Изглежда, че изявленията на командващия антитерористичната коалиция американски генерал, че разгромът на ИДИЛ в Мосул и Ракка ще продължи две години е по-близък до истината от тези, дадени от иракския премиер Хайдар ал Ибади, че до три месеца джихадистите ще бъдат прогонени от Мосул.
Белезите на бойните действия срещу терористите от ИДИЛ в Палмира сякаш се повтарят с тези срещу сирийския град ал Баб, намиращ се в северната част на провинция Алеппо. Две различни коалиции воюват срещу един и същ враг – ИДИЛ.
Последният се оказва твърде костелив орех, когато реши да се сражава докрай.
Обвиненията на турския държавен глава Реджеп Ердоган срещу САЩ, че имат неопровержими доказателства, че подкрепят терористични организации като ИДИЛ, Частите за народна защита (ЧНЗ) и партия Демократичен съюз могат да бъдат възприемани като индиректно доказателство за неуспеха на турските въоръжи сили именно срещу джихадистите на Абу Бакър ал Багдади.
Първоначално Анкара заяви, че няма нужда от помощта на антитерористичната коалиция за провеждането на „Ефратски щит”. След като обаче частите на турската армия и тези на Сирийската свободна армия (ССА) се сблъскаха с предните линии на отбраната на ал Баб, Анкара поиска въздушна подкрепа от американските ВВС.
Американците заявиха, че няма да вземат участие в битката. Възможната причина е фактът, че този стратегически град е обект на желание, както на турския „Ефратски щит”, така и на кюрдите, контролиращи съседния град Манбидж, така и на сирийската армия, вече контролираща изцяло Алеппо.
Трите населени места се намират в периметър от няколко десетки километра.
Белег на нанесеното от ИДИЛ поражение на частите на „Ефратски щит” край ал Баб е съобщението преди две седмици, че за пръв път с противотанкова ракета „TOW” джихадистите са унищожили изцяло турски танк „Леопард” заедно с петчленния му екипаж.
Предполага се, че тя е част от плененото в Палмира оръжие от складовете на сирийската армия. Според официална информация 16 турски военнослужещи са намерили смъртта си в битката. По данни на местни медицински източници, влезлите в болницата, турски войници са били много повече.
Убитите са десетки, а ранените – в пъти повече. Веднага след това турското правителство забрани на местните медии да информират за бойните действия за ал Баб, така както направиха и за разследването за убиеца на руския посланик.
Впоследствие се появиха данни, че е съставен списък от 650 турски журналисти, които ще бъдат разследвани за даване на информация за тези две твърде чувствителни за националната сигурност на Турция теми.
Класически пример е фактът, че беше наложена тотална цензура върху изгарянето на двама турски военнопленника от джихадистите от ИДИЛ. Това стана по същия показен начин, по който терористите го направиха със заловения йордански пилот преди около година.
Турската страна забрани всякакви съобщения, коментари и анализи на терористичния акт, в това число и в социалните мрежи. Тя предполагаше, че общественото мнение ще реагира много емоционално и силно отрицателно към продължаването и разширяването на операцията „Ефратски щит” по посока към Манбидж и към Ракка, за което говори Ердоган.
От местни източници се разбира, че неуспехът на „Ефратски щит” е бил толкова голям и неочакван, че „висш офицер от турската армия, участвал в бойните действия, си е подал оставката”.
Той е заявил, че съгласно съставения тактически план, ал Баб не може да бъде превзет и че, не краткото време е основният критерий за успех на операцията. Той е изявил желание повече да не го изпращат в Северна Сирия.
Командването обаче го връща отново на бойното поле, където той е убит.
Става въпрос за Бюлент Елбирик, който трупа огромен полеви опит в бойните действия срещу кюрдите на територията на самата Турция. В конкретния случай, правителството упражнява силен натиск върху отделни местни медии, които разполагат с информацията, да не разгласяват разногласията в оперативното командване, оставката на Елбирик и неговата последвала съдба.
Впоследствие обаче данните изтичат към арабски информационни източници. Тогава турският генерален щаб взима решение да се обърне към САЩ за помощ, въпреки че в началото твърдеше, че турската армия сама може да се справи с ИДИЛ и ЧНЗ.
Редица експерти са на мнение, че турското командване е планирало превземането на ал Баб да стане по подобие на това на град Джараблус на сирийско-турската граница. За около два часа и половина това населено място падна в ръцете на протурските милиции от ССА.
Запознати информират, че това е станало практически без бой. Джихадистите на ИДИЛ в града просто са си сменили униформите с тези на ССА и „Ефратски щит” отчете мълниеносен успех.
Сега обаче терористите от ИДИЛ показват завидна отбрана, организирайки защитата на града с няколко минни пояса, изкопани ровове и каменни заграждения. Най-силното оръжие на джихадистите обаче си остават атентаторите – самоубийци срещу, на които не само сирийската армия, но и коалицията, реализираща „Ефратски щит”, много трудно се противопоставя.
Експерти са на мнение, че терористите от ИДИЛ прилагат нова тактика, която е печеливша, както при ал Баб, така и при Мосул. Става въпрос за смесица между партизански действия и терористични актове, а именно дистанционно взривявани коли-бомби и такива, управлявани от атентатор-самоубиец, саморъчно направени експлозиви, точен снайперистки огън, малки дронове, носещи експлозиви, падащи с парашут, ракети земя-въздух, химическо оръжие и други.
Ердоган заяви на 21 декември, че ал Баб е напълно обсаден. Полеви източници допълват, че това е станало от седмици, но изглежда не съвсем. ИДИЛ е успяла да „прочисти” отделни пътни артерии, свързващи града с отстоящата на 140 км Ракка и с намиращата се на 330 км Палмира.
От там обсадените джихадисти получават подкрепления, благодарение на които успяват да отблъснат атаките на бойците от „Ефратски щит”. Очевидно някаква руско-американска договореност е сработила, тъй като самолети на антитерористичната коалиция, водена от САЩ е активизирала бомбардировките над Палмира, с оглед прекъсване на помощта за ал Баб, както и подготовка за възстановяване на руско-сирийския контрол върху града- музей.
Военни експерти възприемат битката за ал Баб като съдбоносна за съдбата на цялата военна интервенция на Турция в Северна Сирия. Сякаш за огромното й значение за управляващите в Анкара отбелязва най-верния вътрешнополитически съюзник на Ердоган в Турция, председателят на партията „Националистическо действие” Девлет Бахчели.
Последният е единственият, който безрезервно подкрепя управляващата Партия на справедливостта и развитието в предложените конституционни промени по пътя към президентска република в Турция. Бахчели декларира: „Ако загубим ал Баб, ще загубим Диарбекир.”
Говорителят на правителството, вицепремиерът Нооман Кутлумеш също поясни: „Проблемът за ал Баб е проблем на националната сигурност.”
Това показва от една страна, големите страхове в Анкара от войната в Сирия за турската национална сигурност, от друга страна, степента на взаимозависимост и взаимнообвързаност между войната срещу ИДИЛ и тази срещу кюрдите.
Турските военни стратези отстояват тезата, че ако тяхната армия не успее в Сирия, ще бъдат принудени от кюрдите да приемат битката на своя територия. Поради тази причина правителството отново постави въпроса през новата американска администрация позаглъхналия въпрос за изграждането на „зона за сигурност” в Северна Сирия.
Турски източници говорят за изпращането на нови 500 турски командоси и 1400 бойци от ССА, част от които са оттеглилите се от източно Алеппо бойци.
Твърди се, че новите подкрепления водят вече улични престрелки срещу отбраняващите се джихадисти. Не е ясно до колко това е вярно.
Със сигурност обаче, битката е навлязла в решаващ етап, тъй като говорителят на турския президент Ибрахим Калин вече ребром поиска помощ от антитерористичната коалиция, заявявайки че „непредоставянето на такава помощ е неприемлив факт.”
Проправителствени анализатори в Дамаск предвиждат дори в случай на повторен неуспех срещу джихадистите турската армия да се обърне към съдействие сирийската, която е дислоцирана в Алеппо.
Това обаче едва ли ще стане, тъй като още преди кървавия сблъсък между ИДИЛ и „Ефратски щит” в ал Баб неизвестен дрон атакува предните позиции на турската армия и уби трима военнослужещи.
Първоначално обвиненията бяха насочени към правителствените части, но се оказа, че те не разполагат с такава техника и че безпилотният самолет е иранско производство. Обвиненията бяха насочени към Хизбула или към представителите на Корпуса на ислямските гвърдейци, паздарани, командвани от легендарния генерал Касем Сюлеймани.
Във всички случаи, преговорите в Астана, Казахстан ще дадат отражение и върху развитието на военните действия не само в северната част на провинция Алеппо, но и върху територията на цяла Сирия.
