Турският президент Реджеп Ердоган реализира два мега проекта (единият граждански, а другият военен), прилагайки принципи, в които се преплитат история и геостратегия. Взирайки се в историята на османската империя, той прилага принципите, които са използвали неговите предци.
На 24-ти август 450 турски войника нахлуха в сирийския град Джараблус с цел да разгромят терористите от ИДИЛ. Джихадистите дълго се приготовляваха за тази битка, копаейки ровове, слагайки мини и препятствия. Преди няколко месеца същото направиха и с град Мандбидж. След кървави битки последният беше превзет за повече от два месеца, но срещу тях бяха кюрдите. Сега Джараблус падна за по-малко от два часа и половина. ИДИЛ не само не изпрати атентатори самоубийци или коли-бомби, но и се изтегли още преди самата атака. Битка спечелена без нито един убит или ранен от турска страна.
На 26-ти август беше открит грандиозният трети мост над Босфора. Проектът трябваше да бъде реализиран за 36 месеца, но някакви обстоятелства накараха строителите да го редуцират до 27 месеца. На мероприятието са поканени представители на държави, които имат приятелски отношения с Турция.
Медиите съобщават за присъствието на краля на Бахрейн Хамад бен Иса, македонския президент Георге Иванов, президентът на Северен Кипър Мустафа Екинджи, българския министър-председател Бойко Борисов и висши представители на Азербайджан, Пакистан, Грузия и Сърбия. Всъщност общото звено между двата проекта е личността, на която е наречен огромният мост.
Това е султан Селим І.
Очевидно турските власти са търсели осъществяването на двете събития именно през август 2016 г. Тогава се навършват пет века от съдбоносната победа на същия този султан Селим І при историческото селище Марж Дабик над войските над мамелюкския султан Консуа Гору. Това става точно на 24 август 1516 г.
Вследствие на тази победа османо-турските войски успяват да завладеят цяла Сирия, а впоследствие и целия Близък Изток.
В някои арабски вестници напомнят, че победата на Селим І е била осъществена благодарение на предателството на полевия военачалник Кхайр бей, предал своя султан. Впоследствие последният става турски паша и участва в бойните походи на Високата порта до завоюването на целия арабски Близък Изток от османо-турците.
Не бива да се прави аналогия между Средновековието и съвременността. Някои казват, че историята не се повтаря. Едва ли обаче двете събития случайно са били подбрани точно на и около дата на историческата битка Марж Дабик. Ако беше жив султан Селим І, би се зарадвал да чуе отново музиката, която е изпълнявала неговата армия преди битката при Марж Дабик, да бъде изсвирена от съвременен турски военен оркестър, преди нахлуването на турските войници в сирийския град Джараблус.
