Териториалната ерозия на „халифата” с особено активни темпове е пряка причина за разпадането на доскоро добре функциониращите управленчески структури на ИДИЛ. Преди две години въпросният „халифат” контролираше около 300 000 кв. км, докато сега експертите считат, че става въпрос за около 30 000 кв. км.
Най-важно е свиването на финансовите приходи. Ако в апогея на „нефтения експорт” на ИДИЛ приходите се изчисляваха между 600 и 800 млн. долара, сега, според опозиционния сайт от Ракка „Ракка юдбах би самат” става въпрос за скромните 18 млн. долара.
Много отдавна йерархизираната управленческа структура, в която изпъкваше ролята на Консултативния съвет, Военния съвет, Съвета по сигурността, Шариатския съвет, 32-та вилаета (16 в Сирия и Ирак и 16 из целия свят) не функционира.
Според експерти от 10 месеца ИДИЛ се управлява от 12-членен „Делегиран съвет”, в който не членува самият „халиф”. Прави впечатление, че сред новите първоешалонни кадри форсмажорна роля играят централноазиатците (узбеки и таджики), заменяйки частично иракските туркмени (повечето бивши офицери от армията на Саддам).
Сякаш ударите върху ИДИЛ разместиха и оперативните места на утвърдените, с години, етнически пластове (иракски туркмени – полеви командири, саудити – религиозни лидери, а египтяните – идеолози). Някои етнически групи започнаха своето осезаемо преструктуриране и „спасяване” в други формации.
Преди месец египетските медии съобщиха за изключването на около 500 китайски (уйгурски) студенти от най-авторитетния сунитски богословски университет Ал Азхар. Тези действия вдигнаха голям шум в опозиционните на президента Сиси среди, тъй като ставаше дума за масова чистка под предлог за „изтекли визи”.
По-късно се разбра, че натискът е дошъл от китайските власти, които са преценили за опасни преструктурирания на уйгурския контингент джихадисти в Сирия.
Вследствие на ерозията на ИДИЛ редица уйгурски бойци са напуснали организацията и са се насочили към автентичната уйгурска ислямистка формация, действаща в Сирия, а именно Туркестанска ислямска партия (ТИП).
Последната е резултат от еволюцията на „туркестанското джихадистко движение”, родено в Афганистан преди десетилетия. Полеви източници съобщават, че от осем месеца се наблюдава активизиране на лагерите за обучение на уйгурски деца. Те се наричат „ислямски лагери за лъвчетата на Туркестан”.
Създателят и ръководителят на въпросните структури е мюфтията на „Хая ат тахрир” (бивша „ал Нусра”) саудитецът Абдула ал Мухейсени. Той се придвижва свободно в териториите, които са извън контрола на правителството в Дамаск, в това число и в Турция. Лагерите са три на брой и привлича деца от 8-годишна възраст.
Лагерите са два вида, а именно военни и религиозни. Шейх ал Мухейсени лично организира работата на втория вид лагери, с помощта на ислямски проповедници от уйгурския произход. Китайските власт се страхуват, че завършилите в „Ал Азхар” ще се превръщат в потенциални преподаватели в тези лагери, тъй като задължително условие е знанието на арабски език.
Интересното в случая е, че в лекционния материал на учебната програма в лагерите са включени не само ислямистки предмети, но и силно националистически дисциплини. В последните се акцентира върху предопределеността за „освобождаването” на Туркестан (провинция Синджан) от Китай.
Нововъведение е създаването на женски курсове в религиозните лагери. През март 2017 г. се „дипломира” първият женски випуск, който, според полева информация, е около 400 деца на възраст между 10 и 14 години.
Тази бойна единица директно влиза в състава на ТИП. За разлика от останалите конкурентни ислямистки групи още от 2014 г. ИДИЛ масово започна да привлича уйгури. Лозунгът, който ги привличаше е, че „джихадът няма националност”, давайки за доказателство за тази практика назначаването на неараби в ръководния ешалон на групировката. Пристигайки от Турция, повечето сборни пунктове на уйгурските бойци и семействата им бяха селища в близост до турско-сирийската граница.
Първото такова селище, през 2014 г. е град Тел Абияд (сега в ръцете на прокюрдските Сирийски демократични сили).
Там беше устроен първият тренировъчен лагер за уйгурите, преди да бъдат „разпределени” по различните „вилаети” на ИДИЛ. През последната година полеви източници информират, че „оттичането” на чуждестранни бойци от ИДИЛ, в това число и уйгури, е надвишило многократно присъединяването към нея. Малка част от тях са се оттеглили от „световния джихад”. По-голямата част се е насочила към ислямистки формации, алтернативни на организацията на Абу Бакър ал Багдади.
За целта те са обект на силно внимание на чужди служби, предимно турските, които „стимулират” подобен тип действия от страна на джихадисти от ИДИЛ. В тази връзка са създадени лагери, било на територията на Сирия, било то в пограничните райони на Турция, за „ресоциализирането и преориентирането” на бившите бойци на ДАЕШ. Програмата е в сила от началото на 2016 г.
Бившите идиловци са насочени предимно към групировките „Хамза”, отрядът „Шам” и фронта „Шам”. Последните са в орбитата на турските служби и действията им подсказват, че са субекти, действащи в една и съща програма с тази на ТИП. Акцентът в тяхната идеологическа подготовка е предимно националистически, а не ислямско-глобалистки.
Ако първите са ориентирани за „освобождението на Сирия”, то вторите – за „освобождението на Китай”. Отцепниците-уйгури от ИДИЛ от средата на 2016 г. са приблизително 400 бойци. През февруари 2017 г. командването на „Ефратски щит” предоставя пред уйгурските джихадисти, победени в град ал Баб, провинция Алеппо, две опции.
Първата е оттегляне към Ракка, заедно със семействата, а втората – оттеглянето във временни лагери в подготовката им за присъединяване към ТИП, а по-късно и към личния състав на операцията „Ефратски щит”.
По-голямата част от групата избира първия вариант, а едва 11 джихадисти-уюгури остават верни на ИДИЛ. Лоялните на ДАЕШ обаче също се разцепват. По-голямата група се ориентира към провинция Дейрезор, по-специално към пограничния град Букамал, където ИДИЛ има сериозно присъствие.
По-малката група се насочва към Афганистан, по-специално към пещерите, в които се крият талибаните, завръщайки се към местата, в които се е зародило „туркестанското джихадистко движение”. Малка група уйгури има и в редовете на „Хая ат тахрир”, бившата „ал Нусра”.Някои са директно в редовете на тази терористична организация, а други се причисляват към отряда „ал Мухаджирун”, който е положил клетва за вярност към лидера на Ал Кайда Айман Зауахири.
Те са оперативни в бойна единица, формирана заедно с таджики и чеченци. Уйгурите, заедно със семействата си, живеят в няколко погранични с Турция села на провинция Едлиб. С течение на времето те ги превръщат в почти етнически чисти селища. Интересното е, че там населението е доминиращо уйгурско, независимо от факта, че бойците воюват в редовете на две различни формация – „ал Нурса” или ТИП.
Всъщност алкайдистките уйгури са от тези, които първи са стъпили на територията на Сирия, а тези, присъединили се към ТИП, идват в арабската страна по-късно. Социалната хармония между двете уйгурски групи се диктува и от факта, че алкайдистите са предимно ергени, които предпочитат жени уйгурки, каквито може да има сред семействата на уйгурите от ТИП. Ако това не стане, те предпочитат сирийки или афганки.
Уйгурските бойци се радват на голямо уважение от духовните лидери на Ал Кайда. Става въпрос за йорданския салафит Абу Мохамед ал Макдаси и Абу Кхайр ал Мъсри. Последният се водеше за втория човек на Ал Кайда в Сирия до убийството му през февруари 2017 г. Според експерти ролята на ТИП и на уйгурите като цяло в Сирия ще се увеличава. Тезата е валидна за провинция Едлиб, която е бастионът на сунитските бунтовници, воюващи извън ДАЕШ.
Улесняващото обстоятелство е засилващото се напрежение между „Хая ат тахрир” (ал Нусра) и ислямисткото движение „Ахрар аш Шам” в тази част на страната. Те се опитват да преразпределят зони на влияние. ТИП индиректно подкрепя клона на Ал Кайда в Сирия, приемайки тактическо предислоциране на своите въоръжени сили, улесняващи позициите на „Ал Нусра” в ущърб на „Ахрар аш Шам”.
Така постепенно ТИП се превръща в основен полеви играч в размирната арабска страна, черпещ част от своя потенциал от разпадащата се ДАЕШ. Всичко това не може да не тревожи Китай, който очевидно ще намира все по-сериозни предпоставки за своята по-активна намеса в сирийския конфликт.