Твърде противоречиви са оценките за свършеното в Астана, Казахстан от правителството и опозицията в Сирия. Макар очакванията да са практическа реализация на подписаното на 30 декември споразумение за прекратяване на огъня, в окончателния текст на декларацията има очевидни политически моменти.
Те са сериозна прелюдия към насрочените на 8 февруари преговори в Женева. Прави впечатление желанието на Русия да се превърне от „активно участваща във войната страна” в „гарант и неутрална страна”.
Изглежда, че битката за Алеппо ще бъде нейната последна голяма битка в Сирия. На руския генерален щаб и на Путин е ясно, че обратното ще е афганизирането на политиката й в арабската страна.
Нейните съюзници, правителството и Иран отстояват обратна позиция, което ще засилва противоречията с тях. Все пак те се съобразяват с Москва, тъй като делегацията на правителството в Астана, е изразила положителна позиция от срещата, въпреки реалното неудовлетворение от постигнатото.
Интересна е неофициалната част от публикувания текст на декларацията. До голяма степен, тя решава съдбата на терористичната организация „Фатах аш шам”, бивша „Нусра”. В текста се казва, че правителството и опозицията признават всякакво завоюване на територии от другата страна за сметка на такива, които са на въпросната групировка.
Така се признава легитимността на властта върху територии, които в момента са извън техния обсег. По този начин се създават предпоставки за координация между сирийската армия и въоръжените опозиционни групировки за сметка на определените за терористични групи като ИДИЛ и „Фатах аш шам”.
Това предизвиква силната реакция на „Фатах аш шам”, която започна открита война срещу опозиционните групировки, които присъстваха в Астана. Въпросният текст слага рязка черта между призната опозиция и спира процеса на „смесване” на групировките с „Фатах аш шам”, превръщайки я във втори ИДИЛ.
Неслучайно през последните седмици тя се превърна в основна мишена на руската и американската авиация. В същото време обаче този текст е силен стимул за де факто „кантонизирането” на Сирия, въпреки че и двете страни отхвърлят процеса на федерализация ли дори децентрализация, поставящ под въпрос унитарния характер на републиката.
Те визират кюрдските аспирации в Сирия, но практически самите те създават предпоставки за изграждането на вътрешна структура, сходна с тази на съседен Ливан.
В текста отсъства споменаването на „декларацията от Женева”, в която се отбелязва „създаване на преходно управление, с пълни изпълнителни правомощия, поделено между правителството и опозицията”, както и на термина „преходен процес”. В черновата въпросните изрази присъстват по турско предложение. Русия и Иран са успели да наложат термина „политически процес”, отбелязан в резолюция 2254 на СС на ООН от 2015 г.
Там се говори за „представително управление върху неконфесионална основа, която ще промени конституцията и ще проведе избори”. Претекстът е, че в резолюция 2254 се говори за „декларацията от Женева” и респективно за резолюция 2218 на СС на ООН, която формализира този процес.
Турската делегация е успяла да отстои формулировката „въоръжени опозиционни групировки”, а не както е настоявало правителството „въоръжени групировки”. Последното е настоявало то да бъде представено като „Сирийска арабска република”, но в окончателният текст субектът е отбелязан като „правителството”. Управляващите в Дамаск искат да внушат, че спорът не е политически, а е всъщност битка между законност и тероризъм.
Опозицията е искала да бъде наричана „революционни групи”, но и това не е прието.
Отпада формулировката „светска” по отношение на сирийската държава. Това искане, предложено от опозицията е изпълнено от Русия, съобразявайки се с термина възприет от опозиционните групи в Риад. Все пак се е запазило като характеристика на бъдещата държава „независима, неконфесионална, многоетнична и мултирелигиозна”.
В текста се избягва израза „предотвратяване на нарушаването на прекратяването на огъня”, а се използва „намаляването на нарушенията и намаляването на насилието”. Не се използва експлицитното „всеобхватно прекратяване на огъня”, както е настоявала опозицията.
Освен това е отпаднало предложението на опозицията за отбелязването в текста на декларацията на термините „прекратяване на планираната емиграция”, визирайки „етническото прочистване”, както и „наложени примирия”.
Опозицията е приела Иран, а респективно правителството – Турция да бъдат отбелязани като „гаранти” на примирието. Това е станало под руски натиск, въпреки силната обструкция.
Иран и правителството са отстъпили в създаването на тристранен мониторингов инструмент за своевременно прекратяването на огъня. Те са настоявали термина да бъде „подготовка за създаването на такъв орган”. Правителството дори не е искало подобна структура, а е отстоявало позицията, че примирието трябва да бъде краткосрочно.
В края на заседанието Русия е раздала на опозицията своя проект за конституция, изработен още преди половин година. Според текста Сирия е „децентрализирана”, а част от правомощията на президента се прехвърлят на министър-председателя и парламента.
Тогава правителството в Дамаск отхвърли текста с мотива, че сирийската конституция трябва да бъде написана от сирийци.
Опозицията и правителството не са подписали окончателния текст на декларацията. Първата е изразила много „резерви” към крайния текст, представяйки своите 27 предложения на руската страна. Акцентът е върху пълния отказ на опозицията да признае, каквато и да е роля на Иран в Сирия.
Особено след издигането на иранското знаме в някои части на бойните точки в долината Барада, където продължават престрелките между правителството и нейните съюзници от „Хизбула” и другите шиитски милиции и опозицията.
