Двудневното посещение на саудитския монарх Салман в Египет би изглеждало рутинно, ако от него не произлизаха множество последствия в политически, икономически и геостратегически план. Местните медии извеждат на преден план подписването между двете страни на икономически споразумения, които имат ясни измерения в сферата на регионалната сигурност.
Наблюдатели отбелязват, че от 30 юни 2013 г. Риад е инвестирал 14 милиарда долара. Това събитие практически предреши идването на власт в Египет на сегашния президент фелдмаршал Сиси. Сега саудитският чек е разделен на две графи. Първата е на стойност 20 млрд. долара за осигуряването на енергийните нужди на страната през следващите 5 години. Втората е на стойност от 1,5 милиарда долара, което е насочена предимно за развитието на Синайския полуостров, а именно в инфраструктура, образование и социална политика. Това включва и сферата на сигурността.
Очевидно е обаче, че последният сектор е този, който ускори трансфера на паричния поток от най-богата арабска държава към тази, която има най-голямо население в Близкия Изток. Около 2/3 са насочени към привличането на лоялността на 13 бедуински шейхове към египетската държава. На този етап племената на тези бедуински лидери са основният донор на бойците на ИДИЛ в Синай. Властите планират да създадат университет в южния град ал Тоур, който до 2018 г. трябва да има световно значение.
Западни източници информират, че през март египетският президент Сиси е отправил молба към САЩ да започнат да нанасят въздушни удари по ИДИЛ в полуостров Синай, където се намира т.нар. вилает на терористичната организация. Моделът да бъде този, който Вашингтон упражнява в Сирия и Ирак. Това е косвено признание на Кайро, че властите трудно се справят с активизиралата се там екстремистка групировка.
Още преди 3 месеца информационната агенция на ИДИЛ Амак съобщи, че нейните джихадисти са установили контрол върху провинциалната столица Ел Ариш. Това е селището, над което преди повече от 4 месеца, беше свален руският граждански самолет. Истината е, че това е реалност за крайните квартали на града, където през нощта е наложен полицейски час.
Западни източници съобщават, че около 3 000 бойци на ИДИЛ са били изпратени от командния щаб в Ракка в Синай, на фона на офанзивата срещу сирийската столица на терористите на антитерористичната коалиция, заедно с кюрдите от север и на сирийската армия, заедно с руската авиация от юг. Според запознати терористите са преминали през Йордания, залива Акаба и морските контрабандни канали преди да достигнат до Синай.
Всъщност това е едната посока на канала, който е дълъг приблизително 11 000 км. В обратна посока той тръгва от либийския град Дерна минава през Синай, Акаба, Йордания и достига до Ирак. Във всички държави ИДИЛ има своя логистика, информатори и опорни точки и за съжаление нито едно разузнаване не е успяло да проникне успешно в него. В случая саудитските власти се опитват да приложат същия метод за неутрализирането на нелегалния канал, а именно чрез купуването на лоялността на местните бедуини към новия спонсор.
Половин милиард долара от саудитския чек са насочени към покриването на нуждите на египетската армия, а именно дронове, модерна подслушвателна апаратура и друга специална техника. Всичко това Кайро очакваше от САЩ. В същото време статия във влиятелния вестник „New York Times” отговори индиректно на египетските искания, след като официален Вашингтон забави своята реакция. В материала от 25 март беше написано, че е време САЩ да преразгледат отношенията си с Египет.
Очевидно Саудитска Арабия побърза да заеме мястото на САЩ в подкрепа на затрудненото управление на Сиси в Египет.
Важен аспект в двустранните преговори е преначертаването на морските граници между двете държави. Ключът в това е промяната на суверенитета на двата малки острова Тиран и Санафир в Червено море. Те са част от Египет от 50-те години на миналия век. Островите имат стратегическо значение, не толкова че са крайна точка на туристически морски екскурзии от египетския курорт Шарм ел шейх, колкото че те са в близост до единственото израелско пристанище Ейлат.
От там минава и въпросният контрабанден канал. Контролът върху тях е жизнено важен за сигурността на Синай. Очевидно една от причините за искането на Риад да станат част от кралството е от съображения за сигурност. Идеята е да се прекъсне каналът, по който преминават контрабандно джихадистите на ИДИЛ от и към Синай.
Наблюдатели омаловажават обявеното намерение на двете държави за построяването на мост над Червено море, който ще се нарича Салман. Подобни планове бяха лансирани още по времето на Мубарак и крал Фахед. Мостът тогава щеше да се казва Фахед.
Не е ясно и дали Риад ще успее да помири Кайро и Анкара, чиито различия са силни заради отношението на египетските власти срещу „Мюсюлманските братя”. Вероятно Саудитска Арабия ще предложи хвърлените в затвора лидери на ислямисткото движение да бъдат освободени срещу това те да се откажат от политическа дейност. В същото време крал Салман иска да сложи ред и спокойствие между двата най-големи и най-значими члена на голямата сунитска коалиция, която той ръководи.
