Снимка: WikiImages / Pixabay

 

Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран, вместо от Южна Русия, е част от нова стратегия на Русия за бойните действия в Сирия и в частност, за военните действия във втория по големина град Алепо. Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).

Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най-важната битка в момента в Сирия означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.

 

На последното заседание на Съвета за национална сигурност президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на контингент от 2 000 руски доброволци, първите от които вече са пристигнали в Тартус.

Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов. Последният е  известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.

Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде „затворена пролуката, направена от бунтовниците” в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер.

Новата руска тактика е изненадала и за турската страна. Руско-турските срещи на високо и на експертно равнище не са дали практически никакъв резултат за Сирия. Отговорът на въпроса дали Москва е закрила представителство на сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз (ПДС) го дава в свое интервю нейният лидер Салех Муслим, който е отрицателен.

На този фон:  Вашингтон отпуска примката около шията на Асад

В същото време, искането на руската страна Турция да затвори границата със Сирия за бойци и оръжие, го дават местни източници. Той също е отрицателен. Нещата практически продължават по същия начин. Експерти добавят, че срещата Путин – Ердоган има за цел да върне положението между двете страни в състоянието от преди 24 октомври 2015 г., когато беше свален руския самолет. Преди този период, двете страни отстояваха коренно противоположни интереси в Сирия, но поддържаха добри икономически отношения.

Радикализирането на турската външна политика след опита за преврат на 15 юли прие и своите измерения спрямо Сирия. Две седмици след тази дата външният министър Чувушоглу е събрал при себе си лидерите на сирийската опозиция и им е дал нареждане да започнат офанзива в Алепо. Преди опита за преврат имаше сигнали за осъществяването на задкулисни контакти между Дамаск и Анкара на антикюрдска основа. Като евентуалния резултат от въпросното сътрудничество е убийството в началото на юли 2016 г. в сирийския град Камишли на третия човек в йерархията на ПКК, сириеца Бахор Ердал.

Той е създател на продължилата 9 месеца практика на управление на регионалните комитети в турските градове с доминиращо кюрдско население в Югоизточна Турция. За тяхното ликвидиране турската армия използва танкове и артилерия. Сега турският премиер Бинали Ялдъръм потвърди, че не вижда Сирия с Асад, декларирайки необходимостта от териториалната цялост на страната (антикюрдско послание) и нейното антиконфесионално управление (анти-Асад послание).

Запознати твърдят, че руската страна е стимулирана да активизира действията в Сирия в очакване на новата американска администрация, която едва ли ще бъде толкова сговорчива, като тази на Барак Обама. Според израелски източници първото различие между Москва и Вашингтон (най-вероятно управляван от Хилъри Клинтън) ще бъде именно за Сирия.

В Тел Авив вече заявиха, че са обезпокоени от изключителното тясно военно сътрудничество между Русия и Иран, което, след използването на авиобазата в Хамадан, може да прерасне и в координацията на действия извън сирийските национални граници.

На този фон:  Значението на Централна Азия за САЩ и Русия

Експерти са на мнение, че Вашингтон и Москва са изготвили дългосрочни стратегии в очакването на новия стопанин на Белия дом. Русия иска да бъде с по-добри позиции на терен, след появата на новия американски президент. Паралелно с това САЩ залагат на т.нар. Vetted Syrian Opposition (VSO). Става въпрос за онези бунтовници, чиято „селекция е предимно въз основа на лични качества, военен опит и сцепление на отделните отряди и които са способни да постигнат своята легитимност чрез победа на ИДИЛ на терен”.

FaceMaceЗа 2017 г. сумата отделена за тях е в размер от 250 млн. долара. Основната финансова тежест е на Саудитска Арабия и Катар, а тренировъчната и логистичната подкрепа е на Турция и Йордания. Техният приблизителен брой е около 40. Основните са „Нова сирийска армия”, движението „Нуредин Занки”, отрядът „Султан Мурад” (за който, нашите медии отбелязаха снабдяването с български муниции), отряд 99, бригада 51, бригада „Хамза”, бригада „Моатасим”, бригада „Султан Мехмед Завоевателят”, Северният отряд, както и отделни части от двете най-големи бунтовническите милиции, възприемани от Москва като терористични, „Ахрар аш шам” и „Джейш ал ислам”.

Въпреки че САЩ деидеологизираха подхода на селекцията на въпросните бунтовнически милиции, прави впечатление, че акцентът е поставен върху тези, създадени от отцепници от сирийската армия и такива, които изповядват идеологията на „Мюсюлманските братя”. Отношението към последните коренно отличава Русия и САЩ. „Мюсюлманските братя” са включени в списъка на терористичните организации на Москва, докато за Вашингтон те не са терористи. Страните-членки в антитерористичната коалиция също имат своята роля в снабдяването с оръжие, логистиката и подготовка в зависимост от ролята, която дадената държава изпълнява в програмата.

Кюрдските милиции „Части за народна защита”, военното крило на ПДС, имат друг статут. Те са включени в програми на Пентагона и не участват в предходната. Сътрудничеството на САЩ с кюрдите против ИДИЛ е една от причините за недоволството на Анкара от Вашинтгон. В същото време тя е силен инструмент за натиск върху Турция да не напуска НАТО и да продължи сътрудничеството със Запада. Както отбелязват близкоизточни коментатори опитът за преврат в Турция предизвика огромни сътресения. Има антидемократични промени във вътрешната и радикални моменти във външната политика. Но това събитие не е равностойно на ислямската революция през 1979 г. в Иран.

На този фон:  Индиректна критика на Русия срещу Китай за ролята на Пекин в Сирия

Според близкоизточни анализатори няма промяна в ценностната система и преминаването на Турция към руско-иранско-сирийско-Хизбула съюз е фикция. Преди 15 юли 2016 г. Ердоган беше част от движението „Мюсюлмански братя”. След тази дата той продължава да бъде, но вече в силно радикализирана форма. Въпросът е до къде може да стигне, така че да остане формален съюзник на Запада и член на НАТО.

Турският колумнист Синан Бейкет от вестник „Хюриет” поставя акцент върху факта, че сега „паралелната структура” на Гюлен е основната мишена на правителството. В същото време „паралелните общности” на кюрдите имат много по-голям потенциал, тъй като могат да откъснат територии от самата държава, докато общността на Гюлен не може. Ердоган и Гюлен са част от едно тяло. Анализаторът от Algemeiner Бен Коен сполучливо оприличава техните взаимоотношения, както тези между Сталин и Троцки. Всяко по-рязко сближаване на Анкара към Москва, ще предизвика пропорционално действие на Вашингтон към кюрдите, което е в много по-голям ущърб на Анкара.

Ердоган отлично знае, че на този етап Вашингтон е гарантът, че независим Кюрдистан няма да получи статут на международно призната държава в Съвета за сигурност на ООН. От него зависи дали военното сътрудничество с кюрдите ще прерасне в политическо, както го желаят те. Особено сега, когато президентът на иракски Кюрдистан Месауд Барзани отново започна да говори за необходимостта от отделяне от иракската държава.

 

Продължи да четеш

Годишна конференция на външната иранска опозиция… С активно балканско участие

В началото на седмицата завърши традиционната годишна конференция на основната иранска опозиционна…

Австрия назначава нов директор на разузнаването от йордански произход

Австрийските средства за масова информация съобщават, че с правителствено решение е назначен…