Иранският президент Хасан Рохани бе преизбран за втори мандат.  Избирателната активност от 70% в страната бе неочаквано висока, а над 40 милиона иранци отидоха до урните в петък, като 57% от тях гласуваха доверие на Рохани. Минути след спечелването на изборите той се обърна към последователите си чрез Туитър с „ Велики народе на Иран, ти си победител на тези избори”.

Избирателният ден бе удължен с пет часа поради високата активност, но тя не бе достатъчна да донесе победата на другия основен претендент за високия пост –  56-годишният Ибрахим Раиси, който наблягаше на антикорупционни послания в кампанията си.

Раиси бе непозната фигура за повечето иранци поради опита си, приоритетно съсредоточен в ислямската юриспруденция.  През 2016 г.  бе назначен от върховния лидер на страната, Аятолах Али Хаменей на длъжност, която пряко съблюдава най-голямото мюсюлманско светилище на страната в Машхад, което засили спекулациите, че именно Раиси е вероятен наследник на Хаменей и негов фаворит на тези избори.

На външнополитическата сцена 68-годишният Рохани е известен като умерения реформист, който успя да договори споразумението от Виена, гарантиращо мирния характер на иранската ядрена програма, както и правото им за развитие на собствен капацитет.

До понеделник Рухани и Раиси имаха привидна конкуренция и в лицето на първия вицепрезидент Джахангири и кмета на Техеран Мохамед Галибаф, но последните оттеглиха кандидатурите си.

Иран е сред най-големите държави в Близкия Изток с преки регионални интереси по линия на борбата с тероризма. Освен това е и сред най-големите суровинни износители в света.  Поради тези основни фактори наред с широкия отзвук от ядреното споразумение от Виена, изборите се следяха под лупа с голям интерес от множество международни медии и наблюдатели.

Противно на популярната представа, иранският президент не е държавен глава, като тази длъжност се изпълнява от върховния лидер на страната Аятолах Али Хаменей. Въпреки това  президентът заема най-високата пряко избираема длъжност. Специален Съвет на пазителите на конституцията допуска регистриралите се за изборите, като тази година от 1600 кандидати бяха допуснати шест.

Съветът представлява и надпарламентарен орган, който разглежда и се произнася по всеки законопроект на Междлиса – иранският парламент.

Реформисти или консерватори

В иранския политически спектър има два основни блока – този на реформистите и на консерваторите. И двата споделят принципно съгласие по установения конституционен ред в Ислямската република, като разликите между тях изкристализират по отношение на външната и икономическа политика.

Реформистите са за либерализиране икономиката и поддържане на относителна еквидистанция във външнополитически план, докато консерваторите са на позиция за по-ограничено отваряне на Иран за света, в това число и повече административна намеса по международни търговски въпроси.

Консерваторите негласно подкрепиха ядрената сделка от Виена, въпреки твърдата си съпротива по време на преговорите, като техният наратив и този на техния представител Раиси, се базираше върху слабия ефект на сделката върху живота на средния иранец – високата безработица от 12.5% бе основна тема.  Въпреки скептицизма, инфлацията в Ислямската република излезе от трудно контролируемите нива от 40 на сто, като понастоящем гравитира около 7 на сто.

Сега въпросът в  икономическо отношение е дали Рухани ще успее да се пребори за реформи във връзка с чуждестранните инвестиции, които биха намалили нивото на безработица или ще препотвърди монополните позиции на свързани с Революлиционната Гвардия (Пасдаран) държавни конгломерати.

Съществени разлики по ключови въпроси като отношението със Саудитска Арабия и Израел нямаше. Рияд и Техеран изразяват несъгласие  по множество въпроси, като напрежението е налице по не едно направление  – отношението към шиитското малцинство в Кралството и Бахрейн, ескалирало след екзекуцията на висшия духовник Нимр ал-Нимр, подкрепата на Рияд за терористичната група МЕК и войната в Йемен, наред с несъвместимите интереси в Сирия, Ирак и по-слабо изразено – Ливан.

Интересно е да се отбележи, че сякаш за да „подслади” мултимилиардната оръжейна сделка с Рияд,  Тръмп въведе нови санкции срещу лица и фирми от Ислямската република, въпреки че последната се придържа стриктно към параметрите на ядреното споразумение, както става ясно от  докладите на Международната агенция за атомна енергия, но развива програма за балистични ракети, едностранно санкционирана от САЩ.

Техеран настоява, че последната служи единствено за развитие на дефанзивен капацитет.

Трябва да се отбележи, че в първата си предавана по телевизията реч Рохани благодари на бившия президент Хатами, виден реформист, чието име е забранено да се споменава публично, с което хвърли ръкавицата към консерваторите.

Изборите като факт, не феномен.

Теократичният характер на конституционната уредба в Иран вероятно оставя впечатление у читателя и зрителя,  че не съществува реална пряка демокрация, което далеч не е така. Иранците, мъже и жени,  могат да гласуват  за парламентарните си представители, на президентски, общински избори, както и такива за Съвета на Експертите, което спрямо абсолютните монархии от Персийския залив, представлява значителна разлика.

Предстои да видим дали Рухани ще продължи или ще преформатира политиката си на отворен Иран –  с голям геополитически капацитет и множество знайни и незнайни ходове на Изток и Запад.