Никъде по света сриването на цената на петрола нямаше по-разнородни икономически проявления от тези в шестте петролни монархии от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив. От спирането на грандиозни строителни проекти и излизането на дълговите пазари, за да се покрият бюджетните дефицити, до конюнктурно наложената оптимизация на административния апарат, чиито размер в случая на Кувейт например е показателен- близо 50% от работната сила. Нещо повече, по инициатива на ОАЕ страните от регионалната организация постигнаха консенсус за хармонизирано налагане на ДДС най-рано през 2018 г. приветствано от МВФ, но немислимо само преди няколко години.
Паралелно с годините на бюджетни излишъци сред ръководствата на някои от тези държави се изгради усещането, че могат да придобият регионално влияние чрез дискретната дипломация на чековата книжка. Този модел беше прилаган най-активно от Саудтиска Арабия, която през 1992 г. успя да наложи вече покойния Рафик Харири, особено популярен с благотворителната си дейност в многоконфесионален Ливан, за министър-председател на средиземноморската страна в първия му от общо пет мандата.
Именно Харири, благодарение на саудитската подкрепа, се превърна в двигателят зад Споразумението от Таиф, което сложи край на 15-годишната гражданска война и даде възможност за последвалата реконструкция на Бейрут. Харизматичният строителен магнат и неговата компания Saudi Ogеr бяха придворният строител на кралското семейство още от времето на крал Халед през 70-те на миналия век.
Възложените поръчки за милиарди долари позволяваха на Харири да се превърне в хуманитарен и политически фактор през войната, чиито мащаб обхваща изграждането на болници, университети, бежански лагери и дори едноличното изплащане на заплатите в ливанската държавна администрация. Единадесет години след убиийството му обаче се очерта ясното намерение на Саудитска Арабия да промени „лицето” си в Ливан.
Синът на Харири, Саад пое управлението на Saudi Oger, която продължи да получава държавни поръчки в Саудитска Арабия, като същевременно младият предприемач зае и премиерската позиция през 2009 г. в родината си, но кабинетът му се срина само две години по-късно вследствие на парламентарен бойкот от страна на Хизбула.
След Кедровата революция през 2005 г., довела до изтеглянето на сирииската армия от Ливан, Саудитска Арабия разчиташе, че ще продължи да прилага същия модел на своето присъствие и чрез младия политик, но с нов крал- държавни обекти и инфраструктура в Саудитска Арабия, възложени на Saudi Oger, които осигуряват стратегически необходимия ресурс за главно сунитската политическа партия „Движение на Бъдещето” в Ливан.
Намеренията на Рияд за промяна, обаче изкрастилизираха, като в синхрон със спада на цените на петрола, Саудитска Арабия на практика се дистанцира от Saudi Oger и движението на Харири. По последна информация от портала Arabian Business кралството дължи 30 млрд. риала (8 млрд. долара) на компанията за вече извършена дейност, но представители на Министерство на Финансите са прекратили преговорите по уреждане на дълга, което тласка един от най-големите частни работодатели в кралството към фалит, а това води до директно отслабване на организационната структура на партията на Харири в Ливан.
Компанията среща трудности при обслужването на дълговете си, а хиляди работници от Индия и Пакистан не получават заплати от месеци. Партията съкращава щатния си апарат и намалява регионалните си офиси, което предполага, че за Саудитска Арабия вече има по-важни фронтове в борбата за влияние срещу Иран като Сирия, Йемен и Бахрейн и неплащането не е толкова сигнал за фискална ограниченост, колкото демонстрация за подсилен ракурс към тези „горещи” в различна степен точки.
Именно на тази формация Рияд разчиташе в близкото минало да се превърне в ефективен контрапункт на подкрепяната от Иран Хизбула. Партията на Харири успя да консолидира общо 10 субекта в „Алианс 14-ти март”, но на практика в ливанския Парламент то отстъпи пред просирийския „Алианс 8-ми март”, в който Хизбула е втората най-голяма партия.
Очакванията на Саудитска Арабия за популярен и близък до Рияд премиер сунит, който постепенно да демилитаризира военното крило на Хизбула и да подсили армията не се оправдаха, като на позицията беше избран компромисният Тамам Салам, който отказва да прави резки движения, приближаващи страната отново към явната сфера на влияние на петролната монархия.
Рияд се дистанцира от Ливан още веднъж този път на национално ниво, след като министърът на отбраната на кралството Мохамед бин Салман, който е престоналонаследник на трона, прекрати финансирането по съвместна програма с Франция за модернизация на ливанските въорежени сили на стойност 4 млрд. долара. Този ход, ясно показа, че за Рияд има нови външнополитически приоритети, различни от тези на предшествиника на крал Салман- Абдула и Ливан не е непременно сред тях, поне не в същата степен.
Въпреки че Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив обяви Хизбула за терористична организация през март, на местна почва групировката се стреми да се секулализира, за да разшири покрепата за идеологическата си основа. Преди две години Хизбула отблъска офанзивите на Ислямска държава в пограничните градове Арсал и Рас Баалбек, населени предимно с маронити и други религиозни групи, но тактически не поддържа постоянно присъствие там, за да не нагнетява конфесионално напрежение.
Това допълнително ерозира доверието във формацията на Саад Харири като гарант за секуларизъм и мирно съвместно съществуване, както пред христианската общност, така и пред част от ливанската сунитска младеж, податлива към радикализация. Последните, запазващи своята анонимност пред портала Vice News, твърдят че маргинализацията и липсата на перспектива, на която са подложени от Хизбула ги кара да отричат способността на Харири да защити интересите им.
Десетилетията на политическо присъствие на Саудитска Арабия в Ливан чрез семейство Харири и „Движение Бъдеще” явно са към своя край. Продиктувани от утежната външна среда на петролните пазари, държавното ръководство на Саудитска Арабия насочва вниманието и ресурсите си там, където има по-голяма възможност за относително бърза прокси-военна и дипломатическа победа срещу Иран.
Непредвидимият принц Мохамед бин Салман, поел икономиката на ръчно управление засега не показва готовност да подкрепя големите строителни фирми, които по традиция се ползват с политически гръб в кралството, което е сигнал за предстоящите промени от разнородно естество с потенциални импликации за целия регион на Персийския залив.
