През 2014 г. ИДИЛ окупираше 40% от територията на Ирак. Преди месец експерти оцениха територията на някогашния „халифат” на едва 7,2% от тази на суверенната арабска държава.
В Сирия протичат сходни процеси на ерозия на властта на ИДИЛ. Там обаче е трудно да се изчисли точно контролираната от терористите площ, поради пустинния характер на източните провинции.
Много специалисти прибързано обявиха фактическата клинична смърт на някогашната квазидържава, която обединяваше области от съседните Ирак и Сирия върху територия, повече от 200 000 кв. км.
Фактът, че около една трета от Мосул (Стария град и квартал „17 юли”) успешно се съпротивлява вече няколко месеца показва, че терористите няма лесно да се предадат. Интересното в случая е, че последният квартал бе първият, който беше превзет през 2014 г. от джихадистите на ИДИЛ.
Там, още от времето на Саддам Хюсеин, са съсредоточени домовете на бившите активисти на Баас и офицерите от местното военно училище, активно включили се в редовете на терористичната организация на Абу Бакър ал Багдади.
Между отделните къщи са построени вътрешни врати, както и множество подземни лабиринти, в които се крият терористите. По този начин в момента въпросните джихадисти се бият за собствените си домове и за своите семейства, което обяснява огромното им ожесточение и мотивация за даване на отпор.
Външни специалисти считат, че защитниците на тези жилищни райони са 300 – 400. Полеви източници подсказват, че те са 3000 – 4000, подкрепяни от техните семейства и роднини. Това коренно променя перспективите на битката.
Експерти отстояват мнението, че ИДИЛ е предприел нова стратегия, за да спре мощното иракско-американско настъпление. В тактически план последното е реализирано от елитната иракска Златната дивизия, чийто командване е смесено – американо-иракско.
В нея се намират част от 5 500 американски съветника, воюващи в Ирак. Всъщност ИДИЛ е изоставил тактиката да защитава огромни населени места и е разделил останалите лоялни свои бойци на групи от по 10-15 души.
Повечето от тях са ингамисиин, стратегически атентатори-самоубийци.
Оставайки зад фронтовата линия, те създават около себе си местна група (спяща клетка), която ги подпомага. Основен техен арсенал са множество коли-бомби с цел нанасяне възможно най-големи загуби на настъпващите. Класическа операция, проведена по този модел, е тази от 7 май срещу базата К1 на иракските пешмерга край Киркук, в която има и американски военнослужещи. В нея петима атентатори-самоубийци нанесоха огромни материални щети.
На този етап тактиката на джихадистите е успешна. Въпросните „терористични ядра” успяват да се организират дори на 10 км в тила на врага. Доказателство е силно забавеното настъпление на атакуващите, като на моменти последните дори са принудени да отстъпят. Въпросният тактически подход е наречен от външните специалисти „втвърдена мобилна защита”.
Военните действия на ИДИЛ в Сирия показват сходство на прилаганите тактически подходи в двете арабски страни. Преди три дни Сирийските демократични сили, чийто гръбнак са прокюрдските Части за народна защита (ЧНЗ), обявиха стратегическия град Табка, отстоящ на 60 км от столицата Ракка, за превзет.
Те се позоваваха на споразумение с местните джихадисти, обещаващи оттеглянето си от града. Оказа се, че това е било тактически ход за заблуда и за забавяне на настъплението. Особено яростни, в защитата на оставащите няколко квартала, са били чуждестранните джихадисти.
[graphiq id=”kNGq5W7Mmod” title=”Islamic State of Iraq and the LevantISIL, Iraq” width=”600″ height=”823″ url=”https://sw.graphiq.com/w/kNGq5W7Mmod” frozen=”true”]Все пак действията на ИДИЛ показват, че нейното ръководство ясно си дава сметка, че не може да задържи Ракка. По тази причина то е започнало да предислоцира част от своя команден щаб в източен Дейрезор. Последният е голям областен град, в който част от него е под контрола на правителствените войски.
Поради тази причина джихадистите не възлагат големи надежди да останат и там за дълго. Експерти отбелязват, че следващата столица на „халифата” ще бъде малкият пустинен град Маядин. В началото на април 2017 г. там самолети на антитерористичната коалиция ликвидираха един от членовете на ръководството на ИДИЛ – Абдерахман ал Узбеки.
Последният е издал заповедта за провеждането на терористичната атака срещу дискотеката „Рейна” в Истанбул в новогодишната нощ на 2017 г.
Маядин се намира на 170 км от Ракка и на 44 км от Дейрезор. През 2004 г. той е наброявал едва 45 000 жители. Маядин е свързан с външния свят единствено чрез пет пътни артерии, като нито една обаче не е пригодна за автомобилен трафик.
Това го прави изключително изолиран и движението на всеки нежелан гост ще бъде лесно забелязано. До пренасянето на столицата на ИДИЛ от Ракка в Маядин обаче очевидно ще бъде задействана въпросната „твърда мобилна отбрана”.
Тя ще е чувствително по-трудна за преодоляване в Сирия, отколкото в Ирак, тъй като условията са подчертано пустинни.
Така или иначе плановете за териториите в Източна Сирия са вече щрихирани. Основна роля ще играят кюрдите, които твърдо се противопоставиха на руското предложение за създаването на „зони на деескалация”. Опозиционни източници отбелязват, че сред плановете на прокюрдските ЧНЗ е допитването на населението на Ракка (след нейното превземане) дали иска да бъде част от бъдещата кюрдска автономна област в Сирия.
Вероятно бъдещото управление на Ракка ще наподобява на това в град Манбидж в провинция Алеппо (избран градски съвет от местни хора, зад който ще стоят въоръжените бойци на ЧНЗ). Прави впечатление, че не подлежи на съмнение успешната операция на кюрдите срещу терористите от ИДИЛ, тъй като те са започнали вече да обучават бъдещите служители на органите на реда по улиците на областния град.
За отбелязване е, че кюрдите в града са малцинство.
Интересен момент в поведението на ръководството на прокюрдската Партия демократичен съюз, политическо крило на ЧНЗ, е апелът към САЩ да осигурят на бъдещата кюрдска регионална автономия достъп до Средиземно море.
Според местни източници това щяло да бъде възприето като знак за благодарност към кюрдите за техните заслуги за разгрома на джихадистите от ИДИЛ. Не е ясно дали подобни желания са били изразявани, но ако това е истина, то тогава ще се нагнети огромно напрежение, както с Турция, така и с правителството в Дамаск, така и с Иран.
