dassel / Pixabay

 

За половин век, през който Фидел Кастро превърна Куба в комунистическа държава и водеше борба със Съединените щати, брат му Раул работеше в неговата сянка. Той бе дисциплинираният младши партньор на авторитарния лидер. Откакто пое президентската власт през 2006 г., а две години по-късно зае официално и поста, до смъртта на по-големия си брат в петък през нощта, Раул Кастро превърна Куба в страна, неузнаваема в много аспекти и въпреки това поразително същата.

Раул изостави някои от нормите, които Фидел смяташе за свещени, и с това подкопа комунистическото скеле, което брат му построи. Светът бе смаян, когато той договори изход от задънената улица в дипломатическите отношения със САЩ, която Фидел защитаваше ревностно в продължение на 50 години.

Сега Куба е твърдо държавата на Раул – остров, на който родените през новото хилядолетие разговарят с братовчедите си по Скайп, където ресторантьорите искат да си доставят тиквички от частни ферми и американски туристи се тълпят по улиците на старата Хавана. Въпреки всичко това той държи здраво властта, благодарение на доверени военни лидери на ключови постове и нов икономически курс, в който частното предприемачество играе основна – но не и застрашаваща – роля.

Фидел обаче умря във време на огромна несигурност. Регионалният благодетел на Куба, Венецуела, се срива икономически. Мнозина кубинци опитват да се доберат до САЩ, докато все още са в сила специалните привилегии за имиграция. След многобройните промени, които президентът Обама направи, за да сближи двете страни, стана нещо непредвидено: избирането на Доналд Тръмп, който заплаши да подкопае устоите на разведряването между двете страни, освен ако успее да изтръгне още отстъпки от правителството на Кастро.

На този фон:  Значението на Централна Азия за САЩ и Русия

Кубински представители казват, че са преживявали политически и финансови сътресения и преди – американското ембарго, разпадането на Съветския съюз, икономическите несгоди във Венецуела. Сега, когато Фидел го няма, един отдавнашен въпрос може да получи отговор: дали тежестта на неговото наследство възпира Раул да разтури изначално любимата система, която брат му е изградил, или бавните, колебливи стъпки към промяна са отражение на собственото желание на Раул да вдъхне нов живот в линеещата кубинска икономика, без да отслаби структурите на държавната власт?

Роберто Вейга – директор на “Куба посибле” – организация в Хавана, която насърчава политическия диалог – каза, че смъртта на Фидел “ще засегне дълбоко народа” на острова, но няма да промени хода на развитие на страната. Пенсионираният църковен историк Енрике Лопес Олива очаква промяна. Макар и да не се радва на кончината на Кастро, той казва, че е развълнуван от възможностите, които тя може да даде за бъдещето на Куба. “Това е краят на една епоха и началото на друга”, смята той.

Някои експерти твърдят, че Раул се е въздържал от истински икономически реформи, защото брат му е бил против тях. Според някои Фидел е попречил на Кубинската комунистическа партия да обяви нови големи начинания на партийния конгрес тази година, каза Лопес.

 

Той допълни, че кубинците искат икономически промени, защото прирастът на туризма, изглежда, е оказал неблагоприятно влияние, пренасочвайки храна и други продукти към туристическия сектор. Дефицитите са често срещани, а раздразнението от това нараства.

На този фон:  Вашингтон отпуска примката около шията на Асад

Лопес, който живее с 12 долара месечна пенсия, каза, че неотдавна е бил принуден да продаде две луксозни старинни лампи, за да си купи храна.

Раул проявява готовност да промени курса. Браян Лател – бивш анализатор от ЦРУ, който от десетилетия следи отблизо ставащото в ръководството на Куба, каза, че отношенията между братята Кастро навремето са били като в телевизионно шоу. Фидел е играел находчивия, гениален режисьор, изразяващ смели възгледи, докато Раул е бил човекът зад кадър, който се е грижел микрофонът да работи, актьорите да си получат заплатите и всичко да върви по сценарий. Но когато Фидел се оттегли, каза той, Раул започна да се чувства все по-свободен да насочи продукцията в друга посока, като се придържа към сценария.

Раул дълго време се представяше като продължител на революцията, обещаващ да създаде “проспериращ и устойчив социализъм”. Той бе човекът, който недоволстваше заради раздутата държавна бюрокрация и корупцията и твърдеше, че работещите в държавния сектор трябват да бъде съкратени.

“Трябва завинаги да изтрием схващането, че Куба е единствената страна в света, в която човек може да живее, без да работи”, каза той през 2010 г. пред Националното събрание на народната власт /парламента/.

Той замени мнозина от ръководните кадри на Фидел със свои доверени съюзници в армията. Откри ограничено пространство за дребно частно предприемачество, въведе увеличения на заплатите в зависимост от свършената работа и намали държавните субсидии. Публично отхвърли “трите принципа на фиделизма – патернализъм, идеализъм и егалитаризъм”, каза Лател.

Фидел започна продължителното си оттегляне от обществения живот през август 2006 г., когато тежка болест на червата го принуди да отстъпи властта на Раул първо временно, а през 2008 г. за постоянно. Мълчанието на Фидел, след като САЩ и Куба обявиха през 2014 г., че ще възстановят дипломатическите си отношения, бе интерпретирано от кубински и чуждестранни експерти като признак, че бившият лидер е много болен.

Някои наблюдатели на Куба се питат дали пробивът със САЩ е можел да бъде постигнат, ако Фидел все още бе на власт или в по-добро здравословно състояние. Други обаче смятат, че промените са станали с подкрепата на Фидел или поне, че Раул го е направил, вярвайки че действа според повелята на брат си.

На този фон:  Значението на Централна Азия за САЩ и Русия

В излъчената по телевизията реч, в която обяви сближаването със САЩ, Раул каза, че готовността му за преговори е “позиция, изразена публично и лично на американското правителство от нашия другар Фидел в различни моменти от дългата ни борба”. Въпреки че Раул твърдо контролира нещата и е очевидно в добро здраве, много хора във и извън Куба се питат какво ще дойде след него.

Осемдесет и пет годишният Раул обеща да се оттегли от властта през 2018 година. Неговият вицепрезидент и бивш министър на висшето образование Мигел Марио Диас-Канел Бермудес се очаква да заеме президентския пост. Но в непроницаемите, стриктно пазени кръгове в кубинската политика, не е възможно да знаем със сигурност какво ще стане. /БТА/

Виктория Бърнет, Рандал Арчибълд и Франсис Робълс, в. “Ню Йорк таймс”

Продължи да четеш