Украинската криза, руските удари в Сирия, последващото изтегляне на военните от близкоизточната страна, множеството дипломатически совалки и ред други събития приковаха вниманието на света върху Москва. Но всички събития, с които свързваме Русия в последните няколко години са от външнополитически характер и някак настрани останаха вътрешнополитическите процеси.
Липсата на интерес към темата контрастира силно със значимостта й. Почти автоматично като че ли приемаме, че стабилността на управлението не се поставя под въпрос, а политическата обстановка е повече от спокойна. Разбира се, всяка подобна теза, която често приемаме за чиста монета рискува да направи анализа ни повърхностен.
2016 се оказва ключова за Русия във вътрешен аспект. В средата на септември ще се проведат парламентарни избори в тежка социално-икономическа обстановка вследствие на санкциите, ниските цени на петрола и обезценяването на рублата.
Често срещаното твърдение, че избори в Русия фактически няма, а резултатите се пишат в кабинетите на Кремъл, може да се окачестви единствено като плитко. Не може да се отрече, че има огромен по мащаб административен натиск в полза на управляващата партия „Единна Русия“, че те разполагат с ресурс, който е несравним с всяка друга формация, че т.нар. „антисистемна опозиция“ е подложена на силен натиск. По тези точки не може да се спори. Въпреки това резултатът не е предвидим. Това, че „Единна Русия“ ще спечели не се поставя под въпрос.
Но не е без значение с колко ще спечели.
Няма съмнение, че предстоящите парламентарни избори ще са най-трудните за „Единна Русия“ от създаването й досега. Социално-икономическата ситуация е тежка, а умората от 13 годишното управление на партията е налице. Имиджовите щети по образа на „Единна Русия“ далеч не са избледнели.
Въпреки това, алтернатива на хоризонта не се вижда. Партиите от т.нар. „системна опозиция“ не отбелязват съществени ръстове в обществената си подкрепа. Социологическите данни мерят относително същите електорални стойности, като на предишните избори за Държавна Дума. Критиките към правителството от тяхна страна са налице. Въпреки това упреци към президента не се чуват.
По-интересното на тези избори обаче се явява т.нар. антисистемна опозиция, родена под знамената на протестите в края на 2011 г. и началото на 2012 г. Някои от лицата й са ни познати още от 90-те години, но особено внимание трябва да обърнем на един сравнително скорошен феномен – блогърът Алексей Навални.
Разкритията му за корупционните схеми в руския елит, съдебните репресии срещу него успяха да го легитимират в очите на мнозина като автентична опозиция. На кметските избори в Москва през 2013 г. постигна изненадващо силен резултат, успявайки да спечели близо 30%, заемайки второто място.
Убийството на Борис Немцов даде тласък на представителите на антисисмтемната опозиция да започнат действия за своето обединение. Въпреки множеството междуличностни спорове и конфликти до такъв съюз се стигна. Влиянието на несистемните опозиционери не трябва да се надценява. Техните привърженици са концентрирани основно в Москва и Санкт Петербург.
Електоралното им присъствие в национален мащаб се колебае около процент/два. Или другояче казано, те по никакъв начин не застрашават властта на сегашния елит. Въпреки това управляващите лагери в Москва са разделени в мнението си дали антисистемната опозиция да бъде регистрирана за участие в изборите. От едната страна са т.нар. силовики, за които допускането на опозиционерите е недопустимо, а от друга страна са по-умерените, които смятат, че те трябва да участват в изборите за Държавна Дума, за да се види реалната им обществена подкрепа.
Но защо участието на антисистемните опозиционери е въобще обсъждан казус?
Участието им на парламентарните избори повдига един още по-съществен въпрос, на който в Кремъл гледат с особено внимание, а именно признаването на легитимността на избора – както от вътрешните играчи, така и от международните субекти. Това е и отправната гледна точка, от която трябва да разсъждаваме за наближаващите избори за Държавна Дума.
Страхът на Кремъл е обоснован.
Най-тежката политическа криза в която изпадна управлението на Путин бе след проведения парламентарен вот през 2011 г. Масовите протести в големите руски градове с обвинения за манипулация и фалшификация на изборите изправиха Путин пред огромно изпитание. Кремъл се оказа както под вътрешен, така и под външен натиск. Призивите бяха за анулиране на изборния резултат и провеждането на нови избори. И всичко това само 3 месеца преди президентските избори.
Въпреки това с цената на отстъпки пред либералните кръгове, с монтирането на камери във всяка секция и множество тактически политически ходове, Путин бе избран за трети път още на първи тур. Изборът бе признат отвън и отвътре.
Недопускането на антисистемната опозиция до изборите ще нанесе удар именно върху легитимността на предстоящите парламентарни избори в Русия. Кремълските технолози добре разбират, че либерални настроения в градските центрове съществуват и ако те за пореден път не видят свое представителство в парламента, това може отново да създаде проблем.
Именно поради тези притеснения, на хоризонта се появи нов политически проект – “Правое дело” (от руски – “Справедлива кауза”). Кремъл отдавна проявява желание да има либерален субект, който да е близък до властта.
Подобни опити са правени и преди. Първият опит бе още в края на 2008 г., когато Кремъл инициира фактическото поглъщане на Съюза на десните сили от страна на прокремълските проекти – “Гражданска сила” и Демократическата партия. Сформирана бе партията “Правое дело”, начело с трима съпредседатели – Титов, (който по това време вече бе излязъл от ръководството на “Бизнес Русия”), Георгий Бовт и Леонид Гозман.
По времето когато Медведев бе президент през 2011 г., беше направен нов опит за съживяване на либералния проект. В основата на тази дейност стоеше Владислав Сурков, а председател на формацията стана Михаил Прохоров. Последващият конфликт между Сурков и Прохоров, вътрешните проблеми в партията, както и промените в кремълския връх осуетиха плановете.
По-късно Прохоров се опита да направи свой собствен проект “Гражданска платформа”, но и тук възникна проблем. В партията се появи вътрешен конфликт по въпроса за степента на лоялност към Кремъл. Формацията така и не успя да заработи ефективно, а този проект към момента е замразен.
На 28 февруари 2016 г. се проведе конгрес на „Правое дело“ (Справедлива кауза). За председател на партията бе избран пълномощника по защита правата на предприемачите към президента на Руската федерация (бизнес омбудсман) и съпредседател на обществената организация „Бизнес Русия“ – Борис Титов.
Причините за възраждането на “Правое дело” са именно да даде възможност на либералните градски слоеве да видят свой представител. А това само по себе си да отнеме част от енергията, която може да се насочи към антисистемната опозиция.
Нещо повече, поради социално-икономическата ситуация все повече представители на малкия и средния бизнес не припознават „Единна Русия“ като защитник на интересите си. „Правое дело“ идва да отговори и на тези процеси. Борис Титов се е насочил към десен, либерален електорат, защитник на интересите на малкия и средния бизнес, обявяващ се за либерални реформи. Партията ще поддържа лозунга „Крим е наш“ и вече си позволява критика срещу правителството. Но въпреки това, политиката на Кремъл не се поставя под въпрос.
Съдбата на „Правое дело“ може да последва тази на своите предшественици, но пък да изиграе нужната си роля, а именно да отнеме от либералната енергия на антисистемниците.
