Скорошното интервю на йорданския крал Абдула II за легендарното предаване на американската телевизия CBS News “60 минути” хвърли известна светлина върху основите на умело градената с десетилетия политика на балансираност на Хашемитското кралство, която исторически има своите амплитуди, но не търпи резки изменения.
Отличителните характеристики на страната в този контекст са важни, тъй като в текущата динамична регионална среда, Йордания се стреми да имплементира гъвкава стратегия за борба с екстремизма, която малко от нейните арабски и европейски партньори успяват да приложат ефективно, а именно – задействане на превантивни икономически мерки като естествен буфер срещу радикализацията.
Това е дългосрочният похват, на който кралят разчита срещу сунитския екстремизъм, а силно подсиленият военен и разузнавателен апарат противодейства по конвенционален ред на периодичните му проявления в кралството. Разбира се, това е и едната страна на медала. Половината от близо десетте милиона жители на Йордания са под 24-годишна възраст, което прави страната атрактивна мишена за спящи клетки на Ислямска държава, обработвани и координирани дистанционно с неконвенционални средства. Този риск е особено осезаем и по отношение на намиращите се на йорданска територия над един милион сирийски бежанци, които страната прие от началото на конфликта.
В днешното време на секуларно разделение, борба за територии, засилващи се бежански потоци и подчертано информационно противопоставяне, Йордания съумява плавно да отстоява националния си интерес в региона, без да поема външнополитически самоинициативи. Страната е част от международната коалиция от 67 държави срещу Ислямска държава и е изпълнила над 1000 въздушни мисии срещу позиции на групировката в Сирия и Ирак от началото на кампанията. Въпреки това обаче Йордания категорично поддържа позицията, че наземна военна намеса на коалиционните партньори ще задълбочи конфликта, какъвто бе случаят с Ирак през 2003 г., с оглед на факта, че значителна част от стратегическото военно командване на Даеш днес е в ръцете на бивши военнослужещи от армията на Саддам Хюсеин.
Морковът…
Комплексната политика на кралството за противодействие на религиозния фундаметализъм води своето начало от формалното анексиране на Западния бряг от Йордания през 1950 г., когато на палестинките граждани в тогава британския протекторат се дава право на гражданство. След въорежения конфликт с Организацията за освобождение на Палестина две десетилетия по-късно, завършил с експулсиране на палестинките бойци в Ливан, Йордания усъвършенства своя политически подход на превенция на радикализацията чрез привличане на инвестиции, обособяване на специални индустриални зони в уязвимите погранични територии и социално включване на маргинизирани групи.
Оттогава насам тази политика се адаптира към новите реалности в нестабилната регионална среда и разширява обхвата си, но съставната компонента винаги е била интеграцията посредством солидаризиране на икономичесия растеж. Това щрихова образа на Йордания на държава, изповядваща „прагматичен панарабизъм”през този период като основен приемник на палестински бежанци още от първата Арабско-израелска война насам. Тук трябва да се отбележи и продължаващото десетилетия военно и разузнавателно сътрудничество на страната с Ирак, чието най-ярко проявление е подкрепата на крал Хюсеин за позицията на Саддам срещу иранската революция.
Първоизточник на близостта на двете държави е общото им минало на хашемитски монархии и необходимостта на Йордания да обезпечи енергийната си сигурност. Страната провежда своебразна ostpolitik по отношение на съседа си след преврата на Баас през 1968 г. и на по-късен етап участва активно в създаването на еквивалентна на ССПЗ организация, просъществувала до нахлуването на Саддам в Кувейт. Идването на власт на крал Абдула в края на миналия век затвърждава курса към добросъседство на Хюсеин, който е и единственият арабски лидер заедно с Ануар Садат, подписал мирно споразумение с Израел.
Йордания умело съумява да запази баланса по оста Тел Авив-Вашингтон, без да нарушава силните си икономически връзки със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, които са ключови донори на финансова помощ. За да придаде по-широк характер на саудитската коалиция в Йемен и да не засегне тези връзки, йорданските военновъздушни сили вземат участие в конфликта, който не е в непосредствена близост до границата на Хашемитското кралство. По линия на икономическия и социален съвет към Арабската лига именно в Аман се постави началото на първия панарабски търговски блок (GAFTA) от Рабат до Оманския залив.
Тази стъпка отбеляза значителна промяна на предхождащия го доминантен модел на търговска експанзия в арабския свят чрез двустранни споразумения и ратифицирането му имаше и политическа символика в търсене на регионално обединение след войната в Ирак. През 90-те години икономиката на страната бе една от най-бързо развиващите се в Близкия Изток, а управлението на крал Абдула даде начало на прилив на чуждестранни инвестиции, изграждане на индустриални клъстери, подсилена инфраструктурна обезпеченост и развитие на туристическия сектор, които частично да компенсират липсата на изкопаеми горива и значителни водни ресурси.
Всички тези фактори, както и гъвкавата данъчна система стояха в основата на високия предкризисен годишен икономически растеж от 6-7% на страната, но със засилването на бежанската криза и бойните действия на север, започнаха да се появяват проблеми за Йордания. Туристическият сектор се забави, дълговото бреме на страната нарасна и официалното ниво на безработица достигна петнадесет на сто. Египетските клетки на Даеш се възползват от йорданската зависимост към вносни енергоресурси и системно атакуват компресорните станции в северен Синай на газопровода, свързващ двете държави.
…и тоягата
Важно е да се отбележи, че идеологическата основа на радикализацията се базира преди всичко на груповото противопоставяне. В този смисъл между степента на уязвимост сред младото йорданско население, включително сирийските бежанци, и забавянето на икономическата активност съществува правопропоционална зависимост. Абдула настоява, че с конвенционални средства е невъзможно да се противодейства на една комлексна военна групировка с добре подготвен стратегически апарат.
Последното ясно си проличава при анализ на похватите, които Ислямска държава използва, за да лансира избора на автомат или шахидски пояс пред воденето на нормален социален живот. Групировката експлоатира в своя полза свиващия се разполагаем доход, младежката безработица, чувствителния ръст на наемите в Аман и Акаба, небалансирания достъп до образование, както и подложената на напрежение здравна система. Ислямска държава се цели в Йордания, защото Хашемитското кралство е неин абсолютен идеологически антипод, който може да няма военния арсенал на богатия си съсед Саудитска Арабия, но разполага с не по-малко опасно за групировката и салафиската идеология оръжие, а именно- монолитна основа на умерения сунитски ислям.
Кулминацията на това противопоставяне бе миналогодишното убийство на катапултиралия над Рака йордански пилот Муас ал-Касабех , по-късно заловен и изгорен жив от ислямистите. Отговорът на кралството не закъсня, като бяха обесени две лица, свързани с Ислямска държава с роля в аманските взривове през 2005 година. В допълнение йорданските военновъздушни сили предприеха продължителни бомбардировки над Рака, а малко преди убийството на Муас по неофициална информация е имало и първи опит от началото на конфликта в Сирия за тактическа наземна операция с малка войскова част. Опитът е бил неуспешен поради ракетен обстрел на джихадистите към йорданските хеликоптери, превозващи специалните части.
Йордания разполага с добре подготвен военен и разузнавателен апарат с международна репутация(за което допринесе и шпионския трилър с Леонардо Ди Каприо “Мрежа от лъжи”) и дългогодишна практика на информационен обмен с партньорските си европейски и американски служби, което също представлява инструмент за идеологическа вербовка, използван от Ислямска държава. В началото на новото хилядотие чрез това сътрудничество бяха предотвратени серия от координирани взривове в Йордания и САЩ. Счита се също така, че единствено йорданското разузнаване е предвидило използването на отвлечени самолети като потенциално оръжие срещу американската страна. Интересно е да се предположи дали по линия на това продължаващо тясно сътрудничество Йордания ще прекрати военното си участие в Йемен, след като представители на Белия дом обявиха в неделя „незабавна ревизия” на американската подкрепа за саудитската коалиция. На осми октомври последната нанесе въздушен удар по ритуален дом в столицата Сана, убивайки над 150 цивилни.
В хашемитското кралство съществува здравословна симбиоза между държавното ръководство и генералния разузнавателен директорат, ключово поделение на въоръжените сили, което е на пряко подчинение на крал Абдула, генерал-майор от специалните части. Тази връзка има особено важна роля в днешната обстановка, когато фронтовата линия е всеобхватна и изключително комплексна по своята същност. За да намали риска от проникване на клетки на Ислямска държава в страната, през юни тази година Йордания обяви пограничните си територии с Ирак и Сирия за военни зони с ограничен достъп след като пълен с експлозиви автобус, идващ от сирийска страна, се взриви в граничен пункт и уби шест военни. На практика Йордания ревизира политиката си по приемане на бежанци, значително ограничавайки идващия поток, като след атентата кралството спря строежа на нови лагери по границата си и се отказа от разширяване на капацитета на „Заатари”, най-големия лагер в страната. Чрез този ход североизточните територии Хадалат и Рубкат се превърнаха в буферни зони от сирийска страна от особен интерес за Ислямска държава. С техника на ООН под наблюдение на военните ежедневно се доставя хуманитарна помощ за де факто блокираните десетки хиляди бежанци.
Йордания е ключов партньор на САЩ и нейното съхранение е от изключителна геополитическа важност за Запада. Хашемитското кралство има сключено споразумение за военно сътрудничество с НАТО и е регионален център за тактическа и военна подготовка. Провеждащият се в страната на всеки две години професионален форум SOFEX събира представители от близо 60 държави и хармонизира най-актуалните специални техники за военно противодействие срещу терористични групировки в Африка и Близкия Изток.
Именно защото е държава с висока военна култура, Йордания осъзнава уязвимостта на своя модел срещу пълзящата ислямизация, опиращ се на комбинация от превенция на маргинализацията и твърда сила. Със забавянето на икономическия растеж се генерира социално напрежение, което без съмнение ще продължава да се експлоатира от Ислямска държава. Преди всичко обаче чрез опита си от първа ръка, страната отправя ясно послание към партньорите си: времето на конвенционално военно дело изтече, а настоящата ситуация няма да се реши чрез наземна операция и липса на по-комплексен подход, защото в близкото минало тези грешки струваха скъпо на целия регион.
