Иранският президент Хасан Рохани призова за задълбочаване на сътрудничеството между страните от Движението на необвързаните държави на срещата на международната организация във Венецуела с оглед на „неоспоримата” по думите му  роля на движението в урегулирането и решаването на световни кризи.

През 2012 г. въпреки санкциите и сравнителната международна изолация, Иран успя да проведе събрание на организацията като домакин, събирайки висши правителствени представители от повече от 150 държави.

Последното беше представено като дипломатическа победа за Иран и знак за твърдото намерение на страната да провежда независима и многовекторна външа политика. Изказването на Рохани е важно, защото е показателно за възможността на Иран да представя себе си в ролята на гъвкав обединител, чийто международен капацитет далеч не е строго регионален.

Страната отказва да поеме курс към орбитата на която и да е от световните сили и не се колебае да втвърди тона, когато интересите й са накърнени или омаловажени, например като съкрати руския престой в авиобазата Хамадан или арестува американски военни, навлезли в ирански териториални води около остров Фарси.

За разлика от регионалния си съперник Саудитска Арабия, външнополитическият апарат на Иран е проактивен, не просто регистрира и реагира на съпътстващите фактори и конфликти, а активно действа на най-актуалния фронт на  десетилетието – информационния.

През месец юли 2007 г. стартира иранският англоезичен канал Press TV.

Телевизията се брандира като „третата алтернатива”, определяйки западните медии и сунитския флагман, катарската Al Jazeera, като пристрастни, особено по въпросите на Близкия Изток. Днес медийната група има над 3.5 милиона последователи във Фейсбук, споделя съдържание с китайската CCTV и руската RT и по този начин достига до десетки милиони зрители и потребители на социалните мрежи по света.

Иран открито следва медийната тенденция за създаването на собствени англоезични платформи, които да изразяват гледна точка в синхрон с линията на външната политика. Ръководството на страната осъзнава може би по-добре от всички стойността на информацията и важността на нейния масов и достъпен характер. Именно писмата са били оръжието на имам Хомейни, основател на Ислямската република, преди 37 години. Изпратени от парижките предградия през периода му в изгнание и преписвани на ръка хиляди пъти в Иран, те циментират успеха на революцията и края на 2500 години монархия и династично управление в страната.

Съвременните  телевизионни продукции за иранския пазар са наситени с антизападна реторика, съмнения в подривна дейност и открита враждебност срещу западното влияние в региона. Не така стоят нещата обаче с Press TV,  гласа на Иран пред света, който в последните години започна да смекчава реториката си(през 2012-та беше отнет лиценза на телевизията във Великобритания).

Телевизията  представя развитията на войната в Йемен по атрактивен за активната аудитория начин, въпреки че страната открито подкрепя шиитското движения на хутите, критикува с факти американските и британски доставки на оръжие за Саудитска Арабия, които биват използвани във войната и разбира се, осъжда подкрепяните отвън уахабитски паравоенни групи в Сирия.

Press TV е проекция на иранската външна политика и без излишна конфесионална натовареност, изненадващо за теократична република, промотира разнообразието в политическия дебат чрез водещи като Тарек Рамадан (до 2014 г.), известен учен теолог и внук на основателя на Мюсюлманско братсво Хасан ал-Бана и Джордж Галауей, член на британския парламент и един от най-известните и колоритни критици на войната в Ирак. Водещи по този канал бяха и Кен Ливингстън, бивш кандидат кмет на Лондон от лейбъристите и Лаурен Бут, сестра на съпругата на Тони Блеър.

Press TV вложи доста енергия, за да хвърли светлина върху потенциалната и към момента недоказана саудитска правителствена подкрепа за атентатите на 11-ти септември, тема, която изглежда е чувствителна за световно наложени имена в телевизионната журналистика като CNN, въпреки разсекретените 28 страници от доклада на американския конгрес, загатващи именно за наличието на такава подкрепа.

За важността на медията за иранското ръководство говори фактът, че нейният директор подлежи на одобрение лично от върховния лидер на страната.

 

press-tv-iran-nuclear-agreement-607x442

Причината за голямата медийна активност на Иран се корени преди всичко в разочарованието на страната от пасивността на международната общност по време на Ирано-иракската война. Списание Foreign Policy публикува обширен материал, позовавайки се на разсекретени документи от ЦРУ, според които администрацията на Рейгън е знаела за употребата на химически оръжия от армията на Саддам. По това време президент на Иран е днешният върховен лидер Али Хаменей, чиито представители многократно представят документи пред СС на ООН за забранена употреба на иприт (бойно отровно вещество) в опит организацията да излезе с резолюция, санкционираща Ирак, но такава не последва, нито пък големите международни медии проявяват интерес.

В резултат на това през войната Иран твърдо възприема подхода на реципрочност в международните отношения, който продължава до наши дни.  От упражняване на влияние върху “Хизбулла” за освобождаване на западни заложници в Бейрут по линия на аферата “Иран-Контра” , през налагането на контрасанкции на западните страни, до сътрудничество със САЩ срещу финансови репарации за платени, но недоставени оръжия.

Архитектът на иранската външна политика и засилено международно медийно присъствие е външният министър Мохамед Джавад Зариф, който е бил гост във всички по-известни публицистични предавания в САЩ.

 

Върховният лидер на страната Али Хаменей успя да убеди консервативното теократично ядро от Съвета на пазителите на Конституцията, че агресивните послания на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад не помагат на Иран да разшири своето влияние отвъд пределите на региона и подходът на Зариф на балансирани послания, но твърда решимост е оптимален за Иран.

Интересното е, че за разлика от Турция на високо ниво страната не изразява категоричен отпор срещу евентуална кюрдска автономния в западната си част, която, логично, няма как да бъде подкрепена, но тихото несъгласие определено допринася за стремежа към балансираност като ключов елемент в  международния образ на Ислямската република след края на санкциите.

Иран се стреми да парира всякакви външни опити за изолация със засилена активност по инициативи като тристранния проект за  транспортен коридор „Север-Юг” съвместно с Русия и Азербайджан, чиято крайна цел е засилена наземна и  водна свързаност, които да конкурират Суецкия канал. Страната играе ключова роля и в китайския Нов път на коприната поради геостратегическите си граници с Каспийско море и Персийския залив и железопътната си свързаност с Китай през Туркменистан и Казахстан.

От икономическа гледна точка ЕС гледа на Иран гледа като на бъдещ източник на газ, с потенциала да подсили курса към диверсификация.  Всички тези инициативи биват активно отразявани от Press TV и плавно щриховат намеренията на Иран да покаже твърдата си готовност за сътрудничество, базирано на реципрочност.

Може би най-яркото проявление за посоката на Иран след Ахмадинеджад и вредата от наличието на международен информационен монопол е отвореното писмо на Али Хаменей, адресирано към младежта в Европа и Северна Америка след трагичните събития в Париж през миналата година.

В писмото си, написано на английски,  Хаменей призовава за религиозна толерантност и обективност и очертава последиците на конфесионалното разделение като продукт на медийната едностранчивост. Чрез посланието си Хаменей се превърна в единствения висш ислямски духовник, който засегна една от най-деликатните и актуални теми в Европа – религиозното напрежение и диалогът като начин за преодоляването му. Писмото е знак, че амбициите на Иран не се простират единствено до Шиитския полумесец, а обхващат всяка страна, която е готова да участва в подобен диалог на цивилизациите.

Техеран и Рияд се обвиняват взаимно, че представляват кафир (ислямския термин за неверник- бел.авт.), но Иран показва по-голяма гъвкавост на информационната арена и не свежда международното си взаимодействие до една или две световни суперсили, като сякаш избягва емоционалната натовареност във външната политика.

Последното се очерта ясно при Саудитска Арабия, която светкавично заплаши САЩ, че ще ликвидира авоари на стойност стотици милиарди долари отвъд океана, ако на американски граждани се даде правото да съдят Рияд заради събитията от 11-ти септември.

Сблъсъкът между Иран и Саудитска Арабия навлиза в много сериозна фаза.  Саудитска Арабия изглежда е твърдо решена да прокарва ясни разделителни линии по конфесионалното поле, като дори не позволи на ирански поклонници да извършат ежегодното поклонение в Мека тази година. Формално причината беше отказът на Рияд да гарантира преференциално сигурността на ирански поклонници след трагичния инцидент миналия септември, когато кран падна и уби над сто души в Масджид ал-Харам, сред които 11 иранци.

Инцидентът и тазгодишната забрана получиха широко отразяване в Press TV и други медии, допълнително ерозирайки неоспоримата преди години представа за Саудитска Арабия като най-легитимния изразител на световния ислям.  Изглежда Рияд осъзнава опасността от пълзяща изолация и за първи път от 35 години не позволи на най-висшия си духовник Абдулазис ал-Шейх, известен с острите си изказвания,  да ръководи молитвената проповед в Мека тази година.

Динамичната международна среда провокира Техеран да отговаря на събитията изпреварващо. Държавното ръководство на Ислямската република осъзнава и поддържа идеята, че теократизмът е конституционен и идеологически императив на национално ниво, но без адекватно информационно покритие и многоспектърна гама от външнополически похвати, неговата международна легитимност постепенно се изчерпва или поне придава на влиянието изключително регионални измерения.

С наближаването на изборите в САЩ и възможността Доналд Тръмп, който категорично отхвърля ядреното споразумение и дори намекна за военен конфликт с Иран, да стане президент, усилията на Техеран да спечели подкрепа на изток и запад сред обикновените хора ще се увеличат, а международният медиен пейзаж все повече ще придобива разностранен характер.

Какъв ли ще е отговорът на Саудитска Арабия?