Както беше отбелязал един местен анализатор, Сирия се пригоди към „икономика на войната”. Един от неговите компоненти е трудовият пазар, на който се предлага работната сила, а работодателите я наемат. В страна, в която безработицата е почти 80%, живеещите под прага на бедността – 85%, в крайна бедност – 50%, а гладуващите – 34% от населението, местните милиции са един от основните работодатели. П
аричните потоци, предлагани от различните полеви играчи, са един от факторите, които силно влияят върху търсенето или пренасочването на безработните към отделните „трудови оферти”.
Сирийците са основната компонента в ИДИЛ, въпреки че командването на терористичната организация остава твърдо в ръцете на иракчаните. От приблизително 20-членен консултативен съвет (висшия оперативен орган) с променящ се състав, иракската квота е поддържана почти постоянна, на 50%.
Другата половина е разпределена между европейци, представители на страните от Персийския залив, други държави и Сирия. Така, организацията, в чийто редови състав доминират сирийците, е представено в ръководството приблизително с около 10%, т.е. един или двама члена. Логично, това предизвиква недоволство сред джихадистите от тази страна. Подобно неглижиране от страна на иракчаните, в полза на саудитците или на европейците, предизвиква реакция на все по-засилващо се напускане на редовете на ИДИЛ от страна на сирийския компонент.
Най-важната причина за недоволството на сирийците е силно заниженото им заплащане по отношение на чужденците.
В края на 2015 г. ИДИЛ намали почти на половина заплатите на своите бойци. Преди те получаваха стартова заплата от 400 долара месечно, а сега са вече около 250. В същото време ставката за сирийски джихадист стана 50 долара. За всяка жена или наложница – 50 долара, а за дете – 35 долара.
В същото време, „ал Нусра” изпревари ИДИЛ по размер на заплати, предлагайки 100 долара месечно на сирийците. В своеобразната класация, на второ място идва правителствената армия, която плаща по 63 долара, а Сирийската свободна армия – едва по 36 долара.
Става въпрос за базова заплата, която се променя паралелно с показаната квалификация и заемания пост във военната йерархия. Така например IT специалист, сапьор или човек, с експертиза в областта на химическите оръжия могат да получат заплати от по 3 000 -5 000 долара.
Битката между ИДИЛ и другите ислямистки милиции се определя, в много голяма степен от размера на предоставеното възнаграждение. Така например през 2015 г. „ал Нусра” беше разгромена в бежанския лагер „Ярмук”, тъй като много от нейните бойци преминаха на страната на ИДИЛ. Причината е по-високата заплата.
Тогава в тази позиция в „ал Нусра” даваха по 120 долара срещу 280 в ИДИЛ. Очевидно е, че заплатата се определя и от значението на позицията, в която се водят бойните действия, от рискът и от интензитета на бомбардировките.
Класическа пазарна инокомика!
Насочването на основните удари на антитерористичната коалиция срещу ИДИЛ, намаляването на приходите от нефт, както и луксът организацията да се прави на „държава”, с ангажимент за изплащане на заплати на чиновници и даване на субсидии на „държавни предприятия” (в това число и на основните хранителни стоки, категорично на хляба), ерозира конкурентноспособността на формацията на Абу Бакър ал Багдади спрямо тази на Абу Мохамед ал Джолани (лидерът на „ал Нусра”).
Това обяснява и засилената активност на „ал Нусра” през последните дни в провинция Халеб. Нещо повече, след загубата на нефтените кладенци в Източна Сирия, сирийският клон на Ал Кайда се базира предимно върху външни спонсори за разлика от ИДИЛ. Вероятно именно те са направили поредната инжекция, която върви в синхрон с преструктурирането на „Армията на завоеванието”, владееща провинция Едлиб. Последната е съставена от т.нар. бунтовнически милиции, сред които и една от най-големите „Ахрар аш шам” и които са финансирани от държави като Турция и Саудитска Арабия.
Бунтовническите отряди, които водят битката срещу ИДИЛ в северната част на провинция Халеб, сред тях са „Султан Селим І” , „Мохамед Завоевателят”, „Нуредин Занки” и други обикновено провеждат своите координиращи срещи с турското командване в пограничния град Килис. Това е и причината, именно последният да е постоянна мишена на снарядите на артилерията на ИДИЛ от сирийска територия.
Войната в Сирия е и война между спонсорите. Без привличането на местното сирийско население, бойните действия са невъзможни. Чужденците не са достатъчни. Макар размерът на „минималната заплата” да не е показателен, той е ориентир за моментното влияние на полевите играчи, както и перспективите за оформянето на техните „кантони”.
