В Залива бушуват страсти, сблъскват се симпатии и антипатии на държави, партии, движения и деноминации. Така е било и така ще бъде, поне в обозримо бъдеще.
Именно историческата обусловеност е съграждащият компонент при формирането на сегашния политико-икономически климат в региона, преживял немалко изменения от вълната на глобализацията. Промяната обаче има тенденцията да се самонасочва към вакуума, бил той икономически, политически или социален, но това не значи, че непременно е с положителни измерения.
В исторически контекст в Персийския залив промяната е като искра, която може да вдигне всичко във въздуха, ако инициаторите й не се въоръжат с хладния скалпел на социалния анализ и не отчетат обективно ефектите от действията си върху всяка обществена група.
Фeйсал намира смъртта си затова, че въвежда телевизията в уахабистка Саудитска Арабия, а Реза Шах фокусира масова обществена ненавист със забраната си на чадорите и арести за неподчинилите се, в страна , в която този атрибут не е непременно белег на патриархална обремененост, а на културна идентичност.
Вятърът на промяната този път е поел курс към шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), но не по културна линия, а в икономическо отношение. И изглежда, управляващите кланове са решили да подходят по-внимателно, без волунтаризъм, да опипат почвата, да вникнат в числата и нагласите и едва тогава да пристъпят към въвеждането на ДДС, за да не се окаже, че хегемонният им статут може да се разклати от масово недоволство, което, по човешки, би се нагнетило ако портфейлът на поданиците им отънее, макар и с малко.
Малко предистория
Дайте да поставим въпроса така: може ли страните от ССПЗ да продължават да разчитат на суровинния износ, без обновени регулаторни рамки и диверсификация на приходните източници, без прилив на качествени преки чуждестранни инвестиции, които да не се ограничават приоритетно до магазини на IKEA,
Apple, луксозни модни марки и британски имотни агенции? Едва ли и затова буквално месеци преди ударното поевтиняване на петрола от на моменти, 70 % спрямо ценовите нива от юни 2014 г., темата за въвеждане на ДДС в монархиите от ССПЗ, излезе сериозно на дневен ред.
В силните години тя беше със статут на сухарски виц, който средният ешелон на делегациите им в ОПЕК би си разменял на хартийки, докато протичат изказванията на ресорните министри. Защо се стигна до края на суперцикъла при цените на петрола, започнал в края на 90-те и до каква степен оказаха влияние шистовата революция, свръхкапацитетът и намаленото търсене от развиващите се пазари? Това не е предмет на този материал.
Нека се фокусираме върху конкретните фискални ефекти и стъпки пред ССПЗ и , по-важното, тяхното значение в контекста на назряващите промени, които далеч не са само икономически.
Когато една по една държавите от ССПЗ започнаха да пласират иначе редки за тях облигационни емисии в новото десетилетие, финансовите анализатори се запитаха предстои ли реформа в данъчното и трудово законодателство, която да ограничи бремето на ниските цени на петрола.
[graphiq id=”8fADV6WToR7″ title=”OPEC Crude Oil Basket Reference Price – 5 Years” width=”600″ height=”475″ url=”https://w.graphiq.com/w/8fADV6WToR7″ ]Колоритни геополитически футуристи а ла Фукуяма пък се питаха ще има ли изобщо какво да се реформира, с оглед на бурето с барут в държави като Бахрейн, чийто шиитско мнозинство не се радва особено при честите размахвания на полицейски палки и прелитането на светлинно-звукови гранати и едва ли би приело спокойно скок в потребителските цени за черешка на тортата.
Именно след бахрейнските събития от 2011 г. започна да се обсъжда засилване на интеграцията в регионалния съюз: от единни въоръжени сили, което означава подсилване на двете бригади на ротационен принцип, към момента разполагащи с общо 10 хил. души активен персонал (Peninsula Тask Force), до амбициозната цел на монетарен съюз и единна валута. При първите членовете на организацията не реагираха синхронизирано, защото интересите се разминаваха.
Султан Кабус не изпрати военни части в помощ на Манама, за да не наруши градения с десетилетия имидж на Оман на надежден посредник между САЩ и Иран, но пък в икономическите си нужди и шестте страни са обединени.
От началото на тази година дебатът за хармонизирано налагане на ДДС от 5% присъства активно в страниците на множество уважавани издания от Залива. И коментарите от Запада не закъсняха…
МВФ многократно призоваваше за намаляване на зависимостта от петрола, с оглед на силната волатилност при цените под формата на косвена данъчна ставка, а агенция Fitch предупреди за опасността от „напрежение” върху бизнеса в шестте държави, които имат на практика малка данъчна култура, но приветства заявените твърди намерения на Съвета.
Ефектите
Десетилетията на бюджетни излишъци и щедри субсидии за населението за всичко – от здравеопазване, през вода, електричество и горива до образование, както и трудов пазар, чиято динамика зависи от устното разпореждане на монарха, са формирали у местното население усещането, че на фронта всичко е спокойно, стига да не се дебалансира семейният бюджет.
Това негласно споразумение действа още от времената на Абдулазис, който е споделял приходите от поклониците, идващи в Мека и Медина с големите трибалистични формирования, за да има мир, години преди откриването на петрола.
Днес, ССПЗ и Саудитска Арабия като водещата сила в организацията, обмислят симултанно въвеждане на 5% ДДС от януари 2018 г. Актуалните фискални измерения на този ход варират от ръст на консолидираните бюджетни приходи между половин до 0.9% от БВП, което би запушило дефицитите и намалило натиска върху валутните резерви, инвестирани предимно във високоликвидни корпоративни ценни книжа и американски дългови инструменти.
Въпреки ентусиазма на местните медии и премерената реч на policy мейкърите, яснота по самия механизъм до голяма степен липсва- ще има ли единен праг за регистрация, диференцирана ли ще е ставката за сектори от повишено значение за обществото, ще има ли изключения и какви ще са точните условия за възстановяване?
Единствено от ОАЕ се заговори за праг на регистрация за фирми с над 100 хил. долара годишен оборот, но това не е игра на Monopoly и анализаторите все още са разделени относно предстоящите ходове пред федеративната държава и Съвета в неговата цялост.
И все пак ние не сме запознати с конкретиката, но нещото, което в никакъв случай не липсва е повишено внимание в обществения дебат, защото тази стъпка ще има ефект върху вътрешното потребление, а в някои от шестте страни-членки на ССПЗ, както историята неведнъж е показвала, това може да доведе до народно недоволство.
По данни на Световна банка брутните спестявания като процент от БВП бележат значителен спад спрямо исторически високите си равнища през края на 70-те, а дълговото бреме за домакинствата нараства.
Фаталистични прогнози засега, разбира се, отстъстват, защото регионът извървя дълъг път от пост-колониален суровинен източник до модерен бизнес и туристически хъб, като демонстрира устойчивост в своите мащабни възледи за развитие.
Засега дебатът се фокусира не толкова върху ефекта на данъка върху безработицата или поведението на домакинствата и бизнеса, колкото върху техническите аспекти, а именно IT и административна инфраструктура, която да обезпечи събирането на приходите.
Я камилата, я камиларя
Шейх Рашид бин Саид ал-Мактум, лидерът, който трансформира Дубай от малко селище в мегаполис по подобие на Сингапур, е обичал да казва, че неговият баща е яздил камила, той се е возил на луксозен мерцедес, а неговият син е карал мощен Land Rover, но неговият правнук отново ще язди камила, ако Дубай не скъса със зависимостта си от петрола.
До голяма степен тази мисъл се отнася за шестте страни от ССПЗ и безспорно въвеждането на ДДС е стъпка в правилната посока, но и самите лидери осъзнават, че трябва да се действа с хирургическа прецизност, за да не обостря чувствителността на местното население към разполагаемия доход.
Затова, паралелно на дебата за ДДС, някои страни разглеждат и възможността за налагане на данък върху доходите и задграничите трансфери, но не за всички, а само за имигрантското население. Разбира се, последното би намалило атрактивността на региона, но същевременно показва степента на загриженост за родените в региона и важността на тяхното политическо одобрение за управляващите династии.
С или без данъци, регионът се променя и за невъоръжено око движението на пластовете е видимо. Достатъчно е да се следят ходовете на Саудитска Арабия, която де факто се управлява от амбициозния млад престолонаследник принц Мохамед бин Салман.
[graphiq id=”1iqEED3pZrv” title=”Mohammad bin Salman Al Saud” width=”500″ height=”810″ url=”https://w.graphiq.com/w/1iqEED3pZrv” ]
Неговите намерения за социално-икономическо „раздвижване” илюстрират новата посока, в която бавно, но сигурно поемат страните от ССПЗ, със своето индивидуално темпо, разбира се. Абсолютният контрол на младия Салман върху многомилиардните лостове в Министерството на отбраната, суверенния фонд, държавния конломерат Saudi Aramco и Съвета по икономически въпроси му дават пространство и реална възможност да осъществи своята визия за промяна, а тя неизбежно ще има и своите културни щрихи.
Екипът на Салман структурира амбициозните проектодокументи за „Национален план за трансформация 2020” и „Визия 2030”, които целят не само да намалят зависимостта от петрола, но и да придадат качествено нов тласък към растежа на страната, а оттам и на ССПЗ.
ОАЕ не остава по-назад с множеството обособени индустриални зони и големи пристанища. Подчертаната активност по икономическо направление съвпада и с разширеното военно влияние по линия на международната коалиция от 34 държави , или т.нар. „Ислямско НАТО”, което да противодейства на терористични формирования.
Обединението изключва Иран, въпреки че страната е на първа линия в битката срещу тероризма в Сирия и Ирак. Апропо, плановете на ССПЗ да диверсифицира приходните си източници може да се дължат и на регионалното съперничество с Иран, който създаде гъвкави административни условия за своята данъчна администрация.
През 2008 г. обаче, след въвеждането на ставката, в страната се проведоха демонстрации, довели до временно спиране на събирането на приходите, докато нещата се успокоят. Явно това не е убягнало на Съвета, който не иска, а и не може да си позволи да генерира вътрешно напрежение, особено в държави като Бахрейн, където балансът е крехък.
Идната година ще е година на промяната за ССПЗ и ще покаже до каква степен засилената интеграция е възможна, оптимална ли е тя и какво предстои оттук нататък.
Сигурно е едно, въвеждането на ДДС, ако се състои, ще резонира далеч отвъд пределите на регионалния съюз и ще придаде на думата „модернизация” съвсем друго значение. То едва ли ще се ограничи само до мащабни инфраструктни проекти.
По-скоро ще е отражение на различен потребителски манталитет с присъщите му политически щрихи. И в двата случая трябва да се пипа внимателно…
За контакт с автора: [email protected]