През последните четири дни се проведоха множество срещи, в различни формати, на които се обсъждаше ситуацията в Сирия и по-специално в Алеппо. Медиите изведоха на преден план политическите заседания в Лозана и в Лондон, а хвърлиха сянка върху тези в Овалния кабинет и в „една от европейските столици”, в които участници са били експерти по национална сигурност.
Във втората среща са участвали ръководителите на разузнаванията на редица западни държави, в това число и директорът на ЦРУ Джон Бренан. Интересната теза, която е била изведена от някои от присъстващите топ-разузнавачи е била, че Алеппо трябва да бъде възприеман като, предшестваща за Източна Европа, битка. Те са отстоявали мнението, че в случай на победа в този сирийски град, в противопоставянето си на Запада, след това Москва ще съсредоточи своя поглед върху източната част на Европа.
Възможно е подобни изводи да бъдат направени на фона на силно затоплените отношения между Русия и Турция. Някои западни коментатори вече изразяват силни съмнения по отношение на стратегическото партньорство между Турция и НАТО, въз основа на нейното членство в северноатлатическия пакт.
Те отстояват тезата, че договаряйки се зад гърба на Запада, практически Москва и Анкара са създали свои собствени анклави на сигурността в Сирия, които почиват на анти-САЩ основа. Счита се, че след евентуалното изтласкване на опозицията от Алеппо, Русия ще се затвори в т.нар. „полезна Сирия”, т.е. западната, средиземноморската част от арабската държава.
Въпреки нарасналото напрежение между Москва и Вашингтон заради Алеппо е видимо, че двете сили спазват „договора от Ефрат”, постигнат между военните в края на 2015 г., разделящ Сирия на две зони на влияние по поречието на река Ефрат. Русия даде статут на военноморска база пристанището в Тартус, а на ВСС база – тази в Хомеймим.
В същото време САЩ са започнали изграждането на две военни летища в зоната, контролирана от кюрдите, в близост до Кобани. За целта е била закупена земята. Това предизвика гнева на Ердоган, който за пореден път разкритикува Вашингтон, че координира с кюрдите, а не със стратегическия си партньор.
Друг белег за разделението в Сирия е фактът, че бойната авиация на двете държави разруши множеството стратегически мостове над река Ефрат под претекст, че по този начин отрязват пътя за преминаването на бойци на ИДИЛ между двата бряга на реката. Ефрат се превърна в реално съществуваща граница в самата сирийска територия.
Според тази категория анализатори основен аргумент за недопустимото сближаване между двете източни столици е, че Турция е започнала преговори с руската страна за закупуване на руски противовъздушни ракети с цел те да бъдат съвместими с инсталираните вече в Сирия ПВО системи S-300 и S-400. Преди няколко месеца Анкара имаше намерение да закупи подобни ракети, китайско производство, но под натиск на Вашингтон, сделката беше осуетена.
Специалисти са на мнение, че ако въпросната покупка от Москва бъде реализирана Турция ще стане първата страна членка на НАТО, свързваща своята ПВО с руския противозащитен щит, осъществен в Сирия.
Съществуват предположения, че в плановете на Русия и нейните ирански и сирийски съюзници трайното разрешаване на проблема с Алеппо се корени в подмяната на неговия демографски профил, изразяващ се в реализация на „конфесионално прочистване”.
Аргумент в това отношение е, че в авангардът на атакуващите позиции на бунтовниците са 22 000 члена на шиитските милиции, рекрутирани от Иран. На първата боева линия са изведени афганците и иракчаните, за които опозицията предполага, че ще им бъде предложено да останат да живеят в източен Алеппо.
Неслучайно от няколко седмици, в правителствените медии се наслагва клишето „осигуряване на сигурен коридор” за онези бойци на опозицията, които биха напуснали ада в Алеппо. Схемата с обсадените градове Дарая и Мадая е налице. Там, освен бойците, напуснаха и техните семейства, най-вече по посока на контролираната от бунтовниците провинция Едлеб.
В случая с Алеппо, нещата стоят малко по-различно. Очаква се обсадените в източен Алеппо бунтовници да бъдат „насочени” към зоната за сигурност, която Турция изгражда в Северна Сирия и вече обхваща около 2 000 кв. км. Идеята на Анкара е, заселвайки бойците на тези милиции и семействата им, тя да наложи контрол върху тях в конкуренция със САЩ, Саудитска Арабия и Катар.
Тезата, че след превземането на Алеппо Русия ще се затвори в своя анклав, не е далеч от истината. Независимо че президентът Асад говори за възстановяването на правителствената власт върху цялата територия на Сирия има индикации, че това е по-скоро акт за повдигането на духа на армията.
Аргумент в това отношение е, че за пръв път в историята на сирийската образователна система, със знанието на правителството в Дамаск, от учебната година 2016/2017, в кюрдските територии е започнало преподаването на кюрдски език за учениците от долните класове. Анализатори възприемат това като езиковия сегмент на реалната кюрдска автономия, тихомълком санкционирана от сирийските власти.
Сирия се кантонизира и е въпрос на време вътрешните граници да бъдат признати от различните полеви играчи-антагонисти. Ливан е чудесен пример в това отношение. Проблемът е, че пъзелът в Сирия е твърде сложен (конфесионален, етнически и политически), поради присъствието на много чужди фактори.
