За нашите чуждестранни читатели и наблюдатели ето накратко какво означава в. “Джумхуриет”. Това е свещеният граал на турската журналистика. Това е “ecole superieure” (висшата школа) в правенето на вестници. Това е мястото, където всеки журналист или телевизионен репортер желае да види името си някой ден. Това е гордостта, която човек изпитваше, носейки вестника в ръка, през консервативните и фашистки дни преди преврата през 1980 г. Това е най-важният тест за турските либерали, секуларисти, кюрди и, разбира се, за успелите и богатите.
С последните си действия за ареста на 15 журналисти и ръководители на “Джумхуриет” Партията на справедливостта и развитието (ПСР) сама се простреля в крака. Нека поясним, самото съществуване на “Джумхуриет” позволява на външния министър Мевлют Чавушоглу да казва неща като “Разбира се, че има медии, които ни критикуват, като в. “Джумхуриет” и СиЕнЕн-Тюрк”. Той заяви това в Европейския парламент.
“Джумхуриет” е единствената платформа, която уравновесява критиките към правителството с цифри и факти. Това е единствената медия, която дръзва (и харчи средства) да изпраща репортери както в напълно разрушените и обезлюдени квартали на Югоизточна Турция, така и в района на операция “Ефратски щит” в Сирия. Това е единственият вестник, в който 17 жени водят рубрики като Чигдем Токер, Шюкран Сонер, Мине Сьогют, Йозлем Юзак, Джейда Каран, Аслъ Айдънташбаш, и има дори две жени на спортните страници. Схващате за какво става въпрос.
“Джумхуриет” е там, където Турция иска да бъде.
Неговите силни заглавия предизвикват неодобрение, но той никога не е получавал съдебно решение за клевета, защото за разлика от проправителствените вестници е ръководен от истински журналисти, които знаят кога да не прекрачват червената линия. Да, те са подлагани на изпитание в огъня всеки един ден. И за съжаление, бизнесмените в Турция не са толкова смели, колкото нашите колеги в “Джумхуриет”. Този вестник зависи от читателите си и от малкото реклами, за да оцелява. И отново за разлика от проправителствените вестници няма безброй страници за проекти на недвижими имоти или за правителствени реклами. Турската буржоазия, която продава коли и ходи по търгове, кани репортерите на “Джумхуриет” на всичките си “пресконференции”, от време на време дава интервюта, но никога не купува каре за реклама в медията, страхувайки се, че ще бъде наказана от правителството на ПСР.
Да, ето колко страхливи са богатите хора в Турция. Но има ли изненадани? Нито един. Те бяха същите и преди девет години, когато бомбите удариха “Джумхуриет” (става дума за нападение с коктейли Молотов по редакцията на вестника в Истанбул през 2008 г., бел.ред.) и когато започнаха арестите за Ергенекон (предполагаем заговор срещу правителството, за който сега се приема, че е бил скалъпен от организацията на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, бел.ред.).
Така че от нас, журналистите, студентите, учените, жените, кюрдите и левичарите – “аутсайдерите” – зависи да бъдем точни. Наш ред е да защитим правата си и да предизвикаме цунами от читатели за вестника на нашето детство и нашата младост. Наш ред е да докажем, че “Джумхуриет” е повече от едно име, че той е истински глас на прогресивните в Турция, че е ръководен, писан и редактиран от истински журналисти и ще бъде такъв завинаги. Това е мястото, където всички ние ще отидем и работим без пари, когато бъдем пенсионирани.
“Джумхуриет” е мястото, където аз започнах своята кариера, когато бях заек, стажант репортер от Атланта. Те ми позволиха да пиша статии в неделя от Дълбокия юг на Америка, а няколко години по-късно и от Вашингтон. Мурат Сабунджу, Кадри Гюрсел и Муса Карт са нещо повече от имена. Те са мои колеги, мои редактори. “Джумхуриет” е вестникът, който ме формира като личност.
“Джумхуриет” е нашето Сараево. И то няма да падне.
/БТА/
автор: Аху Йозюрт, “Хюриет Дейли Нюз”. Оригиналното заглавие е: “Джумхуриет”: Решителният изпит”
