Пътят на бившия директор на военното разузнаване на САЩ от чест гост в предаванията на RT до поста Съветник по национална сигурност на Доналд Тръмп. Професор Владимир Чуков анализира как това може да промени цялата американска политика в Близкия Изток и Европа.
Руската ВВС – база Хмеймим излезе с декларация, че не може да разкрие идентичността на бойните самолети, атакували сирийските, шиитски села Нубл и Захра, които преди две години спряха настъплението на бунтовниците на границата между провинциите Алеппо и Едлиб. Преди няколко дни там „неизвестни” самолети убиха трима и раниха 15 души.
Целта на атаката е бил тренировъчен лагер на ливанското радикално движение Хизбула и на иранския Корпус на ислямските гвардейци, паздарани. Местни източници категорично посочиха руската авиация като извършител на нападението, въпреки че агенция „Спутник” насочи вниманието към турски ВВС.
Подобна акция би могла да мине под знаменателя „приятелски огън”, какъвто нерядко наблюдаваме в Сирия. Предположенията обаче са, че в случая играта на Русия е много по-сложна. Експерти са на мнение, че Москва не споделя позицията на своите съюзници – сирийското правителство, Иран и Хизбула за бързо разчистване на сметките с бунтовниците в източен Алеппо.
Съдбата на последните вече няколко месеца е обект на преговори с Турция. Стана ясно обаче, че новият конструктор на системата на американската национална сигурност генерал Майкъл Флин е помолил руската страна да бъде забавена атаката срещу бунтовниците в Алеппо.
На обратното мнение са Дамаск, Техеран и Хизбула. Всъщност превземането на голяма част от позициите на милициите в източен Алеппо се дължи на Хизбула, която преди 20 дни изпрати две свои елитни части на предна линия.
Изглежда, че в конкретния случай Москва предпочита да съгласува своите планове с Майкъл Флин, отколкото да подкрепи своите съюзници.
Запознати източници информират, че екипът на Тръмп не чака официалното встъпване на новия президент на 20 януари 2017 г., за да влезе в ритъма на бурните близкоизточни събития. Нещо повече, генерал Флин е помолил отиващата се администрация на Обама да не взима важни решения, ангажиращи американските въоръжени сили в региона. Дори са изпратени негови представители (пенсионирани американски военни) в основните американски бази в региона.
Роденият през 1958 г. Майкъл Флин е ревностен католик, наследник на ирландско семейство. Получава както гражданско, така и военно образование. Постъпва в американската армия през 1981 г. като преминава през всички стъпала на йерархията.
Участва във военни операции в Гренада и Хайти. От 2002 г. ръководи различни подразделения на военното разузнаване в Афганистан и Ирак. През 2011 г. става генерал – лейтенант, а през април 2012 г. президентът Барак Обама го назначава за директор на военното разузнаване на САЩ (DIA).
Вероятно фактът, че Флин произхожда от демократическо семейство, а самият той е регистриран демократ, играе някаква роля за симпатиите на отиващия си американски държавен глава.
През октомври 2012 г. неговата агенция създава програмен документ, в който генерал Флин изразява своите позиции за посрещането на предизвикателствата пред американската национална сигурност през ХХІ век. Анализът е под заглавие „Визия 2020: Ускоряване на промените чрез интеграция”. В този документ се състои ключа на вижданията на Майкъл Флин за националната сигурност и респективно, на генезиса на основните промени, които трябва да бъдат реализирани в системата.
В него се разяснява понятието „интеграция”, а именно „екипен подход между отделните агенции, иновация на всички ангажирани в процеса компоненти, не само технологията, но и хората.” Генералът поставя акцент върху хората, а не върху технологиите, върху превенцията, базирана върху сериозен анализ, а не върху самото изпълнение. Според Флин „добре илюстрираните доклади, със снимки или видеоклипове, понякога са по-безполезни, отколкото документи, изработени на бял лист”.
Вторият важен момент е премахването на диференцирането между полеви агент и анализатор, който никога не е влизал в реална, оперативна обстановка. Очевидно двете категории ще бъдат равнопоставени и оценени според постигнатите резултати.
Генерал Флин остава силно разочарован от дейността на ЦРУ, която с настоящия капацитет бързо може да локализира и елиминира човек или група, която не се харесва на Белия дом. Но, според генерала, агенцията не е в състояние да предвиди протичащи политически процеси или бъдещи военни стълкновения. Поради тази причина, в рамките на Пентагона той се опитва да създаде структура, която да отстрани тези недостатъци, а именно Defense Clandestine Service.
В тази връзка, назначението на новия директор на ЦРУ Майкъл Помпео, на който е поставено условие да отхвърли реформите, направени по времето на Буш и Обама, е изцяло съгласувано с Флин, от който се очаква да бъде негов ръководител. Всъщност настоящият директор на националното разузнаване Джеймс Клапър депозира оставка, веднага след като стана ясно, че Клинтън губи изборите. Той ще бъде последният, който е на този пост. Реалното ръководство на 16-те агенции ще бъде поето от съветника по националната сигурност – генерал Майкъл Флин.
Първото разминаване между Флин, от една страна и Обама и Клинтън, от друга става през август 2012 г. Става въпрос за оценка на класифицирана информация, разпространена от DIA. В нея се казва, че „джихадистите водят война срещу Сирия, подкрепяни от бедуинските племена, които живеят в Сирия и Ирак. Ситуацията може да доведе до създаването на тяхно „емирство” в североизточната част на Сирия. Това съвпада с интересите на техните спонсори от страните от Персийския залив и Турция.”
Според документа по-голямата част от бунтовниците са ислямисти, което носи огромен риск, а Турция започва да гледа на тях по различен начин, когато те са на път да създадат ислямска държава. Флин се противопоставя на финансирането им от ЦРУ. Запознати считат, че групата около Хилъри Клинтън, Дейвид Петреус и Джефри Фелтман се позовават на стар, прередактиран доклад от 2006 г. на Уилям Рийбук, първи секретар на посолството на САЩ в Дамаск, когато взимат решение какво да се прави.
В документа, подписан от дипломата се казва, че „Сирия не е баасистки режим, а алауитска диктатура. Саудитска Арабия, Катар и Турция могат легитимно да поддържат сунитското мнозинство с цел да създадат „пазарна демокрация”. Двете разминаващи се мнения показват класическата схема на сблъсък между аналитичните институции на Пентагона и на Държавния департамент.
Очевидно е обаче, след назначаването на Флин за съветник по национална сигурност нещата се обръщат. Полеви източници съобщават, че бунтовническите милиции, които се финансират от ЦРУ, са изключително пасивни в бойните действия.
Гръбнакът на съпротивата срещу правителството в Дамаск стават онези бойни отряди, които са свързани с Анкара.
Коментатори предполагат, че е възможно стратегията на Флин да доведе до предаването на „американската зона на влияние в Сирия”, очертана от договора Ефрат и вече изградена от администрацията на Обама, на турската страна.
Все още не е ясно какво ще е отношението към кюрдите, които са в програми на Пентагона, а не на ЦРУ. Буквално преди започването на офанзивата срещу джихадистите в Мосул, огромен конвой с оръжие и муниции от Ирак е ескортиран към позиции на сирийските кюрди.
Това е реакция на опасенията на сегашното ръководство на министерството на отбраната, че новото американско командване може да наложи същите мерки и спрямо тях. Обявявайки ИДИЛ за основна мишена и имайки предвид, че прокюрдските „Части за народна защита” са основната сухопътна бойна сила срещу джихадистите, това едва ли ще се случи. На този етап екипът на Тръмп не дава сигнали, че ще настъпи промяна към сирийските кюрди.
На 30 април 2014 г. Майкъл Флин се оттегля от поста, директор на военното разузнаване. Формалните мотиви са, че „влиза в противоречие с началниците си, не може да работи в екип с подчинените си и има хаотичен начин на ръководство”. В едно от своите последни интервюта като директор на DIA Флин отбелязва, че през 2014 г.
САЩ са по-малко сигурно място, отколкото непосредствено преди атентатите през 2001 г. Възможно е това да е причината, която кара Белият дом да отстрани генерала от такъв важен пост. Експерти твърдят, че Флин директно обвинява администрацията на Обама, че не иска да види истината и че директно носи отговорността за засилването на позициите на фронта „Нусра” и другите екстремистки сили в Сирия.
През периода 2014 – 2016 г. Майкъл Флин се издържа от своя собствена компания Flynn Intel Group, предоставяща разузнавателна информация на бизнеса и на отделни правителства. През юли 2016 г., когато става опитът за преврат срещу Ердоган, Флин отбелязва, че това е нещо, за което си „заслужава да се ръкопляска”.
По-късно, когато компанията му е наета от Американско-турския бизнес съвет, чийто директор е активен поддръжник на управляващата в Турция партия на справедливостта и развитието, генералът отбелязва, че „Турция е важен съюзник на САЩ”. Турската страна отрича Флин да е „турски лобист”, но разпространеното от него писмо, в което призовава САЩ да предадат на Анкара проповедника Фейтулах Гюлен, хвърля известни съмнения.
В светлината на същата бизнес-логика през 2015 г. Майкъл Флин присъства и на гала вечеря в Москва, организирана от англоезиковия руски телевизионен канал RT. Той често дава платени коментари и анализи за нея.
В свое интервю пред американска медия, той отстоява правото си да бъде заплащан от руската страна. Според американски журналист присъствието на такава важна персона като генерал Флин, бивш директор на военното разузнаване на САЩ на масата на президента Путин, който също присъства на вечерята, е страснала стопанина на Белия дом.
Независимо от факта, че по убеждения е демократ, една от номинираните за Белия дом републикански кандидати, а именно Карли Фиорина поставя Майкъл Флин сред «боеспособните» генерали (наред с Дейвид Петреус, Джак Кийн, Джейм Маттис и Стенли Маскристал), които трябва да бъдат върнати в строя. Така той попада в листата съветници по национална сигурност на Републиканската партия.
В тази връзка Майкъл Флин става консултант едновременно на Тед Круз, Бен Карлсън, Скот Уолкър и Доналд Тръмп. През юли 2016 г. той дори е сочен като потенциален кандидат за подгласник на Доналд Тръмп, спечелил номинацията на републиканците. Флин дори подава документи за поста. На 18 ноември 2016 г. той е избран на поста съветник по национална сигурност на бъщения президент.
Генерал Майкъл Флин е съавтор с Майкъл Лидийн на книгата «Полето на битката: как можем да победим в глобалната война срещу радикалния ислям и неговите съюзници». Критикът Уил Макканц определя творбата като амалгама от неоконсерватизъм и реализъм, без да посочва коя от двете линии е доминираща във вижданията на новия съветник по национална сигурност на американския президент.
