Още незасъхнало мастилото на сключеното споразумение с Израел, близкоизточни източници информират, че турският президент Ердоган вече е изпратил ръководителите на MIT в Дамаск. Необходимо е да се припомни, че именно директорът на разузнаването Фидан Хакан първи осъществи с израелската страна тайните контакти на възстановяването на турско-сирийските отношения. Арабски източници допълват, че подобни директни контакти са били осъществени и в Алжир.
Възможно е въпросната визита да е проведена в светлината на предполагаемо посещение на ръководителя на антитерористичната коалиция Брет Макгърк в Дамаск, с цел създаването на таен канал за контакти със сирийското военно ръководство. Експерти считат, че това е първият директен контакт на официален Вашингтон с Дамаск. Ако всичко това е вярно, тези действия на американските военни могат да се обяснят с по-тясното сътрудничество между САЩ и Русия в Сирия.
По-скоро обаче, става въпрос за необходимостта от изграждането на по-ефективна сухопътна армия срещу ИДИЛ. Това стана на фона на разгрома в град Букамал, на сирийско-иракската граница, на бунтовнически сирийски милиции, тренирани от американски и йордански офицери на територията на кралството, въпреки американския въздушен чадър.
Сходна е ситуацията и в обсадения град Манбидж, в който терористите от ИДИЛ не сдават позиции, въпреки атаките на кюрдско-арабските милиции, отново подкрепени от американски ВВС. Тези полеви неудачи срещу ИДИЛ тласкат командванията на двете големи сили да обединят усилията във въздуха, тъй като поотделно се оказват неефективни срещу ислямистите. Моделът е очевидно взаимодействието в иракския град Рамади, при чиято операция за освобождаване руските ВВС стояха в тил на американските си колеги в случай, че ИДИЛ изпрати подкрепления от Сирия.
Преоценката на сирийско-турските отношения от страна на Анкара има и друг, важен стимул.
Тя се реализира на очевидна антикюрдска основа. Сякаш всички застрашени страни в региона усещат държавническите апетити на кюрдите в Сирия, паралелно с тяхната усилваща се военна мощ. Преди седмица партия Демократичен съюз на Салех Муслим внесе пред създадения преди повече от три месеца Регионален съвет, олицетворяващ кюрдската федерацията в Сирия, свое предложение за конституция на бъдещата регионална структура на територията на тази арабска държава.
Кюрдският „валяк” бавно върви и това стряска Анкара, Дамаск и Техеран повече, отколкото терористите от ИДИЛ. Разликата между тях е, че кюрдите в Сирия имат симпатиите на Русия и САЩ, а терористите са основна тяхна мишена.
Преди три дни Анадолската агенция разпространи новина за убийството на един от лидерите на ПКК Бахор Ердал. Последният е роден през 1969 г. в Сирия и е завършил медицина в Дамаския университет. В началото на 90-те години става член на ПКК. След ареста на Абдула Йоджалан през 1999 г. си поделя ръководството на ПКК заедно с Мурад Карайелан и Джамил Байик. През 2004 и 2009 г. ръководи т.нар. части за „Народна кюрдска защита” към ПКК.
Според турски източници той е инженерът на „народните комитети”, завзели властта в някои градове с преобладаващо кюрдско население в Югоизточна Турция през последните девет месеца и които станаха причина за директна интервенция на турската армия с танкове и артилерия. Някои анализатори предполагат, че той е и лидерът на т.нар. „Соколи за свободен Кюрдистан” (ССК). Това е терористична организация, която често се води като отцепническа от ПКК. Разликата между двете организации е във вида цели, които се атакуват. ПКК обикновено напада държавни институции, най-вече силови, а почеркът на ССК много прилича на този на ИДИЛ – граждански цели, търсещи максимален медиен ефект и обществена психоза чрез възможно най-много жертви.
Информацията за убийството на Ердал е, че то е осъществено от бунтовническа групировка от селището Тел Хамис в град Камишли, провинция Хасаке, Североизточна Сирия. Кюрдски източници веднага опровергаха съобщението. Интересни са предположенията за евентуалното убийство на високопоставения кюрдски бунтовник.
Не е много ясно каква е групировката от Тел Хамис, тъй като селището още през 2015 г. е превзето от кюрдските „Части за народна защита” от терористите от ИДИЛ. Ердал олицетворява „твърдата” линия в ПКК, която не се вписва с новата политика на Ердоган за увеличаването на приятелите и намаляването на враговете. Местни специалисти предполагат, че е вероятно сирийските служби да са предоставили информация за Ердал на своите турски колеги. Подобен акт би се превърнал в сериозна причина за започване на тайни контакти между официалните врагове Дамаск и Анкара. Възможно е това да е станало и по искане на трета страна, която желае ново развитие на турско-сирийските отношения.
Редица сериозни специалисти предполагат скорошно разбъркване на класическите групи „приятели – врагове” в Близкия Изток на фона на появата на все по-сериозното кюрдско предизвикателство. Те дори предвиждат Турция да премине в лагера на Сирия и Иран, изоставяйки традиционните си сунитски партньори.
Част от сирийските опозиционери, живеещи в Истанбул, споделят това мнение и страхове за собствената си съдба. Възможно е това да е израз за продължаващата съпротива на Анкара срещу кюрдската автономия в Сирия, след като американският чадър над кюрдите е непреодолим. Вместо военен, инструментът за парирането на кюрдското формирование, може да е политически, пряк израз на който са тайните контакти с Дамаск.
