След превземането на Алеппо от руско-сирийско-иранско-Хизбула коалицията и убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов, Анкара си е направила извода, че и зад двете събития, в които тя е губеща, стои сянката на „Нусра”.
Сключените няколко примирия между САЩ и Русия бяха провалени от невъзможността „Нусра” да бъде отграничена от другите милиции. Ударите на руската авиация в Алеппо срещу бунтовниците бяха мотивирани най-вече чрез присъствието в града на терористите от „Нусра”, преименувана през юли 2016 г. на „Фатах аш шам”.
Очевидно обаче чашата на търпението е преляла с убийството на руския посланик, въпреки че цялата тежка политическа и медийна „артилерия” на Турция се хвърли да обяснява за отговорността на Фетула Гюлен.
Според източници от полицейското следствие, цитирани от арабски сайтове, в телефона на убиеца Мевлюд Алтънташ са намерени текстове за полагане на клетва към „Нусра” (предполага се, че той е положил клетва за вярност дни преди атентата) и част от бойни химни на терористичната организация, част от които турският полицай рецитира по време на терористичния акт.
Те са били на арабския език. Оказа се, че е оставил и предсмъртно писмо, напълно в унисон с поведението на атентаторите-самоубийци на радикалните ислямистки организации, което започва с Аллаху акбар на арабски език. В него се говори за „варварската кръстоносна война, която е обявена на исляма”. То завършва в духа на един от химните на „Нусра”, а именно:
„Дойде времето. Краят на Русия и САЩ е близък. Докато, ние не чувстваме сигурност в нашите страни и вие няма да имате сигурност във вашите страни.”
Анкара е изпратила писмо до сирийските бунтовници, в което категорично настоява разграничаването им от фронта „Нусра”. Експерти смятат, че това е индиректно признание за страната, която е осъществила убийството на посланика в Анкара, а не както тя се опитва да го припише на западни служби чрез Фетула Гюлен.
В документа, който е изпратен и на лидера на Нусра” Абу Мохамед ал Джолани, се казва, че в момента в Сирия съществуват два бунтовнически лагера. Първият, който се възприема като по-големия и по-силния във военно отношение е този, който обхваща „Нусра”, „Ахрар аш шам”, „Нуредин Занки”, „”Аджнад аш шам”, „Ислямска армия” и Туркестанска ислямска партия. Става въпрос за субекти, изповядващи в някакви нюанси радикалния салафизъм.
Вторият е съставен от по-малки групировки като „Сукур аш шам”, „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините” и други. В идеологическа плоскост, тези организации са свързани с нюанси на идеологията на Мюсюлманските братя. Авторите на писмото характеризират първия като „черния лагер”, който съдържа милиции, поставени в списъка на терористичните организация в световен мащаб.
Те обръщат внимание, че заради „Нусра” подкрепящите ги държави ще бъдат в много неловко положение за продължаване на връзките си с тях. Сливането на участниците в първия лагер ще принуди Турция да затвори най-големия КПП на сирийско-турската граница „Баб ал хауа”, контролиран в момента от „Ахрар аш шам”. Анкара посочва, че той ще има същата съдба както КПП-та Джараблус и „Тел абияд”, когато сирийският град Джараблус беше окупиран от ИДИЛ, а вторият, респективно – от кюрдите.
В документа се прави анализ, какво ще стане с лидерите на милициите, които до този момент пряко работят с Турция и не се разграничат от „Нусра”. Акцентът е поставен предимно върху репресивните мерки, които ще бъдат предприети срещу „Ахрар аш шам”, чийто тил е почти изцяло в Турция. Те наричат сливането им с организацията на ал Джолани „самоубийствено”. Всъщност Анкара предлага два оперативни варианта пред сирийските бунтовници за тяхното бъдеще:
Първият е „сливането на всички милиции от първия и втория лагер с изключение на „Нусра”. Така ще се гарантира поддръжката на три държави ( в документа не се казва кои са те – бел.авт.) с оръжие, боеприпаси и заплати на бойците. В обратния случай, „лагерът ще се напомпа с тероризъм.”
Вторият е оставането на бунтовниците, разделени на два лагера, но с внасянето на малки промени в техния състав. В този случай „Нусра” ще има само статут на „съюзник”. С международно признатата като терористична организация ще могат да се изграждат общи оперативни щабове по подобие на този, командващ бойците на „джейш ал фатах” (военна структура, част от която е „Нусра” и която управлява провинция Едлиб), но категорично без сливането на отделните милиции.
Динамиката на връзките и установените отношения между Турция и фронта „Нусра”, сирийския клон на Ал Кайда, ще бъде обект на следващ анализ.
