Стотици хиляди мъже и жени се разхождат из света, преследвайки анимирани създания чрез мобилните си телефони. Те не са зомбита. Те просто играят „Pokemon Go” – реалити занимание, което атакува милиони потребители след старта си в началото на юли.
В този смисъл близкият до израелските разуззнавателни агенции сайт Debka предлага интересен анализ, който хвърля нова светлина върху манията да преследваш анимирани същества.
За да играете трябва да изтеглите безплатното приложение „Pokemon” от Apple или Google. Когато играта стартира, видеокамерата и GPS системата на устройството ви се включват. Целта е да преследвате „покемони” – анимирани създания с различни форми, които се появяват на екрана на телефона ви на фона на реалната картина, която идва от камерата – независимо дали сте на улицата, на летището, в музея или на работниото си място.
Това е интересна маркетингова стратегия, която със сигурност ще се развива. Самите „покемони” са персонажи от игра с карти от 90-те. Те се развиват в мобилна игра от специалистите на базираната в Сан Франциско компания Nantiс, чийто създател преди това управлява компанията Keyhole.
Keyhole излиза на пазара през 2001 г., с капитал на фирмата In-Q-Tel, която е контролирана от US National Security Agency преди да бъде придобита от Google.
Според експертите от Debka, играта представлява перфектен и много гъвкав шпионски инструмент, чрез който може да се получава прецизна информация за мястото, дори звуковия фон около играча, който преследва „покемони”.
От другата страна играчите също могат да действат като разузнавачи без изобщо да си дават сметка за това – те „предоставят” картина на живо от различни гледни точки към най-неочакваните места в стотици градове, села и дори отдалечени кътчета на света.
Niantic е предоставила на хиляди компании позволение да публикуват наличие на покемони около своите заведения, магазини, ресторанти. Кой обаче казва къде се намират покемоните? Прекалено лесно е някой да разпространи, че около посочена локация има покемони, което ще изпрати хиляди „преследвачи”, които хубаво ще изследват обекта от всички страни с камерите на мобилните си телефони.
Къде отива тази картина и как се съхранява? Представете си, че някой оператор в атомна централа преследва покемони в контролната зала или около военен склад. Ако тези данни не се съхраняват правилно, те биха се превърнали в безценна стока за терористи или престъпни огранизации.
