Северен Афганистан преживява истински икономически колапс на фона на несигурността след изтеглянето на чуждестранните войски, коментира Гийом Декам от Франс прес.
“Има дни, когато не минава нито един влак” по моста, свързващ Афганистан и Узбекистан, оплаква се митничар в Хайратан. Някога афганистанският граничен град е гъмжал от търговци. Тази точка от Пътя на коприната обаче преживява истински колапс от две години и повлича целия афганистански север в своята икономическа депресия.
“Камиларят стана, подготви кервана си. Иска да тръгне. О, пътници! Защо спите?”, написа някога мистичният поет Руми, дете на Балх – северната афганистанска провинция, където се намира Хайратан и през която е минавал един от пътищата на коприната. Осем века по-късно сънят е победил Балх и в Хайратан не се виждат много пътници. Причината за това е несигурността и изтеглянето на чуждестранните войници.
“Само преди три години човек трябваше да чака пет или шест дни, докато някой кораб се освободи и транспортира нашите стоки през река Амударя от Узбекистан към Афганистан.
Имаше истински задръствания”, спомня си Мохамед Афзал Джоя, вносител на узбекистански натурални сокове и перилни препарати. “Днес не се вижда никакъв кораб”, оплаква се той в Мазари Шариф, най-близкия голям град до Хайратан.
“Ако два влака със стоки преминат моста (на река Амударя) за един ден, това е истинско Елдорадо!”, подчертава началникът на разпределителната гара в Хайратан, който пожела да запази анонимност. Зад него вагони с надписи на кирилица чакат да бъдат натоварени хипотетично със стоки.
Единствената точка за преминаване между Афганистан и Узбекистан, Хайратан е точен барометър за икономическата активност в афганистанския север. През него и през четири гранични контролно-пропускателни пункта с Таджикистан и Туркменистан влизат строителните материали, брашното и домашните потреби, изнасяни от Централна Азия за Афганистан.
Безработица и икономическа депресия
Афганистанската икономика сега е в доста лоша ситуация. Нейният трудов пазар не може да смогне да поеме младата и често нискоквалифицирана работна сила. Според министерството на труда безработицата достига 22 % от активното население, а 16 % имат временна работа. Причина е, че, с изключение на шафрана, малко памук и грозде, Афганистан не произвежда кой знае какво.
При това малкото, което изнася, се сблъсква с възпиращи мита, наложени от страните в Централна Азия, според вицепрезидента на Търговската камара на Балх Мир Абдел Уахаб Делсуз. Той обвинява съседите на Афганистан, че “задържат (неговите) стоки по гарите или пристанищата” поради страх от конкуренцията.
Цифровите данни са обезпокоителни. “Търговският стокообмен между Централна Азия и Афганистан е спаднал с 60 % между 2010 и 2015 година”, обяснява Делсуз. Липсата на икономически перспективи тласка хиляди афганистанци да предприемат рискованото пътуване към Европа.
Икономическата депресия може да се почувства на един пазар в Мазари Шариф, където Хасибула продава брашно, внесено от Казахстан през Узбекистан и Хайратан. “Клиентите вече не идват така както преди 3 или 4 години. Вече няма работа. Преди купуваха по 50 килограма наведнъж, а днес – по-скоро 4 килограма”, оплаква се той.
“Вече няма никакви проекти”
Предприемачи и представители на властите се обединяват около мнението, че краят на бойната мисия на НАТО в Афганистан през 2014 г. е бил погребалният звън за местната икономика, която преживя възраждане след падането на режима на талибаните през 2001 година. Според Хаджи Уалид Акбарзада, вносител на строителни материали, помощта за развитието е пресъхнала с изтеглянето на международните сили.
“Преди, чужденците имаха много благотворителни програми и ние им строяхме офиси”. Те обаче си заминаха и вече няма никакви проекти”, казва този шеф на компания, която внася железни лостове и метални конструкции от Узбекистан. Нейният оборот е спаднал със 70 % между 2012 и 2015 г. и тя е била принудена да съкрати 20 от общо 26 си служители.
Към това се добавя несигурността. 80-те километра асфалтиран път, които водят до Мазари Шариф, са сигурни. Талибаните обаче водят сражения с афганистанските сили за сигурност в Джузджан, западно от Балх, и най-вече в Кундуз, на изток.
Ако се вярва на Мохамед Ейса Амири, бивш полеви командир, превърнал се в занимаващ се с внос и износ бизнесмен, търгуващ с Централна Азия, несигурността кара узбекистанските търговци да треперят, въпреки че не достига до Хайратан.
“Те вече нямат доверие в нас заради талибаните и Даеш (групировката “Ислямска държава”). Не искат вече да си имат работа в Афганистан.”
“Чужденците заминаха, взимайки със себе си своите пари. Ако светът продължи да не обръща внимание на Афганистан, ние ще се върнем към гражданската война, както през 1992 година”, предупреждава Амири. “Аз лично съм готов да грабна отново оръжията, ако нашият регион бъде заплашен от талибаните”, казва гордо той. /Превод от френски: Николай Станоев, БТА/
