Правят впечатление няколко анклава на ИДИЛ в пустинните райони на провинциите Хама и Хомс, които много трудно бяха превзети. Не е ясно до колко напълно това е станало.
Един от тях е регионът около селището Акербат и околните села, които са в непосредствена близост до град Саламия (около 100 000 души), окръг Хама. Според местни анализатори правителствените войски и шиитските милиции не бързат да сложат край на присъствието на очевидно по-малобройния контингент на останалите бойци на ИДИЛ.
Спорадичните престрелки и постоянните атаки и оттегляния подсказват, че причината за тази бойна тактика не е ожесточението на трите хиляди джихадисти от ИДИЛ, мнозинството от които са местни хора.
Според източник от Саламия в интерес на Дамаск е да се поддържа непрекъснат страх сред жителите на града. Като цяло, младежите от населеното място отказват да бъдат рекрутирани в редовната сирийска армия.
Освен това мнозинството в Саламия изповядва исмаилизма, която е втората по значение шиитска деноминация.
Местният анализатор Мазен Исмаил споделя пред вестник „Ал Мудун”, че Иран наказва местните хора със страха от ИДИЛ, заради стари догматични разцепления.
Доминиращата догматична школа в Ислямската република е тази на „дванайсетте” (джаафарити, имамити). Последователите на двете деноминации са се разделили през VІІІ-ми век в спор между двама братя (Исмаил бен Джаафар и Муса ал Казъм) кой е истинският имам.
Експерти са на мнение, че съществува още една причина за пасивността на режима в ликвидацията на радикалните сунити в региона. В подобна бедствена обстановка за Саламия, настоящият духовен лидер на исмаилитите Ага Хан ІV-ти, (принц Шах Керим ал Хусейни), който е богат бизнесмен (състоянието му през 2010 г. се е изчислявало на 800 млн. долара), непрекъснато предоставя помощи за своите последователи.
Наскоро той е посетил Москва с молба за се ликвидира бързо анклава на ИДИЛ в близост до Саламия.
Според запознати вероятно визитата е дала някакъв резултат, тъй като създадената и командваната от Русия „Пета дивизия” от сирийската армия е единствената, която истински е притискала терористите от ИДИЛ на място”.
Другите анти-ИДИЛ части са влизали в частични стълкновения, завземайки позиции на терористите, но впоследствие бързо оттегляйки се. Експерти считат, че в конкретния случай ясно проличават руско-иранските противоречия и различната мотивация при воденето на войната срещу джихадистите.
