Битката за правосъдието придобива драматични измерения. За нас е драматично, че правовата държава е изложена на риск от една шайка грабители. За грабителите е драматично, че може да попаднат в затвора.
Така че има драматизъм по всички фронтове. Но лагерът про-правосъдие получи едно голямо предимство: отрицателното становище на Висшия съвет на магистратите /ВСМ/ за законите анти-правосъдие, лансирани от министъра на правосъдието Тудорел Тоадер и трескаво подкрепяни от лагера про-корупция.
Оттук нататък всяка дискусия ще се води с това становище на масата. Президентът Клаус Йоханис реагира веднага: “Макар че становището на ВСМ е консултативно, правителството и парламентът няма как да го пренебрегнат!”. Министър Тудорел може да го пренебрегне и да продължи напред с безсрамните закони, но рисковете са огромни.
Неслучайно посланикът на САЩ в Букурещ Ханс Клем предаде сериозно послание точно в деня на вота на ВСМ. Думите на американския посланик са кристално ясни: “Съединените щати са обезпокоени във връзка с предложенията на министерството на правосъдието (…)
С реформите в правосъдието, които започнаха през 2004 г., Румъния стана модел за региона и е вдъхновение за Съединените щати. Искаме Румъния да остане в посоката, която затвърди през последните години. Обезпокоени сме, че предложенията на министъра може да преобърнат този път на Румъния”.
Посланието създаде много главоболия за триъгълника Драгня-Таричану-Тоадер и предизвика много изпълнени с омраза ругатни в лагера на крадците. Но това е едно безупречно послание, от което румънското общество има нужда като от въздух! Трябва да благодарим на Америка, че не ни изоставя пред голямата опасност от подхлъзване към система от руски тип: корумпирана, своеволна и мафиотска.
Иначе, само преди няколко дни подобно послание беше изпратено до правителството не къде да е, а във Вашингтон: министърът на отбраната Михай Фифор беше изненадан от американския си колега Джеймс Матис с един неприятен въпрос: а как стоят нещата с борбата срещу корупцията?! Фифор, социалдемократ, отгледан в политическото блато на Драгня, започна да заеква.
Обикновено когато се срещат двама министри на отбраната, се обсъждат военни и стратегически въпроси. Обсъждането на темата за борбата срещу корупцията от генерал Матис в дискусията с Фифор показва, че американецът е знаел, че има пред себе си пратеника на една група крадци.
Човекът се беше информирал: хора с наказателни проблеми начело на двете камари на парламента, трима престъпни министри в правителството, парламентарни имунитети, защитавани със зъби и нокти. . .
Достатъчно е да прочете заглавията в “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост”: “Управляващата партия в Румъния подкрепя двама министри, заподозрени в корупция”. Какво да каже американецът: не, приятелю, това са лъжливи вестници, на мен ми каза Фифор, че правителството на СДП винаги подкрепя борбата срещу корупцията . . .
Защото така му беше казал Фифор. Все едно в Букурещ не съществува един Клем и едно посолство, които да информират Вашингтон за това какво се случва в тукашното блато. . .
Така стоят нещата във войната за правосъдието. Но тя не е единственият сблъсък, отприщен от “червените плъхове”. Социалният мир, временно установен от правителството на Дачиан Чолош, беше унищожен от правителствата Драгня 1 и Драгня 2.
Един истински джихад ни удари от всички страни. Редица министри, дресирани от страшното Татенце (лидера на управляващата Социалдемократическа партия Ливиу Драгня, бел.ред.), създадоха хаос в данъчната система, осигуровките, заплатите, пенсиите, образованието, здравеопазването и т.н.
Ето го и светкавичният удар срещу държавната телевизия Те Ве Ре. Ръководството беше сменено неочаквано на парламентарно заседание, на което темата дори не беше включена в дневния ред. Този ход напомня за свалянето на правителството на Сорин Гриндяну.
Социалдемократите екзекутираха “бунтовниците” си. Също като Гриндяну, (уволненият генерален директор на телевизията, бел.ред.) Ирина Раду беше назначена миналата година именно от СДП. Постави обществената телевизия на разположение на партията-държава, тласна я към срамни компромиси, но не беше достатъчно. Татенцето от Телеорман искаше повече. Пълно подчинение.
Правосъдието му е необходимо на Драгня, за да се отърве от затвора. От телевизии има нужда, за да възпяват управленската му програма. Да тръбят, че СДП “дава” и да крият, че СДП “орязва” и “взима”.
Понеже СДП, след няколко месеца на безотговорна щедрост, влезе в етапа на ампутациите (които не трябва да се показват по телевизията). Въведе свръхакциз на горивата. Увеличи цените на тока и газа. Обезцени леята. Започна да бави заплатите в бюджетната система. Популистките мерки гълтат огромни суми. Действителността е сурова: вече няма пари.
Автор: Григоре Картиану, в. “Ромъния либера”
/БТА/