Статията на известния колумнист Мурат Яткин от вестник „Хюриет“ е много показателна за очакванията за развитието на Турция след референдума на 16-ти април.
Всъщност става въпрос за резюме на отговорите на съветническия екип на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, изготвил промените, в разговор с местни журналисти.
Според Аткин сърцевината на предложените промени са „консолидация на изпълнителната власт в президентската институция, повече президентско влияние върху съдебната власт /чрез назначаването на висши съдии/ и върху парламента /президентът може да запази своето партийно лидерство/.
Яткин прави обобщение на казаното от работния екип, който е пожелал анонимност. Според ПСР референдумът не е край на реформата , а всъщност начало на нов етап от промените в държавата. Според експертите партията вече 14 години се бори за това.
На по-късен етап ще бъдат определени детайлите на нова избирателна система, в това число и на правомощията на вице-президентите, както и обстоятелствата относно премахването на поста министър-председател.
Вероятно всичко това ще произтече съобразно плановете на президента Ердоган за бъдещи системни промени, а именно провеждането на референдум за отмяна на смъртното наказание или за прекратяването на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС.
Това ще стане, ако турските избиратели кажат „да“ на предложението за конституционни промени.
Концептуалната рамка на предложените конституционни промени е материализиране на идеята за „силната държава в 21-ви век“. Според експертите на Ердоган формулата за стриктното разделение на властите е била необходима на западните демокрации в края на Втората световна война, но тя се е оказала неработеща. През 80-те години на 20-ти век Маргарет Тачър и Роналд Рейгън са авангарда за завръщането на „силната държава“.
Днес поведението в Европа е да се избере „държавата на благоденствието“ над „либералната демокрация“, ако е необходимо, на фона на миграционната криза. Според съветниците днес Турция се нуждае от „силна държава“, която не е възможна в светлината на парламентарната демокрация, тъй като се стига до дуално управление.
Правителствените експерти допълват, че изпълнителната президентска система или “турската формула на президентско управление”, както Ердоган обича да я нарича, е опит да се създаде “силна държава в демокрация.”
Целта на изграждането на тази “силна държава”, която ще бъде създадена веднага след като конституционните промени бъдат одобрени на 16 април, е да превърне Турция в “един от полюсите” в новия “многополюсен свят”. Експертите са на мнение, че Турция може да бъде глас за всички “потиснатите народи, без да се ограничава само до тези в ислямския свят.” Това има предвид Ердоган, когато отбелязва, че “светът е по-голям от пет”.
Идеята е, съдбата на народите да не се решава единствено от петте постоянни членки на СС на ООН. Такива са амбициите на Ердоган за 2023 година, когато турската република ще отбележи своята 100-годишнина.
