Революционер. Идеолог. Висш духовник. Държавник. Аятолах. Почитан от милиони, но и сочен като символ на теократичност и нехаресван, основно на Запад. Тези поляризиращи оценки за една от най-влиятелните исторически личности на ХХ век. често поставят въпроса за миналото като крайъгълен камък на днешното държавно устройство в Иран. Кой е имам Хомейни? И как близо три десетилетия след смъртта му той запазва своята актуалност, така че цялата конституционна уредба и политически дневен ред на 80 милионен Иран и значителна част от шиитското мнозинство в Ирак да гравитират около неговия образ и учения?
Революционната вълна, заляла Иран през 1979 г. не е била хомогенна по своя състав в началото. Духовници, националисти, комунисти, реформисти и независими групи. Единният команден център над тях е бил имам Хомейни, който с писма и записани речи, не оръжие, е направлявал движението от парижките предградия до победоносното си завръщане в Техеран.
Между 6-11 милиона души присъстват на неговото погребение на 4 юни 1989 г. Наред с тези на личности като Тито, Принцеса Даяна и Аартон Сена, това бележи рекорд като едно от най-големите мирни събирания в историята. Всяка годишнина се отбелязва официално в Техеран със церемония край неговия мавзолей, масивна структура, в южната част на града, както и с шествия в родния му Хомейн и свещения за шиитите Ком.
The Foreign Insider обобщава как и защо, имам Хомейни днес е по-актуален от всякога, в региона и отвъд, за медии, политици и тинк-танкове.
Рухолах Мусави Хомейни е роден на 24 септември 1902 г. Немалка част от живота си преди революцията прекарва в изгнание – в Турция, Ирак и Франция, поради яростната си критика към режима на династията Пахлави. Същевременно чете лекции по ислямска юриспруденция и моделира своята визия за държавна власт, облечена в теократична рамка. В качеството си на факих, експерт по ислямско право пише и консолидира голям авторитет сред улемата за т.нар. „ислямско възраждане” – възход на политическия и социален аспект на религията, започнал през 70-те години на миналия век.
Имам Хомейни отстоява в книгите си „неделимостта“ на религията, държавното устройство и отхвърляне на (пост) колониалните практики на великите сили към онзи момент.
Набиращата популярност на имам Хомейни през 60-те години тласка Мохамед Реза Пахлави да инициира така наречената „Бяла революция“ в опит да разводни подкрепата за имама сред бедните и социално низвергнати маси. Наречена е бяла, защото е безкръвна и включва аграрна реформа, подсилена еманципация на жените, приватизация на огромни държавни активи и разписана програма за споделяне на печалбите с ангажиранине работници. Именно провалът на тази революция, която не успява да обърне тренда в полза на Пахлави, започва да притеснява Запада към онзи момент. Вече обявеният за Аятолах имам Хомейни е пратен в изгнание.
Президентът Картър и небезизвестният му съветник Бжежински констатират, че лоялността и признаването на имам Хомейни като авторитета сред иранските маси, са силни индикации за предстоящ теократичен Иран, устроен именно по неговите принципи. От средата на 70-те влиянието на духовника постоянно нараства, а кулминацията на това влияние е завръщането му в Техеран, вече напуснат от Пахлави и семейството му.
Имам Хомейни напълно преобръща плътно следваната от Пахлави линия на сближаване и тясно сътрудничество със Запада и се дистанцира и от двете велики сили. Първият международен тест за съставения от него кабинет е заложническата криза непосредствено след революцията.
Настояването за екстрадиция на Пахлави и размразяването на блокирани активи в Иран като условия срещу освобождаването на 66-те американски заложници. Преди благополучния край на кризата избухва войната с Ирак на Саддам Хюсеин. Имам Хомейни отказва да приеме първоначалното предложение от иракска страна за примирие, докато Иран напълно не възстанови суверенитета си. Във финалната фаза след около осем години на бойни действия Саддам прибягва до забранената употреба на химически оръжия, която не намира широк отзвук и санкции от СС на ООН, поради налагането на вето от американска страна.
Гореспоменатите и други фактори, като свалянето на пътнически самолет на иранските авиолинии с 290 цивилни от американски крайцер в Ормузкия проток, подсилват още повече подкрепата за имам Хомейни в последните години на неговия живот.
Днес основателят на Ислямската Република на практика присъства навсякъде в ежедневието на обикновения иранец. Той е на знамена, масивни билбордове, в медиите, Меджлиса, на портрети с неговия наследник на позицията върховен лидер – Аятолах Али Хаменей.
Тридесет и осем години след иранската революция в страната са проведени 40 избори, като мъже и жени могат да гласуват. Разбира се, че разликите в управленския подход на личности като Ахмадинеджад и Рухани, Хатами и Рафсанджани, например, в техния управленски подход, изкристализират много ясно, особено във външнополитически план, но за да се разбере и, при възможност , предвиди, политиката на Техеран трябва да се разбира имам Хомейни, чийто възгледи представляват фундамент при вземане на решения до днес.
Международното споразумение от Виена го показа много ясно. Иран до последно не отстъпваше, налагаше контрасанкции и реципрочни мерки, но успя да извоюва формалното разписване на правото си за развитие на ядрен капацитет за енергийни цели – нещо което администрацията на Тръмп негласно подкрепи(до този момент).
Интересно е да се отбележи, че въпреки устройството си не непременно конфесионалните пристрастия са определящи. Така например Техеран поддържа еквидистанция по арменско-азерския конфликт в Нагорни Карабах, въпреки шиитското мнозинство в Азербайджан.Техеран също, не по-малко от арабските петролни монархии от Персийския Залив, има категорична позиция по палестинския въпрос и подкрепя свои групи.
Днес иранското влияние в региона е огромно, каквито позиции се чуват от официални Багдад, Дамаск и Бейрут, чиито въоръжени сили често си сътрудничат именно с подкрепяни от Техеран милиции срещу Ислямска държава. Предстои Иран да отбележи официална годишнина от смъртта на създателя на Ислямската република. Почитан от мнозина и до голям а степен все още обвит в мистерия. Сигурно е едно. За да разберем днешен Иран, трябва да се обърнем към историята.
