Снимка: tookapic / Pixabay

В статия, озаглавена „Ние наистина се провалихме” редакторът на базирания в Лондон саудитски всекидневник „Ал Хаят” Гасан Шарбел изразява рядка и остра позиция, насочена срещу това, което представляват мюсюлманските общества в момента. Няколко дни след атентатите в Брюксел, Шарбел директно атакува арабите и мюсюлманите, които всяват разруха и страх в европейските страни, които са ги приютили след като те са напуснали собствените си „провалени държави”.

Шарбел пише, че арабите и мюсюлманите така и не са успели да изградят държави и общества, които да се интегрират в модерния свят и трябва да признаят това пред себе си, за да започнат на чисто.

Дали ние сме просто част от този свят или може би сме експлозив, имплантиран във вътрешността на света? Дали ние сме жители на един нормален квартал в глобалното село или може би сме кварталът на самоубийствените атентатори в него? – пише Шарбел.

Дали тези зверства, които пълзят от място на място целят да анексират арабските и мюсюлманските общности на запад под сянката на кръвопролитията и атентатите? Ние част ли сме от настоящето и бъдещето на света или ние сме тъмна буря, която се стреми да изпрати света обратно в пещерите, които той напусна, избирайки пътя на прогреса и човешкото достойнство?

Дали ние се стремим да защитаваме нашия характер, права и идентичност или искаме да наложим този характер на другите? Дали нашата представа за другия трябва да е, че задължително той трябва да е като нас или ние ще го взривим, така че неговите части на тялото да се смесят с нашите? Правилно ли е да кажем, че ние намираме спокойствие само когато гледаме как улиците на останалия свят са пълни с купчини от трупове и счупени стъкла? Кой е този, който е позволил на мюсюлманските фанатици да убиват турци по улиците на Истанбул, французи в Париж или туристи в Брюксел?

Може ли човек, който отива като бежанец или имигрант в чужда страна, която го приема и му осигурява покрив над главата, социална помощ и медицински грижи, да има правото да се самовзриви на улицата само защото обществото не отговаря на разбиранията му и начина, по който възприема живота? Кой ни даде правото да диктуваме на останалите какви трябва да са политическите им системи, ценности и начин на живот?

Ние наистина се провалихме.

Това е истината, която повече не може да бъде скривана или толерирана. Ние се провалихме в изграждането на нормална държава. Държава, която да се простира в собствените си граници, държава с институции, които да се стремят към напредъка и развитието, осигурявайки на своите граждани работа и гражданска ангажираност. Провалихме се да изградим държава, която да живее в мир със съседите си без паника и злоба.

Провалихме се и в изграждането на нормалния гражданин, този който принадлежи на настоящото ниво на рзвитие на бързо променящия се свят.

Ние наистина се провалихме.

В продължение на векове и десетилития ние бяхме обзети от безредие. Ние се страхувахме и се затваряхме в себе си. Наказвахме инакомислещите. Сами запушихме устите си, ръцете си, мечтите си. Така изгниха и нашите институции – ако изобщо някога са съществували. Училищата, университетите и образователните ни програми се разложиха. Децата завършват училище с болно въображение и нестабилни емоции. Ние все още седим на платформата на света докато той върви напред. Колкото по-далеч и по-далеч стига света ние ставаме все по-тъжни и по-гневни. Продължаваме да мислим, че светът е бил създаден без нас, в наше отсъствие, следователно той е създаден срещу нас. Ето така опасахме телата си с взривове и се самовзривихме.

Ние наистина се провалихме.

Тези чувства надделяха в мен докато слушах сирийци в Берлин, които разказваха как са се качили на смъртоносните лодки с надеждата да се влеят заедно с децата си в лоното на една европейска страна. Тези чувства надделяха в мен докато слушах иракчаните, които използват фалшиви сирийски паспорти; когато видях трагедията в очите на язидите, които бягаха от ада на „Ислямска държава”.

Това е страшно. Колко много сме чели за нашите роднини и техните дълбоко вкоренени исторически връзки с родината? Няма значение, след като сега можем само да мечтаем да избягаме от тях, оставяйки ги да умраят в агонията на сектанстски химни и военни победи на бунтовници.

Как се заблудихме, че сме един народ и след това нашите сънародници от този „един народ” ни убиха? Останаха ни само смъртоносните лодки, с които да избягаме от нашите давещи се държави…

Ние наистина се провалихме.

Светът търси най-добрият начин да избегне тълпите от бежанци, които ние изпращаме и вълните от самоубийствени атентатори, които пристигат от нашите територии и култура. Светът днес се отнася към нас като към източник на опасност за неговия прогрес, демокрация и стабилност. Единственото решение, което ни остава е да признаем този всеобхватен и огромен провал, този ужасен колапс.

Ние трябва да започнем от нулата, сякаш започваме да градим отново град, унищожен от смъртоносно земетресение. Ако продължим да се крием зад лъжи и заблуди, това само ще продължи престоя ни в пещерите. Ние не можем да се развиваме, гледайки към бъдещето с нашите стари концепции и окъсани дрипи. Не можем да се качим на влака без да си платим цената за нашето затваряне, заблуди и закоравели възприятия.

Източник: “Ал Хаят” – Лондон, 28 март 2016 г.

Превод: Близкоизточен институт за медийни изследвания, Вашингтон.

Продължи да четеш