Поне в едно отношение новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече надминава всичките си неотдавнашни предшественици. На Барак Обама му трябваха 18 месеца в Белия дом, за да се срине рейтингът му до 44 процента в проучване на “Галъп”. На Джордж Буш-младши – 4 години, за да падне толкова ниско. А Тръмп стигна до това ниво още преди да положи клетва.
Това е знак, че той не е успял да обедини американците зад себе си, освен онази база, която му помогна да спечели през ноември. Вместо обединителен момент, поемането на властта от него се превръща в продължение на поляризацията от миналогодишните избори.
Докато други президенти използваха седмиците преди поемането на властта, за да загърбят (неизбежните) дрязги от кампанията и да се опитат да сплотят отново страната, Тръмп подходи към междувластието като телевизионна кеч звезда. Той се заяде с легендарен правозащитник, с холивудска актриса, с разузнавателните агенции, с военно-промишлените концерни, с европейските лидери и с президента Обама.
Темата за сдобряването, която обикновено доминира на този етап от 4-годишния президентски цикъл, отсъства.
“Той сякаш иска да влезе в битка с всяка вятърна мелница, която срещне, вместо да се фокусира върху основните аспекти от поемането на най-важния пост на света, – каза по Си Ен Ен във вторник сенаторът Джон Маккейн, републиканец от Аризона. – И очевидно, както личи от проучванията, мнозина американци не одобряват този негов подход още преди да е поел президентския пост. ”
Две анкети, публикувани във вторник – една на Си Ен Ен и О Ар Си, и друга на “Вашингтон пост” и “Ей Би Си нюз”, констатираха, че само 40 процента от американците одобряват действията на Тръмп в навечерието на полагането на клетвата в петък. “Ен Би Си нюз” и “Уолстрийт джърнъл” констатираха, че одобрението му е 44 процента, наричайки това най-ниския встъпителен рейтинг на всеки досегашен президент.
За сравнение, веднага след встъпването в длъжност Обама имаше 68 на сто одобрение, а Буш-младши – 57 процента според анкети на0 “Галъп”. И двамата използваха времето след изборните победи, за да пращат обединителни послания и да протягат ръка към противниците си, дори и това да не траеше дълго.
Съветници на Тръмп казаха в частен разговор, че неочакваният му възход във властта показва, че такива традиционни барометри вече нямат голямо значение. Ако вярвахме на анкетите, той не би трябвало сега да е президент, казаха те.
Слабите рейтингови показатели все пак раздразниха Тръмп, който изля гнева си във вторник. “Същите хора, които правеха фалшивите предизборни анкети и допуснаха такава грешка, сега правят и рейтингите на одобрението. Но те (анкетите) са подправени, както и преди”, ядоса се той.
За Тръмп рейтингите са важни не толкова с оглед на следващите избори, до които остават няколко години, а с това как членовете на Конгреса биха тълкували констатираните стойности. Опитът през годините сочи, че те са се отнасяли по различен начин към популярни и към непопулярни президенти.
“Всеки президент започва с кредит на доверие от Конгреса, който постепенно бележи спад, – каза Пил Скилиро, бивш завеждащ на връзките на Белия дом с Конгреса при първия мандат на Обама. – С падането на рейтингите този кредит се стопява много бързо. А това силно затруднява усилията на президента да убеждава Конгреса в своите приоритети.”
Според Стийв Израел – демократ от Ню Йорк в Камарата, най-голямото предизвикателство пред Тръмп може да се окажат раздразнените членове на собствената му партия. ” В момента стойностите (на рейтингите) на Тръмп го правят уязвим за 21 републиканци в Камарата от избирателни райони, които той загуби (на изборите). Така че той не само започва от твърде ниски стойности в анкетите, а и със силен потенциален блок на опозиция в собствената си партия “, отбеляза конгресменът.
Но Тръмп вече показа, че възнамерява да ръководи не толкова с широка коалиция около себе си, колкото със силата на собствената си личност. Безскрупулен и невъздържан, той си създава врагове и рядко пропуска да се заяде с тях. Той възстанови мостовете си към някои критици, като Мит Ромни, но предприе само откъслечни опити да “прехвърли мостове” към онези сектори от обществото, които не го подкрепят.
Най-яростните му поддръжници се радват на заядливия му стил и той смята, че този маниер му носи резултати, като например това, че републиканците в Камарата се отказаха от плановете да орежат пълномощията на Етичния отдел в Конгреса, или когато големи компании се отказаха от плановете да прехвърлят работни места в чужбина, след като Тръмп изрази неодобрението си в Туитър.
От много години президентите и техните съветници трепереха от анкети, сочещи спад на техните рейтинги, страхувайки се, че това ще накърни способността им да командват положението и да осъществяват програмите си. Последните двама президенти управляваха през дълги етапи без подкрепа от мнозинството, което явно ограничаваше способността им да прокарват важни закони. Но и двамата демонстрираха, че въпреки това могат да постигат поне известен напредък.
Буш в почти нито един момент през втория си мандат нямаше подкрепата на над 50 на сто от американците, за да спадне до рейтинг под 30 процента преди да напусне Белия дом. Той обаче пренебрегна резултатите от проучванията и опозицията от демократите, и изпрати подкрепления в Ирак, за да промени хода на война, която губеше.
Обама никога не падна до такива ниски рейтинги, но месеци наред се движеше под 50 процента и му се наложи да използва изпълнителните си пълномощия, за да прокара политики в сферата на имиграцията и околната среда. Рейтингът му се покачи в последните месеци и той ще напусне Белия дом с 56 процента одобрение според анкета на Ен Би Си и “Джърнъл” – близо до най-високите оценки.
Някои републиканци сега казват, че Тръмп е пренаписал правилниците. “Стремежът към все по-високи рейтинги е кланяне на фалшив бог, – каза Рон Кауфман – политически директор на Белия дом при президента Буш-младши и отдавнашен стратег на републиканците. – Всички му се кланяме, но това е фалшив бог. Мисля, че той вече е ненадежден като съдник.”
Според Мери Мейтълин, която беше главна съветничка на вицепрезидента Дик Чейни (който игнорираше собствените си рейтинги на одобрение, докато бе във властта, за да се фокусира върху прокарването на програмата си в сферата на националната сигурност), Тръмп “възвести нова политическа парадигма”, която преобърна вековни догми.
“Тръмп разкри неадекватността и уязвимостта на десетилетни вътрешни политически стратегии за управление чрез анкети и нагласени очаквания, – каза тя. – В новия свят на Тръмп вече е доказано за очевиден абсурд да се смята, че рейтингът на личното одобрение носи повече гласове от одобрението на (водената) политика.”
Автор: Питър Бейкър, “Ню Йорк таймс”
/С малки съкращения/ /БТА/
