Сарадж налага изцяло своята власт в Западна Либия


Превземането на последния значим голям град в Западна Либия – Тархуна, променя военностратегическия и политически баланс в голямата битка за властта в Триполи. Става въпрос за поредната атака срещу селището, което този път, логично, се оказа сполучливо. Това става след превземането на последните анклави на Либийската национална армия /Хафтар, ЛНА/ в южните покрайнини на Триполи от армията на правителството на националното единство /ПНЕ/. Ключът е победената 9-та бригада на ЛНА, чиито мнозинство бойци са именно от Тархуна.

Трибалистичният характер на либийското общество и въоръжени сили, в много голяма степен, обясняват лесните победи на ПНЕ през последните два месеца. Принципът е споразумяване на военните командири с шейховете на племето, което управлява населеното място. Когато това стане, градът се предава без бой, а недоволните обикновено напускат или се присъединяват към ЛНА.

Както вече The Foreign Insider писа Тархуна е управлявана от силният клан каният, който е антагонист на правителството в Триполи. Става въпрос за петима братя, единият от които е убит в битка срещу ПНЕ. Последната атака на правителствените войски срещу Тархуна е успешна, тъй като командващите военните части там /свързани със споменатия клан/ са преценили, че е по-добре те да се оттеглят, отколкото да подложат града на унищожение, след предходната безмилостна артилерийска стрелба.

Защитниците на Тархуна, от страна на ЛНА, са се оттеглили по посока ВВС-базата Джофра, която е в южна посока и е в централната част на страната. Прави впечатление, че оттеглянето е било много бързо, тъй като е изоставено и тежко въоръжение, в това число и танкове.

Все пак интересното е изключителната голяма външнополитическа дейност около Либия. Вече отбелязахме, че Сарадж е в Анкара. В същото време Хафтар е в Кайро. Вече се завъртяха няколко имена на вероятни негови наследници /в това число и неговия син Халед/, за които обаче няма консенсус между страните, които застават зад ЛНА.

Привличащо вниманието е посещението в Москва на един от действащите заместници на Хафтар, паралелно с това на заместник-председателя на президенската институция на Либия, Ахмед Маатик /ПНЕ/. Няма много информация за проведените разговори с външния министър Сергей Лавров. Русия се оформя като най-значимата страна, която подкрепя Хафтар, след като се видя силният американски натиск върху арабските поддръжници на фелдмаршала.

Майк Помпео е провел телефонен разговор с принца престолонаследник на ОАЕ Мохамед бен Зайед, а американският посланик в Триполи заявява, че „Египет е изразил съгласие да играе конструктивна роля /за разрешаването на либийската криза-бел.авт./ след като е разбрал, че не е успял, когато е приел позиция на сближаване с едната страна.“

Предполага се, че два основни въпроса са били в дневния ред в Москва. Първо, съдбата на арестуваните двама руски граждани в Триполи от май 2019 г. Те са обвинени от ПНЕ, че „са се опитвали да упражняват влияние в политическия живот в Либия“. /Обвиненията са, че те са се срещали с лидери на различни политически партии и племена, с цел рекламирането на Сейф ал ислям, синът на Моамар Кадафи, като основен кандидат при бъдещи президентски избори в страната/. Второ, въпросът за пленниците от „Вагнер“, за които ПНЕ официално нищо не е заявило.

Маатик заявява след срещата, че „Русия е много важен партньор за установяването на стабилност в Либия“. Въпреки руския натиск Главният прокурор на Либия е внесъл обвинителен акт срещу двамата задържани руски граждани.

Вероятно все още е рано да се говори за започване на истинските политически преговори в Либия, въпреки че ООН вече е направило онлайн контакти с двете страни, с обещанието, че ще има и директни такива.

Все още основните външни фактори не са очертали приемливите за тях демакрационни линии. Сателитните снимки показват, че 14-те руски Миг-а и Су-та са в ВВС-базата Джофра, а Турция активно ремонтира ВВС-базата Ал Уатия, съвсем наскоро превзета от ЛНА. Очевидно тя ще е водещата, а не тази в Мисрата.

Отношението Русия-ОАЕ също остават неизяснени относно външното лидерство на ЛНА-коалицията. Първата разполага с военната сила, но втората подписва фактурата, която плаща всички разходи.