Британският специалист по региона на Близкия Изток Дейвид Хърст информира в сайта „Middle East Eye“, цитиран от арабски медии за състояла се ключова среща между ръководителите на разузнавателните служби на Саудитския Арабия, Египет, Обединените арабски емирства /ОАЕ/ и Израел. Според изнесената информация тя се е провела през декември 2018 г. в столицата на една от страните от Персийския залив. Логически погледнато, най-голяма вероятност това да е било столицата на ОАЕ, Абу Даби.
Една от основните теми е била стимулирането на завръщането на официален Дамаск в редиците на Лигата на арабските държави /ЛАД/ като инструмент за противопоставянето на засилващото се влияние на Турция и Иран. Освен това е бил направен анализ на обтягането на отношенията между американския президент Доналд Тръмп и Саудитска Арабия в светлината на убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги. Разузнавателните ръководители са достигнали до заключението, че „Тръмп е направил, каквото е могъл. Повече от него по въпроса няма да бъде направено нищо.“
Както съобщи специализираният сайт „Tactical Report”, след убийството на Джамал Хашоги Вашингтон е поискал от официален Рияд няколко неща. Първо, да включи във властта принцове от второ и трето поколение с цел разширяването на базата на управляващата династия. В тази връзка след изгнаничество в Лондон през ноември 2018 г. в Рияд се завърна един от основните опоненти на престолонаследника Мохамед бен Салман. Става въпрос за неговия чичо, принц Ахмед бен Абдул Азиз. Вероятно, след кончината на настоящия крал Салман двамата ще бъдат най-силните кандидати за трона.
Второ, задължително информиране на американските съответни институции от страна на саудитските им колеги, ако последните имат намерения да предприемат мерки срещу опозиционери, резидиращи на американска територия. Трето, да престанат да използват подобни мерки, като тези срещу Хашоги срещу опозиционери на саудитската династия.
Един от основните изводи, който е бил направен на заседанието в Абу Даби е, че Турция, а не Иран е водещият военен противник. Били са очертани основните мерки за противопоставянето на турското влияние в региона. Израелските представители са подчертали, че „Иран може да бъде преодолян, докато Турция има много по-големи възможности.“ На заседанието директорът на израелската служба Йоси Коен е отбелязал, че „силата на Иран е крехка, докато основният източник на заплаха идва от Турция.“
Участниците в дискусията са постигнали консенсус по осъществяването на няколко инициативи във връзка с набелязаната основна задача. Става въпрос за: Първо, оказване на съдействие на американския президент Тръмп за изтеглянето на част от американския контингент от Афганистан. В тази връзка е улеснено организирането на среща за преговори с талибаните в столицата на ОАЕ, Абу Даби.
Второ, противопоставяне на проникването на турското влияние сред иракските сунити. По-специално става въпрос за основния властови сунитски политически субект, а именно „Съюз национална ос“ /СНО/. Традиционно сунитите в Ирак излъчват председателя на парламента. Подобна инициатива е осъществена в Рияд, миналия месец по време на посещението на председателя на иракския парламент Мохамед ал Халбуси, който е сунит.
По време на срещата му с бившия саудитски посланик в Багдад Тамер Субхан му е била поставена директно дилемата „да прекрати турското влияние в СНО или да се оттегли от поста“.
Трето, предприемането на мерки за възстановяването на дипломатическите отношения между трите арабски държави и Башар Асад. В тази връзка до този момент са реализирани множество стъпки. Става въпрос за визитата на суданския президент Омар ал Башир в Дамаск, посещението на зам.-ръководителя на разузнаването на ОАЕ Али ал Шамси в Дамаск и декларациите на правителствата на ОАЕ и Бахрейн за възстановяването на работата на техните дипломатически представителства в сирийската столица.
Ливанският вестник “Ал Джумхурия” разкрива, че миналата седмица ръководителят на сирийската служба за сигурност Али Мамлук е направил тайно посещение в Рияд, с цел подготовка за възстановяването на двустранните дипломатически отношения.
В рамките на тази тема е било обсъдено и стимулирането на връзките на официален Дамаск с Израел. За целта щели да бъдат използвани посредническите възможности на сирийски бизнесмени с алауитско и християнско вероизповедание.
Връщането на Дамаск в редиците на ЛАД също е било дискутирано, като инициативата е в ръцете на Египет, който традиционно е най-влиятелната страна-членка в тази регионална организация. Египетският представител е заявил, че очаква от официален Дамаск ясно деклариране, че Турция, Катар и Мюсюлманските братя са негови основни врагове. След този акт ще бъдат направени реални стъпки към възстановяването на нормалното членство на Сирия в организацията, както и предоставянето на конкретна помощ за противопоставянето на турското присъствие в Северна Сирия. Четвърто, подкрепа на сирийските кюрди срещу стремежа на Турция да отстрани прокюрдските „Части за народна защита“ от турско-сирийската граница.
Последно, ръководителите на разузнавателните служби са се договорили да засилят отношенията си с регионалното правителство на Ирак в Кюрдистан. Целта е да предотвратят всякакво негово помирение с Анкара, след провала на референдума за независимост. Последният беше проведен през септември 2017 г.
Видимо е, че последвалите събития в региона на Близкия Изток имат тясна връзка с взетите в Абу Даби решения. Не е ясно обаче как ще отговорят антагонистите на Саудитска Арабия. Съвсем наскоро Катар поднови своята оферта за създаването на цялостен блок, който да бъде в противовес на вече очертания, чийто център е Рияд. Преди три месеца Доха лансира в медийното пространство съюз между Катар, Турция, Иран, Ирак и Сирия. По време на направеното посещението на новия иракски президент Бурхам Салих /кюрд, но от по-близкото до Иран, политическо крило на Джалал Талабани/ в Катар през декември 2018 г. от предложения блок отпадна Сирия. Отново беше изведена амбицията на официална Доха за създаване на по-тесни връзки между нея, Анкара, Техеран и Багдад.
В Близкия Изток се засилват регионалните политически преструктурирания и се ускорява центробежната динамика. Това стана особено видимо след прекъсването през 2017 г. на дипломатическите отношения между Катар и неговите опоненти от Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Бахрейн. В
