Събитията през 2015 г. се оказаха съдбоносно предизвикателство пред сигурността на цивилизования свят. Тероризмът, в лицето на ИДИЛ, достигна неподозирани висоти, отправяйки директна заплаха към Запада и към животите на милиони граждани на Европейския съюз.
Атентатите в Париж на 13 ноември 2015 г. и в Брюксел 22 март 2016 г. насочиха омразата на света отново към мюсюлманите на фона на прииждащите бежанци от Близкия изток, търсещи спасение и препитание в развитите европейски страни. Необходимостта от действие прегрупира държавите в нови коалиции, които да окажат съпротива или подкрепа на съмнителни фракции в Сирия и Ирак, в зависимост от постъпващите също толкова противоречиви разузнавателни данни на САЩ, Русия и европейските страни.
Идеята за елиминирането на общия враг – ИДИЛ, на наглите подстрекатели към самоубийствени акции, на тези личности, които стоят зад организацията на контрабандата на петрол, трафика и поробването на хиляди жени и мощните мигрантски вълни към Европа, отправя и директна заплаха към политическото единство на ЕС и оцеляването на НАТО.
Тази безпрецедентна международна ситуация буди най-страшните съмнения за нова разрушителна война между стария и новия свят.
Каква политика разгръща Иран на целия този фон?
В официално изявление, иранският президент Хасан Рохани заклейми терористичните атаки в Брюксел и потвърди твърдата позиция на Иран за обединение на усилията на близкоизточните държави срещу развитието на тероризма и екстремизма. Рохани уточни, че е крайно необходимо да бъдат предприети действия срещу „центровете на политическа, идеологическа и финансова подкрепа на тероризма”.
Под последните, президентът на Иран има предвид Саудитска Арабия, най-големият враг на Иран в региона и нейната дългогодишна открита и прикрита подкрепа за радикални милитаризирани движения и групи, за които основателно се смята, че упражняват терористична дейност.
Обвиненията в тероризъм са взаимни.
През януари 2016 г. Саудитска Арабия екзекутира популярния защитник на шиитската общност Нимр ал-Нимр, заедно с още 46 души и предизвика бурни протести в Иран. Някои анализатори виждат в това отговора на саудитците срещу отварянето на иранския пазар за Запада, което ще продължи да държи цените на петрола на ниски нива.
Това роди вътрешнополитическа криза, тъй като всяко решение за съкращение на социалните блага би срещнало острото съпротивление на саудитците. А завръщането на Иран като партньор на западните страни ще отклони американските средства от Рияд и непременно ще доведе до вътрешнополитически сблъсъци.
Съвсем наскоро стана ясно, че саудитският съд е повдигнал обвинения в тероризъм на още деветима иранци, заловени преди дни в различни населени места в кралството. Преди тях, съдът повдигна подобни обвинения на други 32 души, сред които 30 саудитци, 1 афганистанец и 1 иранец за шпионаж в полза на Техеран.
Главният обвинител твърди, че има солидни доказателства за директен инструктаж от Върховния водач на Ислямската република Али Хаменей и провеждане на тайни срещи между саудитци и ирански служители на посолството в Рияд, консулството в Джеда и иранската мисия Организацията за ислямско сътрудничество.
Несъмнено международната ситуация е сложна и твърде неясна, но в исторически план могат да бъдат открити някои подходящи прецеденти, които да определят позициите, реакциите и до известна степен бъдещите действия на основните опоненти.
Още от средата на ХХ век факторите за стабилността в Близкия изток са бившият съюзник на САЩ – Иран и меката на консервативния ислям – Саудитска Арабия.
През 1979 г. в Иран настъпва неочакван обрат и завърналият се триумфално духовен водач Аятолах Хомейни установява Ислямска Република, която демонстративно прекъсва съществуващите си връзки със западния свят. Новият режим национализира петролната промишленост и реагира враждебно на опитите на САЩ за намеса във вътрешните дела на Техеран, особено по въпроса с т.нар иранска ядрена програма, заради която на Иран е наложено най-тежкото ембарго през 2010 г. В края на миналата година ембаргото беше прекратено и завръщането на Иран на световния петролен пазар отбеляза най-големия спад в цената на барела от 13 години насам.
Независимо от това какъв е произходът на „Арабската пролет”, можем спокойно да причислим този процес към един от големите фактори за оформянето на Новия световен ред. В редица близкоизточни и северноафрикански страни „Арабската пролет” се явява апел към незабавна политическа промяна и отхвърляне на марионетните правителства, които години наред са обслужвали чужди интереси. Това е ново възраждане на панислямизма, чиято цел е постигането на пълна политическа независимост и експанзия при най-крайните му интерпретации. За Сирия обаче, последването на романтичните призиви на „Арабската пролет” се оказаха твърде висока цена и в резултат на чуждестранната намеса от САЩ и Русия, революцията се превърна в 5-годишна унищожителна война.
25 години след приключването на Студената война отново виждаме световните суперсили Русия и САЩ да формират про и анти коалиции и да спорят, с взаимни обвинения, какво всъщност е ИДИЛ и кой му даде легитимност. Същевременно основният партньор на САЩ в региона – Турция проведе реални военни действия, макар по-скоро срещу кюрдските партизански групировки, отколкото срещу терористите от ИДИЛ. На фона на тази объркана ситуация, Иран търси мястото си на сцената на голямата игра.
Възможността Техеран да поеме отново отдавна овакантеното лидерско място в Близкия изток изглежда не само напълно реална, но и предстояща с оглед на необходимостта от баланс на силите и близостта на Русия с Техеран. Към момента Иран работи усилено по възстановяването и укрепването на международните си връзки, използвайки авторитета си на политически стабилна регионална сила и значим икономически фактор на азиатския континент, който се разбра със САЩ и Западните сили. Ще се случи ли това? И какво още включват плановете на Техеран? Ще наблюдаваме внимателно.
