Два отделни източника, отстояващи различни гледни точки, дават сходна информация за ключово предстоящо събитие в Сирия. Израелският сайт „Дебка” и иранския „Табнак” съобщават, че Москва и Вашингтон вече са се договорили за отстраняването на сирийския президент Башар Асад.
За пръв път Русия е дала зелена на обсъждането на възможността за подмяната на Асад, както и на условията, при които ще протече този процес. Освен това Москва не е изключила от този събития и кръга от висши военни, които трябва да бъдат отстранени от силовите структури.
Контактите са реализирани и с представители на Йордания и Саудитска Арабия, които от своя страна са започнали да изготвят дори списъци. Доказателство в това отношение е пристигането на 2-3 май на лидерите на почти всички основни сирийски бунтовнически групировки в изнесения команден щаб, намиращ се в близост до йорданската столица, Аман.
В него са ангажирани военнослужещи от САЩ, Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. На въпросното заседание представителят на американския президент за Сирия е представил пред аудиторията серията от споразумения, които са сключени между САЩ и Русия. Основен момент в тях е договорката за напускането на Башар Асад на страната заедно с неговото семейство. Последното беше водещото искане на опозицията, за да се поднови преговорния процес в Женева. В същото време, американският представител е поискал от бунтовниците да спрат военните действия.
Очевидно има сиптоми за промяната на поведението на Москва спрямо Асад.
За пръв път публично руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Асад не е техен съюзник. Освен това в последните военни действия в атакувания от правителствените войски стратегически град Халеб отсъстваше въздушният чадър на руската авиация. Тази функция беше поета от ВВС на Дамаск. Подобна стъпка е белег, че Москва показва „жълт картон” по отношение на Дамаск и неговата „самостоятелна политика”. Така се получи съвсем наскоро в южна Сирия, където бунтовниците и ИДИЛ си възвърнаха част от позициите.
Възможно е обаче реалната оперативна оценка на военните действия да са накарали Москва да преразгледа отношението си към Асад. Още от самото начало тя поставяше акцент върху политическото бъдеще на процеса, паралелно с военните действия. Преди два дни беше представена карта на „зоните на влияние” на четирите основни полеви играча в Сирия.
Въпреки руската военна интервенция на 30 септември 2015 г. ИДИЛ има все още контролира най-голяма част от територията на страната. Военни експерти преценяват, че ако отпаднат незаселените (пустинните) територии в страната, зоните на влияние са разделени приблизително в следната схема: ИДИЛ – 30%, правителството – 30%, бунтовниците (в това число и фронта „ал Нусра”) – 20% и кюрдите – 20%.
Подобно развитие на военните действия означава, дългосрочен ангажимент на руските въоръжени сили. Продължаващите военни действия от страна на Дамаск, най-вече в град Халеб, са по-скоро инициатива на Техеран, който стриктно залага на президента Асад и прекрояването на границите на вътрешните зони на влияние в негова полза. Неслучайно, преди броени дни Иран смени представителя на духовния ръководител на ислямската република в Сирия, както и главнокомандващия на иранските въоръжени сили, след изпращането на 45-та парашутна бригада.
Последната е част от елитния корпус на Гвардия на ислямската революция, което е прецедент в историята на иранските въоръжени сили. Става въпрос за генерал Хасан Фейрузабади, за който се твърди, че поема командването на всички сухопътни части в Сирия. Подобно нещо едва ли е по вкуса на Москва, която все по-силно гледа на Техеран, като на конкурент за влияние в Сирия.
Очевидно има и друга причина за сближаването на позициите на двете големи държави за съдбата на Асад. Още през пролетта на 2015 г. Обама обеща на лидерите на страните от Персийския залив, че до края на неговия мандат, Асад няма да е повече на власт в Дамаск. Американският президент иска, преди да напусне Белия дом, да сложи край на сирийската криза и да остане в историята като миротворец за Близкия изток, паралелно със сключеното споразумение за иранската ядрена програма.
От своя страна, Москва счита, че договарянето с Обама ще е много по-лесно, отколкото с Тръмп или с Клинтън. Отчитайки невъзможността на постоянното си участие във военните действия в Сирия, Москва иска да се намери достойно, за нея и нейните интереси, политическо решение. Според нея, Обама е подходящия партньор за това. Поради тази причина очевидно е настъпил моментът за преоценка на личността на Башар Асад и материализирането на най-изгодната за нея политическа алтернатива.
Дали Москва и Вашингтон са сключили второто значимо споразумение за Сирия (след това, наречено „Ефрат”, според което двете сили разделиха своите зони за влияние в страната по поречието на река Ефрат) предстои да се види. Това ще покаже примирието, договорено за Халеб и поведението най-вече на руските ВВС.
