Говори се, че Мали има огромно влияние върху Съливан, изградено още по времето на преговорите с Иран преди 2015 г. Още миналия четвъртък, в деня на назначаването си, Роберт Мали е провел разговори с представители на европейците, страни по сделката „5+1“ – Великобритания, Франция и Германия. Той е искал да знае какво мислят те по въпроса.
Биографи на Мали считат, че като активист на Демократическата партия, той по-скоро би могъл да се причисли към лявото крило на формацията, което е традиционно по-близо до арабската и ислямската страна, отколкото до Израел. Тук е и парадокса. Той е евреин, но родителите му демонстрират симпатии към левите течения в арабския свят, дори към Хамас. /Ситуация, сходна с тази на Бърни Сандърс/.
Баща му, египетският евреин Симон Мали е симпатизант на Египетската компартия. Емигрирало във Франция, през 1980 г. семейство Мали са изгонени от френския президент Велери Жискар Д’Естен от Франция. Причина за това е издаваното от Симон Мали списание „Африка Азия“, което разпространява откровени антизападни и антиизраелски виждания.
Щастливият момент в живота на Робърт Мали е защитата на докторската му дисертация в Харвард. Не става въпрос толкова за самата диплома, а това че там среща друг възпитаник на известния университет – Барак Обама. Той го вкарва в голямата политика. Новият държавен секретар Антони Блинкин заяви, че САЩ ще работи за „по-продължителен и силен договор с Иран“ и че “Техеран трябва да спре нарушаването на договора”.
По всичко изглежда, че на този етап въпросът е кой ще направи първата крачка. В своя статия настоящият ирански външен министър Мохамед Зариф изложи твърдите позиции на Техеран, а именно „вдигнете санкциите и сядаме на масата на преговорите, а после говорим за връщането ви във формата от договора, постигната през 2015 г, без изменения“. Вероятно на Зариф му е ясно, че твърде много неща се промениха от 2015 г., но принципно появата на негов текст във „Форен полиси“ е всъщност първа крачка към преговорите. Наблюдатели считат, че появата на Мали е предвестник на прилагането на политиката „малко срещу малко“, като вероятно е възможно да се стигне до постигане на някакво временно споразумение.
Запознати са на мнение, че същият подход ще бъде приложен и спрямо Сирия и режима на Башар Асад. Сирия обаче остава периферен проблем, в сравнение с Иран. „Мускулестата реч“ на ген. Авив Кошеви – командващ генералния щаб на израелската армия, рядко явление в израелския политически живот е по-скоро послание към Вашингтон, отколкото към Техеран.
Нещо повече, среди, близки до Тел Авив силно разкритикуваха назначаването на Мали на такъв, важен за Израел, пост в администрацията на Байдън. В същото време прави впечатление посещението на командващия Centcom генерал Кенет Макензи в Израел.
Официално то се свързва с преместването на Израел от американското Eurocom към Centcom, който командва американската армия в територии, обхващащи Големия Близък Изток. Решението е взето в последните дни на администрацията на Тръмп, но новата администрация не се отказа от него.
Това означава по-добро взаимодействие между американската и израелската армия по отношение на Иран. Бившият ръководител на израелския Съвет по национална сигурност Яков Амидор отбелязва, че американците не са ги държали в течение на преговорите за сделката през 2015 г., въпреки обещанията.
Сега това би станало причина за едностранно действие на еврейската държава, ако се изпадне в същата ситуация. Запознати припомнят, че през 1991 г. САЩ са упражнили натиск върху Тел Авив да не отговарят на провокациите на Саддам Хюсеин, който изстреля няколко ракети срещу Израел. Израел не реагира на бомбардировката. Експерти обаче отбелязват и факта, че през 1981 г. бившият израелски премиер Менахим Бегин нареди унищожаването на иракския ядрен реактор, независимо от негативната американска позиция.
Ако във визията на Иран по отношение на преговорите, Израел остава бяло петно, то по отношение на страните от т.нар. „Хормузката група“ /страните от Персийския залив/ има позиция, изразена още през 2017 г. Иранският режим си представя отделни преговори с тях. Според Техеран те трябва да са директни и без американско участие. Тук обаче има също различия. Като цяло, Вашингтон са склонни да предложат оттук насетне в преговорите с Иран да бъдат включени официално само държавите с авраамски договори, т.е. тези, които имат подписани мирни споразумения с Израел.
Това е по-скоро стимул към Саудитска Арабия, Кувейт и Катар да ускорят подобни процеси. Видно е, че към Иран администрацията на Байдън не приема подхода на Тръмп. В същото време не може да избяга от приемствеността. Вероятно Байдън ще търси някаква хибридна формула между подхода на Тръмп и този на Обама /екипът е същият/. Някои експерти говорят, че първото предложение ще бъде да се иска от Иран да не произвежда обогатен уран до 2040 или 2045 г.
След това ще дойдат темите за балистичната програма и дестабилизацията на страните от Близкия Изток. Според договора от 2015 г. забраната за обогатяването на урана трябва да приключи през 2023 г. Всъщност се задават тежки и продължителни преговори, тъй като Франция също излезе със свои предложения.
В тях на първо място се иска от Иран да обещае, че никога няма да произвежда ядрено оръжие. На това искане Техеран отдавна е отговорил, давайки за „аргумент“ фетва на Али Хаменей, която забранява производството на такова оръжие. Действителността обаче показва, че фетвата е валидна само за последователите на теорията вилаят ал факих, настойничеството на юриста-богослов. Тя е функционираща политико-правна доктрина в Иран след 1979 г. и е приложена за някои от шиитските общности, излъчили иранските проксита в Близкия Изток. Особено валидна е за ливанския Хизбула, приел върховния ръководител на ислямската революция в Иран за свой юрист-богослов.
Снимка: U.S. Secretary of State John Kerry – flanked by National Security Council Senior Director for Iran, Iraq, Syria and the Gulf States Robert Malley, U.S. Energy Secretary Dr. Ernest Moniz, Under Secretary of State for Political Affairs Wendy Sherman, and European Union Deputy Secretary General Helga Schmid – sits across from Iranian Foreign Minister Javad Zarif and other advisers on June 27, 2015, in Vienna, Austria, as they address reporters before resuming negotiations about the future of Iran’s nuclear program. [State Department Photo/Public Domain]
