Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрича. За пръв път говорителят на Пентагона Ерик Бахун заяви, че президентът Тръмп е заповядал да не бъдат давани повече оръжия на прокюрдските Части за народна защита, гръбнакът на Сирийските демократични сили (СДС).
Това беше оповестено от самия американски държавен глава в телефонен разговор с неговия турски колега Реджеп Ердоган. Последната пратка, доставена на военното летище в Румейлан, посредством огромен транспортен хеликоптер „Херкулес”, е била преди два дни.
Всъщност става въпрос за прилагането на нова стратегия на Вашингтон по отношение на техните кюрдски съюзници в Сирия. Преразглеждането на оръжейните доставки са само един компонент. Очевидно е, че САЩ възприемат кюрдите като вече достатъчни военно устойчиви и придобили значим икономически потенциал, за да се отдръпнат, в някаква степен, от управлението на тези приблизително 50 000 кв. км, които са под контрола на СДС.
Новините от Ракка потвърждават промяната на поведението на американците към кюрдите. Според информация от местен източник, предоставен от един от племенните вождове в Северна Сирия, преди четири дни във военна база в околностите на бившата столица на ИДИЛ, на разширено заседание, американски генерали са обяснявали на командващите (кюрди и араби) от СДС променената ситуация.
Представителите на Пентагона са подчертали, че предоставянето на тежки оръжия ще бъде прекъснато, тъй като войната срещу ИДИЛ е към своя край. В тази връзка СДС трябва да промени стратегията си. Запознати потвърждават, че за период от четири дни военните действия на СДС срещу ИДИЛ, на изток от река Ефрат, са били преустановени. Едва преди ден те са били възобновени на сирийски-иракската граница, в близост до град Букамал.
Те обаче са продължили едва няколко часа, без обяснения от кюрдска страна. Нещо повече, американската страна е информирала кюрдите, че те трябва да предадат тежките си оръжия, използвани по време на битките срещу ИДИЛ в срок, който ще бъде съобщен по-късно.
В отделно обръщение към арабите, действащи в състава на СДС, те са поискали от тях да се върнат в техните родни места като Манбадж, Дейрезор, Ракка, Хасаке и други, за да оглавят местните ”граждански комитети”, които ще управляват тези населени места. Известено им е, че обучителните курсове за новите им длъжности ще бъдат между четири и шест месеца, а местото на провеждането ще е Турция.
Сред техните задължения ще са създаване на структури за административното управление, гражданската защита и полицейската дейност. Според местен експерт това не означава, че самите американци ще се оттеглят, а по-скоро се търси баланс между кюрдския и арабския елемент вътре в самите СДС. Самият Пентагон декларира официално, че ще увеличи бройката на военнослужещите си в Сирия, а именно от 500 на малко по-малко от 2000 души.
Запознати считат, че Вашингтон има добре детайлизиран план за развитието на Сирия след разгрома на ИДИЛ. Основен изпълнител на американската стратегия в региона е Пентагона, а не Държавният департамент. Експерти считат, че политиката на оставане в Сирия е наложена от американските военни, които през изтеклите три години са били рамо до рамо със своите кюрдски партньори. В същото време, от Съвета за национално разузнаване са посъветвали и наложили на Тръмп политиката за прекратяване на оръжейните доставки за кюрдите, тъй като са отчели повишаване на риска от страна Турция в обратен случай.
Запознати са на мнение, че ЦРУ отстоява позиции, които са най-близки до тези на Анкара, прекратявайки преди година програмата за подготовка на сирийската въоръжена опозиция, която не е съгласувана с Турция. От централата в Лангли поставят акцент непрекъснато върху факта, че сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз е фактически филиал на Кюрдската работническа партия. Неслучайно един от лидерите на ПКК Мурат Караилан заявява, че ако Турция нападне най-западния сирийски кюрдски кантон Афрен, то отговорът на ПКК няма да е само в Сирия.
Всъщност балансът в американската политика между Турция и кюрдите се поддържа между ЦРУ и Пенгатона. Временното надмощие на едната институция над другата в отношенията с Белия дом се отразява директно при формирането на крайното американско външнополитическо и геостратегическо решение в Сирия. Засега американската стратегия за присъствие е времево ограничена до 2021 година. Тогава изтича президентският мандат на Башар Асад. Идеята е да бъде упражнявано влияние върху политически процес в страната от източната част на Сирия, оставаща под контрол на кюрдите.
Нещо повече, кюрдите държат значителна част от енергийното „сърце” на държавата чрез завземането на нефтените и газовите находища Омар, Джафра, Сабихан и други, както и заводите в Конику и Румейлан. Това прави правителството в Дамаск, каквото и да е то, зависимо от реалните господари на положението на изток от Ефрат. Втората важна причина за оставането на американските военнослужещи в Източна Сирия е упражняване на контрол върху линията Иран-Ирак-Сирия-Ливан. През нея стават доставките на оръжие от Иран за ливанската Хизбула.
Реално погледнато, пълното прекъсване на тази линия е невъзможно, но присъствието на американски или лоялни на американците военни части, представлява някакъв вид гаранция, че подобни доставки ще бъдат затруднени, а при необходимост и елиминирани. Такава е тактиката на Тел Авив при появата на оръжия за Хизбула, които са оценени като заплашващи израелската национална сигурност.
При неотдавнашното посещение на ръководителя на СВР Сергей Наришкин в Йерусалим премиерът Нетяняху директно му е съобщил, че при подобна ситуация Израел бързо ще наруши своя неутралитет във войната в Сирия.
Третата причина за продължаващото американско присъствие в Източна Сирия е гаранция, че тамошните арабски племена няма да се завърнат в лоното на правителството. Нещо повече, по време на битките за Дейрезор и Ракка арабите получават гаранции, че кюрдите няма да управляват техните територии. Прекратяването на въоръжаването на кюрдите не касае само сближаване с Анкара.
