Вчера информационна агенция „Амак” на терористите от ИДИЛ показаха труп на руски военен съветник, който е бил убит край сирийския град Палмира. Полеви източници информират, че в покрайнините на града-музей се водят ожесточени битки между правителствените войски и частите на ИДИЛ, които са организирали добре своята първа защитна линия.
В същото време развоят на събитията подсказва, че между антитерористичната коалиция, водена от САЩ и режима в Дамаск започва надпревара за изтласкването на ИДИЛ от Източна Сирия.
Стана ясно, че Москва няма намерение да осъществява същите операции в източната половина на Сирия срещу ИДИЛ, така както ги реализира в западната част срещу бунтовниците. По-голямата част от руските ВВС в Сирия вече напуснаха арабската страна.
Видно е, че Русия спазва договора от Ефрат от миналия декември между нея и САЩ. Договорката раздели територията на страната на „американска” и „руска” зони, очертани от река Ефрат. Основните конкуренти за териториалното наследство на ИДИЛ се оформят да бъдат Вашингтон и Дамаск. Активните усилия на режима да превземе Палмира ще накарат САЩ да ускорят операцията по превземането на Ракка, сирийската столица на ИДИЛ.
Западни специалисти подозират, че Дамаск може да се договори с ИДИЛ за нейното оттегляне от града по подобие на това, реализирано от правителствените войски през миналия месец май в полза на терористите от ИДИЛ. Тогава танковете на терористичната организация прекосиха почти 200 км без никаква съпротива.
Сирийски източници пък изразиха предположение, че е възможно една от причините за практическото предаването на Палмира на терористите да е акт на несъгласие на някои сирийски офицери от старата гвардия по отношение на политиката на младия президент Башар Асад.
Не са малко сирийците, носталгично настроени по времената на Хафез Асад, които мислят, че ако е бил останал на власт бащата Асад, Сирия е нямало да стигне до гражданска война. В това число съществуват и офицери, най-вече от висшия ешалон, които остават лоялни на Хафез, а не на Башар Асад.
Всъщност вододелът е лоялността към двата конкуриращи се „метропола” за външно влияние в страната, а именно Русия и Иран. Първата се свързва доминиращо с епохата на предишния президент, а втората – с неговия син.
Сред дузината посочени причини за изтеглянето на по-голямата част от руските ВВС от Сирия (икономически, политически, военностратегически, натиск на обществено мнение и съюзници и т.н.) правят впечатление тези, които обясняват неочаквания ход като сделка.
Въпреки изразената от Вашингтон изненада е възможно частичното изтегляне на Москва от Сирия да е договорка срещу свалянето на санкциите срещу нея при първия възможен случай.
Освен това е възможна и договорка със Саудитска Арабия за постепенно увеличаване на цените на петрола.
Неслучайно руски официален представител говори за стабилизирането на цените на нефта на нива 40-50 долара в следващите месеци, а Сергей Лавров говори за конструктивната позиция на Саудитска Арабия за стартирането на новия тур от преговорите в Женева между правителството и опозицията.
Със сигурност, ако в момента между Русия и Турция се води война, то за разлика от това от време на време Москва и Риад си намигат. Времето ще покаже дали ще има събития, които да потвърдят тези предположения и как това ще се отрази на цените на петрола.
Каквито и да са договорките обаче верификационните механизми остават. Москва твърдо заяви, че модерната ПВО – установка S-400 остава твърдо в Сирия, докато саудитските самолети, изпратени за участие за евентуална сухопътна операция в северната част на страната, са в турската база Инжирлик.
