И. Бенекос, в. “Имерисия”
Кризата в Турция пали нови пожари за правителството и страната. Дипломатическото “приключение”, което е в ход с осемте турски военни, навлезли незаконно в Гърция и оказваният силен натиск – видим и подмолен от страна на Анкара за екстрадирането им, са може би осезаемо доказателство, че съседната държава ще се опита да се възползва максимално от ситуацията, създавайки нови огнища на напрежение и предявявайки претенции.
В гръцкия лагер е подадена тревога и съвсем не е случаен фактът, че въоръжените сили и службите за сигурност се намират в състояние на пълна готовност особено след информациите за турски надуваеми плавателни съдове с командоси на тях край бреговете на остров Сими. Тревогата е за това да не бъде повторен “феноменът” от Александруполис и към него да бъдат прибавени нови случаи на турци, които биха се опитали да пресекат границата с искане за убежище в страната.
Във всеки случай в Атина цари нервност, тъй като се оценява като твърде възможна вероятността Анкара да се опита да изнесе вътрешната си криза. Това поне личи от действията на турските власти след неуспешния преврат.
Тревогата за това се подхранва и от некоординираните действия на правителствени представители в Атина по въпроса за осемте турски военни и от липсата на конкретен план за изход от ситуацията.
Никой вече не може да игнорира явното намерение на Ердоган за прочистване на неговите противници и за абсолютно ограничаване на човешките права, с което да направи пълен завой към авторитарно управление. Отношенията на Турция с нейните съседи, с Европа, а и с великите сили се преразглеждат и навлизат в непознати води. В този смисъл е логично да се очаква, че равновесието в отношенията с Гърция също ще бъде повлияно.
На преден план излизат /гръцка/ Тракия и Егейско море. Не са малко онези, които открито изказват опасения, че Анкара чрез подмолни канали ще използва малцинствените елементи в Тракия като лост за оказване на натиск, за да повдигне въпроси, касаещи района.
От тази гледна точка не мина никак незабелязано фактът, че в сянката на казуса с “осемте”, някои се опитаха чрез социалните медии да призовават на…”бунт” мюсюлманите в Тракия, искайки от тях да излязат на демонстрация за собствените им “права”. Еднакво силна е и тревогата в Атина за възможно напрежение в Егейско море, дало основание за повишена готовност на армията в този район.
Очевидно е, че една проблемна ситуация в региона не само би поставила страната пред премеждия, но и би извадила на показ теми за суверенитета и би довела до увеличаване на военните разходи. За момента това би било катастрофално за гръцката икономика и би имало болезнени последици за други сектори и на първо място за туризма, от който Гърция се надява на приходи.
В този контекст съвсем естествено на преден прлан излиза и парещата тема за бежанците. Така или иначе е сигурно, че проблемното споразумение на ЕС с Турция за реадмисия на бежанци вече виси във въздуха и че е на път да бъде преразгледано от страна на Анкара. След новата реалност в Турция сигурно е, че Ердоган желае и да предефинира отношенията на страната с Европа.
Твърдата линия, която Ердоган е решил да следва, си личи ясно и от предизвикателния начин, по който той игнорира “предупрежденията” на Брюксел за връщане на смъртното наказание, като праща косвено послание, че европейският път на Турция не е за него приоритет, поне на този етап.
Първата”жертва” от евентуално оттегляне на Турция от поетите ангажименти за бежанците със сигурност би била Гърция, която за сетен път ще се окаже лице в лице с кервани от бежанци и пред милостта на своята съседка да отваря и затваря кранчето на бежанските потоци.
На противоположния край на тази неблагоприятна ситуация някои “виждат” и възможности Гърция да се облагодетелства от нея и да се превърне в единствения стабилизиращ фактор на Балканите и в целия регион.
Тези очаквания бяха засилени след неотдавнашното посещение на американския финансов министър Джейкъб Лу в Атина. То потвърди засиления интерес на САЩ към Гърция. В Европа обаче също има гласове в подкрепа на Гърция. Основен сред тях е този на германския канцлер Ангела Меркел, която обвърза стабилността на Гърция с климата на нестабилност, който цари в Средиземноморието.
Изказването на Джейкъб Лу, че сега повече от всякога заради развоя на събитията и нестабилността в съседна Турция европейците трябва да преоценят позицията си за облекаване на гръцкия дълг, за мнозина бе ясен сигнал, че отвъд Атлантика въпросът за икономическата стабилност се обсъжда през геополитическата и геостратегическата призма.
В този смисъл големият “облог” за правителството в Атина е дали ще успее да се възползва от “вакуума” на стабилност, създаден от турската криза, и да осигури в максимална степен възможните дивиденти по откритите въпроси, които ще бъде призвано да реши в близко време. /БТА/ /Николай Костов/
