Иран е четвъртата държава по залежи на петрол в света. В последните десетилетия страната е непрекъснат обект на журналистически и дипломатически интерес. В специално интервю за The Foreign Insider, пратеникът на Техеран в София споделя мнението си за бъдещето на сделката за иранската ядрена програма, цената на петрола и перспективите пред отношенията между Иран и САЩ и Европа.
С Н.Пр. Абдула Норузи разговаря Генади Петров.
Ваше превъзходителство, благодаря, че ме приехте. Как бихте оценили международната обстановка днес и ролята на Иран в света?
Ние също изразяваме благодарност, че ни отделяте време за това интервю. На въпроса, който задавате е много трудно да се даде отговор и ще отнеме много време. Накратко Ви обяснявам, че днешният свят е свят на няколко сили. Ние вече сме преминали онзи период, в който имаше неясноти около силите, говоря за периода след разпадането на Съветския Съюз и в общи линии се върнахме в положението на петте световни сили, които съществуваха в 18-ти век, но днес те са много по-модерни и по-силни.
Ние тогава сме имали роля, както и през Първата и Втората световна война. В последните два случая победите бяха възможни, поради това, че използваха Иран. В момента се наблюдава една борба на тези сили и Иран има много важна роля в Близкия Изток.
Американският Сенат гласува единодушно за удължаване на действието на закона по налагане на санкции срещу Иран. Какъв е Вашият коментар за това решение и застрашава ли то ядреното споразумение от Виена?
Част от тези санкции преди са били премахнати от американското правителство, а онези части, свързани с ядреното споразумение, вече са премахнати. Но има един тънък момент.
Ние, когато се разбрахме, заявихме, че не трябва повече да се налагат санкции. Това, че бяха възобновени санкциите те[американците] наричат удължаване, но ние го разглеждаме като нов кръг от санкции.
Така че можем да кажем, че съществува разлика в гледните точки по въпроса.
В последния доклад на Международната агенция за атомна енергия четем, че Иран се придържа към параметрите на споразумението с Р5+1 и осигурява достъп на инспекторите до обектите си. Перспективно ли е бъдещето на този документ при администрацията на Доналд Тръмп?
От наша гледна точка това няма нищо общо с правителството на Тръмп. Това е едно споразумение между Иран и Р5+1. Докато те изпълняват своите задължения, ние ще изпълняваме нашите.
Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф призова за среща на съвместната комисия по ядреното споразумение в отговор на решението на Сената. Как да разглеждаме заповедта на президента на Иран Рухани за развитие на капацитет за ядрени плавателни съдове?
Преди два дни г-н Амано (генерален директор на МААЕ- бел.авт) беше в Иран. Всичко това е в рамките на споразумението, което ни дава възможността да изпълним заповедта. Така че тези ядрени двигатели за плавателни съдове не представляват нарушение.
Иран е в процес на напреднали преговори по закупуването на 80 самолета от американската компания Boeing. Обвързвате ли тази мащабна сделка с придържането към ядреното споразумение?
Точно така е. Ако не беше така Министерството на финансите на САЩ нямаше да издаде разрешителни за тези сделки.
Въпрос за ситуацията в Близкия Изток. Как оценявате хода на конфликтите в Сирия, Ирак и Йемен?
Аз намирам тези конфликти за много вредни за нашия регион. И както вие знаете в тях умират хора и се разрушава инфраструктурата на тези държави. Колкото е възможно по-бързо конфликтите трябва да спрат и решенията да се оставят в ръцете на народите на тези държави.
Големи държави вместо да участват в разрушенията, трябва да участват при провеждането на честни избори.
Според Вас какво е необходимо, за да може международната общност да се справи с екстремизма и да победи окончателно „Даеш”? Възможно ли е по-широко глобално обединение за постигането на тези цели?
Според мен това е съвсем възможно, но основната роля в момента е в ръцете на вас, медиите. И ако вие, като медии, показвате истините каквито са, тогава правителствата с двойни стандарти, виждайки истината пред себе си,ще трябва да действат съвсем различно.
Вие много добре знаете, че ИДИЛ или „Даеш” не е резултат на народни течения, а е плод на действията на някои агенции за сигурност на някои държави в света.
В контекста на скорошните събития, Иран веднага осъди убийството на руския посланик в Анкара. Защо според Вас в целия този хаос на регионални конфликти се преминават граници като се атакуват дипломати?
Въпросът е в това, че правителствата спомагат за сигурността.Трябва да имаме предвид съществуващите системи за сигурност в тези държави, именно те трябва да предотвратят подобни атаки, а ние трябва да видим кой ще извлече облага от убийството на руския посланик.
Иран председателстваше Движението на необвързаните държави през последните четири години. Релевантна ли е тази организация след края на Студената война?
Това дали е релевантна, или не, е един въпрос, а въпросът дали има още работа за вършене, или не, е съвсем друг. Но все пак това е една общност от 120 държави и диалогът между тях може да е много полезен.
Иран работи по инициативи като транспортния коридор „Север-Юг” с Русия и Азербайджан и китайския Нов път на коприната. Как обаче виждате сътрудничеството с Европа, стои ли „Набуко-Запад” на масата?
Тези коридори създават още повече връзки между държавите, особено коридорът, който ние сме предвидили от Персийския залив до Черно море, свързващ се с България.
Страната ви се превръща във вход към Европа. И в действителност основната изгода от това е за европейците. Аз смятам, че отново идва времето, в което трябва да обърнем по-голямо внимание към “Набуко”.
Бюджетът за следващата иранска календарна година се базира на цена от 50 долара за барел. Настъпил ли е краят на периода на устойчиво високите цени на петрола?
Да, не виждам възможност отново да стигнем до цени от порядъка на 100-120 долара за барел. Цената ще остане ниска, даже виждам възможност за нейното намаляване, отколкото повишаване. Всичко зависи от условията в региона.
Последното решение за замразяване на добива от ОПЕК и Русия беше определено от множество анализатори като дипломатическа победа за Иран. Съгласен ли сте с това определение?
Категорично е така, защото една друга страна не беше съгласна с това. Ако забелязвате в рамките на две години няколко решения бяха взети от различни държави, но Иран поддържаше своята позиция за увеличаване на добива до нивата преди санкциите и точно това се случи.
Множество западноевропейски и азиатски фирми целят да стъпят на иранския пазар след влизането в сила на ядреното споразумение. Кои са перспектвните сектори и индустрии и може ли българският бизнес да намери своето място?
След 7 години между България и Иран се състоя смесена междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество. Нашите държави могат да работят основно в три области: земеделие, енергетика и прирорден газ в частност, както и електроника.
Виждате ли потенциал за разширяване на нашето сътрудничество в икономическата сфера?
Виждам потенциал и съществува огромна възможност за това. Ние сме един пазар от 80 милиона, който е свързан с общо 400 милиона души население. Така че за България няма никакви ограничения по въпроса на отношенията с Иран. Колкото България иска, Иран изразява готовност за развитието на нашите отношения.
