
Българският студент и журналист Генади Петров попада в епицентъра на мигрантите в Швеция. И си задава въпроса – защо страната е сред първите на глава от населението в Европа по брой на присъединилите се към редиците на “Ислямска държава”? Втора част на един репортаж-пътепис, който ще промени представите ви за Скандинавия.
Четирите часа прекарани във влака ми дадоха възможност да се замисля колко крехка всъщност е нишката на нашата европейска цивилизация, колко илюзорно е това чувство за дистанция между „нас” и „тях”, как обществото изпада в колективна и по-притеснителното, доброволна инсомния за реалните заплахи, които днес не се измерват единствено в загубени човешки животи, а и в обработени човешки възприятия.
Политиците изглежда нямат волята да осъзнаят, че комплексният проблем изисква комплексен подход. Активност по много направления, хирургическа прецизност както при идентифицирането, така и при решаването на проблема. Всяка цивилизовано общество осъзнава, че той не е етнически, не е религиозен, а изцяло тактически и интеграционен.
Голяма част от шведското общество и политическият елит на страната сякаш са стигматизирани от възможността да нарушат имиджа на страната на безусловно толерантна и хармонична дестинация. Тази тенденция се затвърди след като коалция на малцинството, начело със шведските социалдемократи състави кабинет преди две години. Ислямистките структури осъзнават тази пасивност и, разбира се, я експлоатират в своя изгода.
Тази мрежа действа сред нас, радва се на легитимно представителство в парламента, присъства активно в неправителствения сектор и се старае да подмени медийния дебат като политизира религиозните потребности на над един милион мюсюлмани в Швеция. Последното, разбира се, не се радва на голям успех, защото самите те се разграничават от радикализма, насилието и конфенионалното противопоставяне. Самият факт обаче, че обществото допуска няколко хиляди ултра консервативни души с политически дневен ред да говорят от името на 10% от населението, е притеснителен.
У мен все повече се затвърждаваше ясната представа, че групата е част от орбитата на “Мюсюлманско братство” в Европа, организационната им структура го подзказваше, а методите им само го затвърждаваха. След оставката на Каплан никой не демонстрираше солидарност с неговите действия освен въпросната група, чиито членове масово публикуваха снимки в социалните мрежи, правейки знака „Рабаа”, използван за първи път от протестиращите в подкрепа на Морси около джамията „Рабаа ал-Адауиа” в Насер Сити.
Най-очевидната допирна точка между Братсвото и Мрежата в Швеция е показното им неодобрение на ролята на Саудитска Арабия в Близкия Изток.
Скорошната визита на премиера Стефан Льофвен в Кралството бе подложена на остра критика от Ислямския съвет в Швеция, политическа организацията с централно значение и голямо влияние в Мрежата. Миналата година правителството блокира голяма доставка на изтрелбители Gripen за Рияд, официално заради „неспазването на човешките права” и присъдата за саудитския блогър Раиф Бадауи.
Неофициално, отмяната на сделката стана факт след продължително лобиране на Ислямския съвет. Шведският външен министър Марго Валстрьом бе поканена на среща на Арабската Лига в Кайро през март същата година като жест на добра воля след като Стокхолм призна Палестина, но изказването й бе бламирано именно от Рияд. Това може да се разглежда или като сблъсък на две културни противоположности, или като сигнал към Стокхолм за влиянието на Мюсюлманско братсво при провеждането на шведската външна политика в Близкия Изток. Нееднозначният отговор се крие в европейския генезис на Братството.
През края на 50-те години на миналия век много членове на Мюсюлманско братство бягат в Европа от страх да не бъдат преследвани от баасистките правителства в Египет, Сирия и Ирак. Началото на европейската експанзия е поставено от Саид Рамадан, зет на основаталя на Мюсюлманско братсво и един от най-верните му подръжници. Рамадан се установява в Женева, откъдето координира изграждането на джамии и ислямски центрове в Западна Германия.
Първата джамия, свързана с Братството, е построена в Мюнхен през 1961 г., като скоро след това следва тази в Аахен, заради стратегическото местоположение на последния до Белгия и Франция. Едва през 80-те години Братството затвърждава трайно модела на своето европейско присъствие, а именно джамия, асоциация или комитет на мюсюлманската диаспора към храма, младежка организация, занимаваща се предимно с агитационна дейност и национална организация-майка, която контролира дейността на всички, но законово не е свързана с тях. През 1989 г. във Великобритания е основана Федерация на Ислямските организации в Европа, която е считана за обединяваща всички структури на братството в Европа. По данни на египетския вестник Al-Ahram последните наброяват 500 ислямски асоциации в 29 европейски държави, контролиращи над 300 джамии, половината от които са във Франция.
Важно е да се отбележи, че ислямът в европейските държави, като всяка друга религия, представлява своебразно децентрализирано течение. Забележителна обаче е ефективността на политическия заряд, който организациите на конфесионална основа носят на Стария континет, въпреки общоевропейската laïcité (политиката на френски секуларизъм). Централната гледна точка на Мюсюлманско братсво в Швеция е отстояване на привидната хомогенност на религията, защото само по този начин се консолидира достатъчно медийна и социална енергия, която намира израз в легитимно политическо представителство, а то на свой ред отстоява специалните нужди на общността за обособяване на училища и културни центрове, промяна на работни процедури(правото на молитва по време на работа и отказ от ръкуване с жени колеги), диференциране на законодателната защита в услуга на общността и икономическа подкрепа за нейните инициативи. Дефиницията на братството се опира на „коректната”, „истинна” интерпретация, която ясно очертава границите на социално разделение и възпира интеграцията.
Шведската Ислямска асоциация е обединяващата организация за всички ислямистки структури в страната с около 90 хиляди членове. Около нея гравитират 11 организации с разнороден предмет на дейност, от провеждане на лекции и семинари, до стопанисване на джамии и дори трудово посредничество за новопристигнали бежанци. Тази мрежа от органицации се свързва с Мюсюлманско братство, което нейните ръководители пламенно отричат. Предстоеше ми среща с активист и сътрудник на председателя на „Шведските млади мюсюлмани” , младежкото крило на ислямската асоциация, което има приблизително 4 хиляди членове.
Самир Дуале ме посрeща в конферентната зала на хотел “Scandic” в Малмьо. Самир е сред лицата на сомалийската общност в Швеция, журналист в националното радио и активен организатор на конференции и лекции, посветени на исляма и неговата роля в обществото.
–Самир, благодаря Ви, че ме приехте. Защо този страх? Писах няколко имейла на „Ислямския Съвет” и „Младите мюсюлмани в Швеция”. Всеки опит да взема интервю от вашия председател удряше на камък, щом уточнявах за какво ще пиша. Как си го обяснявате?
– Не можем да говорим за страх, за нас няма теми-табу, просто графикът ни е много напрегнат.
–Има ли мрежа на Мюсюлманско братсво в Швеция?
–Отговорът не е еднозначен. Ако говорим за споделени ценности до известна степен, да. Пряка, институционална връзка няма, колкото и да приказват за това десните фашисти.
–Добре, как да разглеждам подкрепата за Каплан, реториката ви, че „Ислямът е решението”(слоган на братството-б.а.), организационната структура..?
–Не бива да симплифицираме нещата до такава степен. Те никога не са само черни или само бели. За мен и за голяма част от нашата организация принуждаването му да подаде оставка е абсолютна проява на ислямофобия, карта която шведските крайнодесни сили, много добре изиграха. Ислямът в действителност задава много добри рамки за развитие на едно общество и считаме, че той по никакъв начин не противоречи на модерната европейска държава, именно защото тя се базира на равноправието, поддържане на различието. Организационната структура не нарушава по никакъв начин националното законодателство. Легитимни и прозрачни неправителствени организации, опериращи също толкова легитимно и прозрачно.
–Разговарях с бивш поклонник в една от стокхолмските джамии, която се стопанисва от Ислямския съвет. Човекът е Ваш сънародник. Разказа ми, че тази мрежа от десетина организации, сред които и Вашата организация, действа като HR агенция за Даеш. Доколко е вярно това?
– Вижте, нашата организация (Младите мюсюлмани-б.а.) има около четири хиляди членове. Организираме лекции, семинари, нямаме абсолютно нищо общо с подобна дейност. Просто е некоректно да се вменяват подобни неща, които се вписват изцяло в приказките на Шведските демократи (дясна националистическа формация-б.а.)
–Разбирам Ви Самир, но стотици шведски граждани са заминали за Сирия и Ирак. Ислямският съвет в Швеция обединява 11 организации, които на практика покриват целия спектър от дейности с отношение към един редовно практикуващ последовател. Не е ли наивно да смятам, че не знаете нищо по въпроса?
–Абсолютно не. Нашата дейност е прозрачна, отчетите ни се одитират, а дейността ни редовно се отразява от медиите. Получаваме държавно финансиране, наивно е да се смята, че можем да правим подобни неща.
– Няма публични данни за етническия състав във Вашата организация. Оставям с впечатление, че нейното ръководство, нейното ядро, е от сомалийски имигранти. На какво се дължи това?
–Сомалийската общност е много активна, радва се на представителство в парламента. Не е изненада нашата дейност и в неправителствения сектор, която е само положителна. Успяхме да съхраним сомалийския дух, без да нарушаваме никакви национални шведски закони. Гордея с дейността на Ислямския съвет и на Младите мюсюлмани. На практика сомалийската асоциация, в сътрудничество с Ислямския съвет и подопечните й организации много успешно работят за съхраняването както на нашата национална и религиозна идентичност като сомалийски имигранти, така и на религиозната идентичност на много имигранти, основно от Близкия Изток и Африка.
–Има ли пълзяща ислямизация в Швеция?
– Зависи какво разбирате под това понятие. Ако имате предвид екстремизъм, категорично не. Ако имате предвид увеличаващата ни се членска база, независимо от етническата принадлежност на членовете ни, тогава бих казал да.(смее се)
–Осъждате ли “Ислямска държава”?
– Загубата на човешки живот е трагично нещо и съм готов да се боря срещу това всеки ден от живота си. Но трябва да се има предвид какво направиха великите сили в Близкия изток, тяхната подмолна политика, унищожаването и колонизирането на цели нации. Тероризмът няма религия. Затова не очаквайте да чуете от мен, това, което искате.
Ислямизмът като политичесто течение е сложно явление, но преди всичко в Европа то има семпла цел – социална легитимация, но не от автентични подбуди, а като инструмент за разделение. Разбира се и това не е хомогенно явление, а варира по сложност в зависимост от държавите-приемници. От Белгия, през Франция, Великобритания и Германия, ислямизацията приема много форми. Лондонската неформална „шариат полиция” например не разчита на раздаването на Корана посред бял ден на случайни минувачи за популяризиране на дейността си.
Чрез тази демонстративна дейност обаче ясно изкрастилазират границите между „ние, праведните” и „те, грешниците”. Именно тук се крие политическата символика, на която Даеш разчита, за да привлича нови попълнения от Европа. „Те” ни пречат да разпространяваме словото, „ние” трябва да се борим с тях. Институционалната мрежа на групата не се ограничава до толкова семпъл активизъм. Мюсюлманско братство е организация на близо сто години, която съумава да се адаптира при всякакви политически системи и държави именно защото дейността й е всеобхватна и сложна.
Проблемът е, че в Швеция мрежата на Братството е пълноправен участник в политическия живот на страната. Известният социален антрполог Аие Карлборн посочи в свой анализ, че Мюсюлманско братство, като идеологическа основа на ислямизма в Европа се стреми към своебразен апартейд- паралелно гражданство общество и институции, които да обслужват малцина консервативни индивиди. Притеснително е, че този похват е абсолютен антипод на секуларизма и в сегашната нестабилна външна среда, той се превръща в инкубатор за радикализъм и, потенциално, тероризъм. В общества, които не правят категорична разлика между умереното представителство и ислямистките структури, този риск е особено висок.