия ефект. Русия продължи да струпва войски по границата с Украйна.
Някои анализатори свързват тези руски действия с обидата, която президентът Путин получи от американския си колега Джо Байдън, когато го нарече „убиец без душа“. В същото време украински източници отбелязват, че Киев е направил контакт с Анкара в тази връзка.
Турция е отговорила с разкриването на тайни пунктове за рекрутирането на 7 000 наемници, които да се сражават на украинско-руските фронтове. Според вече наети бойци, контингентът е наречен „Национална армия“ с чувствително по-добро заплащане от това, което турските наемници получаваха в Либия или Нагорни Карабах.
Ако на последните заплатата беше около 2 000 долара, то в Украйна се предвижда възнаграждението да нарасне до 4 000 долара. Очевидно е, че в Турция има огромна борса за наемници, която е функционална, в зависимост от създадените ситуации.
Преди дни Сирийската лаборатория за правата на човека отбеляза, че Анкара е изпратила поредната партита от 370 човека в Либия, независимо от факта, че споразумението между отделните страни в арабската страна е за изтегляне на наемниците. Пак според тази сирийска НПО, преди месец Турция оттегли около 8 000 наемници от Либия и те станаха от приблизително 18 000 на 10 000 души.
В тази светлина на тези събития в Украйна е възможно да се мисли за обяснението на дръзкото поведение на Ердоган при срещата си с двамата европейски лидери.
На фона на срутената турска икономика Ердоган очевидно е готов да направи политически маневри, съпроводени с явни пазарлъци. Прави впечатление, че нито САЩ, нито ЕС наложиха санкции срещу Турция през месец март, както мнозина анализатори очакваха в края на миналата година.
До подобен резултат се стигна, когато Анкара намали напрежението в Източното Средиземноморие и започна технически преговори с Гърция. Въпросът, който е бил зададен на Ердоган от двамата европейски лидери е бил дали Турция е с или е против ЕС.
Всичко това обаче е дошло с контра-отговор, свързан с подновяването на сделката за бежанците и респективно с ново искане на пари за все по-затъващата турска икономика.
Вероятно към финансовите апетити на турския лидер трябва да се добавят и амбициите да бъде изграден Истанбулския канал /15 млрд. долара за срок от 6 години/, който Ердоган пише в полза на Запада. Чрез него на практика ще се премахне действието на конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която забранява на нечерноморски държави да изпращат военни съдове в това море, за срок повече от 21 дни. Така НАТО ще има неограничен достъп до руските черноморски брегове, особено в контекста на украинско-руския конфликт.
