Подадената от генерал Майкъл Флин оставка на 13 февруари нанесе силен удар върху моделираната от него политика на новия американски президент Доналд Тръмп в Близкия Изток.
Макар и останал на поста си само един месец, генералът създаде матрица на динамични и ясно договорени взаимоотношения със саудитския крал Салман, йорданския крал Абдула, руския президент Путин, турския държавен глава Реджеп Ердоган, египетския президент Абдул Фатах ас Сиси и израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Все пак основен акцент е бил поставен върху договорките с Москва, които обаче са останали скрити, както за президента Тръмп, така и за вицепрезидента Пенс. Не е ясно колко време ще е нужно на неговият заместник, генерал Кейт Келог да навлезе в работата и да достигне до нивото на неговата ефективност.
Във всички случаи, обаче бъдещият съветник по национална сигурност ще трябва да започне да изгражда матрицата от нула.
Отзвукът от неочакваната оставка се случи още същия ден. Йорданската армия, подкрепена от сирийските опозиционни въоръжени групировки, участвали във форума в Астана, атакуваха позиции на сирийската армия в южната част на страната.
Всъщност това е началото за създаването на „зона за сигурност” по сирийско-йорданската и сирийско-израелската граница, по подобие на тази, реализирана от турската армия в северната част на Сирия. Аман иска да реализира своя версия на „Ефратски щит” на юг от град Дераа, която ще се превърне във фундамент на „зона за сигурност” под американска егида. На юг обаче целите, маркирани от Хашемидското кралство и най-вече Израел за изтласкване на север, са, освен терористите от про-ИДИЛ милицията Халед бен Уалид, и иранските военнослужещи и бойци на ливанското радикално движение Хизбула.
Твърде е възможно това да се отрази и върху дневния ред на разговорите по време на посещението на израелския лидер Нетаняху във Вашингтон, планирано за сряда 15 февруари.
Освен за Сирия, договора за иранската ядрена програма, някои медии предполагат, че между Тръмп и израелския лидер е възможно да стане въпрос за лансираната преди години идея за създаването на палестинска държава в ивицата Газа и полуостров Синай.
За подобна възможност говори и израелският министър на регионалното сътрудничество Аюб Кара. В свой пост в туитер той отбелязва, че „ако бъде създадена такава държава това ще бъде всеобхватно разрешаване на близкоизточния конфликт и ще се отиде на съюз със сунитските държави”.
Въпросната идея се появи в публичното пространство в 2014 г., когато тя бе разпространена от някои близкоизточни медии.
Запознати говорят, че планът да бъде създадена палестинска държава в т.нар. Голяма Газа, а именно върху територия на настоящата ивица Газа и върху около 1 600 квадратни км от полуостров Синай, която е египетско владение, е предложен още през 2007 г. на египетския президент Мубарак.
Това е станало от американска страна, която изплаща ежегодно на Тел Авив 14 млрд. долара и респективно на Кайро 1,5 млрд. долара, съгласно сключеното през 1979 година Кемпдейвидско мирно споразумение.
Според израелски източници в края на 2014 г. египетският президент Сиси е предложил на Нетянаху създаването на палестинска държава в Газа и Синай на площ от 6 000 квадратни километра, но палестинският президент Махмуд Абас категорично я е отхвърлил. Тогава официални Кайро и Тел Авив отхвърлиха подобна новина.
Ако палестинците се съгласят, то тогава те трябва да се откажат окончателно от териториите си на Западния бряг. С днешна дата, всички палестински фракции категорично отхвърлят идеята.
С приетия от Кнесета, преди дни, закон за легитимността на еврейските селища на Западния бряг се дава много ясен знак, че идеята за „преместването” на палестинската държава в Газа и Синай, ако ръководството в Рамалла държи на формулата „две държави”, е все по-вероятна.
Възможно е неочакваното сближаване между палестинската автономия и Техеран да е предизвикано именно от катализирането на обстоятелствата, свързани с американски натиск върху близкоизточните партньори на САЩ, от които зависи реализацията на въпросната възможност.
Близкоизточни източници отбелязват, че много скоро членът на ЦК на Фатах Джибрил Раджуб ще води делегация на партията в Техеран.
Само преди 10 дни той заяви, че преместването на американското посолство в Йерусалим е равностойно на война, обявена на всички мюсюлмани.
Две седмици по-рано за пръв път делегации на Иран и на палестинската автономия се срещнаха тайно в столица на страна-членка на ЕС, за да синхронизират позициите си по войната в Сирия.
Не е ясно на този етап как ще действа Доналд Тръмп. Дали ще продължи линията на Майкъл Флин на синхрон с Москва в Сирия или ще изчака създаването на нова парадигма на поведение, която ще му бъде предложена от неговия заместник.
Не е ясно и дали въобще ще бъде дискутирана темата за палестинска държава в Газа и Синай, след като Вашингтон изрази становището, че гласувания от Кнесета закон за селищата на Западния бряг не спомага за мирния процес.
