Графика: Unsplash / Pixabay

 

Сирийският сайт „Ад дурар аш шамия”, близък до бунтовниците, споделя информация, получена от достоверни кюрдски източници, че няколко дни преди посещението на Ердоган в Санкт Петербург е затворен офисът на партията Демократичен съюз, ръководена от Салих Муслим, в Москва. Той беше отворен през месец януари 2016 г. По време на разговорите за Сирия турската страна е поставила въпроса за закриването на въпросното представителство. Руският президент Путин е отговорил, че няма информация за съществуването на такъв офис и че ще получи детайли по въпроса от външния министър Лавров.

Според цитирания сайт кюрдски източници изразяват съжаление, тъй като според тях няма да съществува звено, което да координира бойните действия, които водят кюрдите в Северна Сирия с руската страна. Военното крило на ПДС, а именно Частите за народна защита (ЧНЗ) воюват в този регион, както срещу ИДИЛ, така и срещу бунтовниците, които са подкрепяни от Анкара.

На този етап остава отворен въпросът дали кюрдите няма да паднат жертва на руско-турското сближаване.

Според сайта "„Ад дурар аш шамия”" това е снимка от представителството на Партията "Демократичен съюз" в Москва.
Според сайта “„Ад дурар аш шамия” това е снимка от представителството на Партията “Демократичен съюз” в Москва.

Анализатори в Близкия Изток си задават въпроса дали Москва е готова да игнорира връзките си с кюрдите срещу прекратяването на подкрепата на Турция за бунтовническите групировки в Северна Сирия и респективно срещу затварянето на турско-сирийската граница за джихадисти и оръжие.

Очевидно трудна ще е дискусията и за прекласификацията на терористичните организации в Сирия. Става въпрос за милиции като „Нуредин Зънки”, „Ахрар аш шам”, фронта „Фатах аш шам” (бившата „Ал Нусра”) и други, които се ползват с директната подкрепа на Анкара. Руско-турските преговори ще повлияят и върху битката за Халеб, която се възприема като ключова в сирийската гражданска война.

Редица анализатори възприемат бойните действия във втория по големина град в Сирия като своеобразно повторение на големия бунт на Мюсюлманските братя през периода 1976 – 1982 г. в Сирия. На 16 юни 1979 г. привърженици на „Мюсюлмански братя”, по-специално на групировката „Въоръжен авангард” убиват между 50 и 83 курсанти – алауати (твърди се, че има и християни и сунити) в артилерийското училище в Халеб, което се намира в квартала Рамуса.

Сега кървавите сражения между правителствената армия и бунтовниците се водят точно по същите места. Нещо повече, командирът на милицията „Нуредин Зънки” Ясер Юсуф е син на полковник Ибрахим Юсуф, който, заедно с Аднан Укла, екзекутира кадетите във вече споменатото артилерийско училище в Халеб. Тези исторически факти, чиято давност е отпреди повече от 30 години, трудно могат да повлияят върху изтриването на конфесионалната вражда, съществуваща в обществото, а особено изострена в армейската институция в Сирия.

FaceReady
Харесвате този анализ? Присъединете се към нашите читатели в социалната мрежа. 

Последната е доминирана от алауитската общност, вследствие на френската колониална политика, стимулираща рекрутирането на малцинството за сметка на мнозинството. Този принцип има силен отпечатък и върху настоящата структура на сирийския армейски институт, особено в офицерския корпус.

Евентуалната руско-турска сделка едва ли би повлияла решително върху преодоляването на десетилетната конфесионална вражда и респективно би допринесла за окончателното и пълното омиротворяване на обстановката. В тази светлина просаудитския вестник „Шарк ал Аусат” отбелязва с безпокойство, че възможността за нова ос „Русия-Турция-Иран” се увеличава силно, особено след посещението на иранския външен министър Мохамед Зариф в Анкара.

В Тел Авив също не крият тревогата си от руско-турското сближаване и евентуалното преминаване на натовска Турция в коалицията „Русия-Иран-Ирак-Хизбула”.      

Ердоган наистина предприема нова външна политика. Аргументи в тази посока са данните, че в момента текът интензивни контакти за нормализирането на отношенията между Анкара и Дамаск, въпреки изявленията на турския външен министър Чавушоглу, че няма промяна на Турция спрямо Асад. На този етап, контактите се реализират от граждански лица, които имат силни позиции пред политическите ръководства на двете правителства.

Срещите се осъществяват в различни места, едно от който, е Техеран. Може би с това се обяснява и мълчанието на официален Дамаск за новите моменти в отношенията между Москва и Анкара. Поставянето на акцент върху принципа за „запазването на териториалната цялост на Сирия” на руско-турските преговори в Санкт Петербург, който е очевидно на антикюрдска основа, е обяснението за необходимостта от компромиси от двамата непримирими врагове – Ердоган и Асад.

В конкретния случай, принципът „няма вечни врагове и няма вечни приятели, а само вечни интереси” се интерпретира с „борба срещу по-голямото зло”, а именно лансираната кюрдска федерация в Северна Сирия, едновременно отхвърляна от Дамаск и от Анкара…..и от Техеран.

 

Продължи да четеш