Специален анализ: Степен на заплаха от ядрен тероризъм в Европа

Снимка: catalania / Pixabay

Атентатите в Белгия и пропуските на местните служби събудиха сериозни опасения за сигурността на Европа на всички нива. Директорът на Международната агенция за атомна енергия Юкия Амано призова държавите да подсилят охранителните мерки на ядрените обекти заради риска от „ядрен тероризъм“.

Коментарът на Амано идва в навечерието на среща на високо равнище във Вашингтон, където ще се обсъжда сигурността на над 1 000 ядрени мощности в света.

На 13-ти декември белгийската полиция попадна на 10-часово видео на висш белгийски ядрен специалист, който явно е бил наблюдаван. Кадрите бяха открити в дома на Мохамед Бакали, който е попаднал в полезрението на службите заради връзки с организаторите на касапницата в Париж от 13-ти ноември миналата година.

На този фон доста стряскащо звучи новината на белгийския вестник „Дерниер йор”, който съобщава, че агент на службата за сигурност при белгийската АЕЦ „Тианж“ е убит в град Шарлероа, а пропускът му е похитен.

Същият вестник по-рано писа, че тази атомна електроцентрала е била главна цел на атентатите на брюкселската терористична група.

„Сътрудникът на службата за сигурност на АЕЦ е бил убит още в четвъртък вечерта, докато се разхождал с кучето си. Това престъпление остана напълно незабелязано от медиите, обаче днес източници в местната полиция потвърдиха, че неговият пропуск, даващ достъп до електроцентралата, е бил похитен“, съобщава вестникът.

Юкия Амано предупреждава, че количество плутоний с размера на грейпфрут, може да се превърне в „мръсна бомба”.

От средата на 90-те експертите на МААЕ са регистрирали над 2 800 случая на незаконен трафик на ядрени материали и изчезване на определени количества. След разпадането на СССР, американците вложиха милиони в локализирането и извозването на ядрени материали, особено в бившите социалистичесни страни.

България беше една от първите.

На 23 декември 2003 г., в столичния квартал „Младост” маскирани служители на българските власти, придружавани от група мъже в черни костюми влизат през главния вход на Института по ядрена енергетика на БАН. Една част от чужденците носят масивни черни куфари, а зад тях в колички друга част вкарват някаква специализирана апаратура.

Двумегаваторият реактор на БАН, построен през 1959 година за изследователски цели, функционира точно 40 години, преди да бъде спрян от експлоатация в зората на демокрацията. Само, че никой не се сеща, че ядреното гориво си остава в реактора. И то в продължение на цели 14 години.

За цялата операция плащат американците. По публикации в американските медии тогава, 48-те часа в София и транспортните разходи за 17-килограма уран възлизат на 400 хиляди долара. Това е малка капка в морето от милионите долари, които Вашингтон дава като помощ на Русия, за да може Москва да си събере радиоактивните материали, пръснати из цялото бивше съветско пространство.

Големият въпрос е – има ли още такива места в Европа?

След 1993 година, Международната атомна агенция докладва за 411 случая на трафик на ядрен материал. В 18 от тези случаи става дума за плутоний и обогатен уран. Първият документиран случай на откраднат материал датира от май 1992 година. Тогава, руският атомен инженер Леонид Смирнов започва да „щипва” по малко обогатен уран от лабораторията, в която работи.

До септември той събира в буркани на балкона на апартамента си около килограм и половина уранов прах. Подобен случай има и в Прага, където в кола, паркирана на централна столична улица са открити 3 килограма уран, обогатен до 90% с произход: Русия.

Трафикатите на уран използват и т.нар. „куфарни бомби” – специално конструирани устройства, съдържащи до 50 грама атомен заряд, който може да бъде лесно транспортиран и да предизвика грандиозни разрушения.

Последният инцидент с нерегламентиран ядрен материал е от Ирак, преди по-малко от година.