От Брюксел до химна на „Ислямска държава“. История за песни.

Снимка: tmeier1964 / Pixabay

 

Огромният брой сирийски бежанци в Европа е предпоставка за създаването на специфична народопсихология в тези групи. Много често те са групирани в едно и също населено място, често те принудително са настанявани заедно в бежански лагер. Значителна част от тях носят със себе си болката, страданието и настроението за причините за бушуващата вече пета година гражданска война.

Не са редки случаите, при които привърженици на различни политически тенденции и групи са съседи. Всъщност не един или друг случай показва, че те носят със себе си не само различията, но и дълбоката омраза.

В края на 2015 г. финландските власти заведоха дела за военни престъпления срещу иракски бежанци, информацията за които беше предоставена от техни сънародници, привърженици на противоборстваща милиция. Така например в град Тампере съжителстваха иракчани от град Тикрит, воювали за ИДИЛ и респективно, за шиитските милиции, които по-късно превзеха града. Взаимно донасяха за деянията на другата група в тяхната родина.

Същото наблюдаваме и в някои бежански лагери в Белгия. Там сблъсъкът между про- и анти-Башар Асад придобива интересни аспекти. Музикален фон предшества разгорещените спорове, често надхвърлящи словесните нападки. Двете групи пеят различни военни химни, донесени от бойните полета на Сирия или пък направо създадени на европейска територия.

Така например привържениците на ИДИЛ пеят про-ИДИЛ химн, който дори е изпълняван, когато терористите са рязали глави. Началото на първия куплет звучи по следния начин: ​

„Моят народ разкри зората и победата е сигурна. Ислямска държава направи джихада на благочестивите…..”

​Други, които са били в редиците на Ал Нусра пък изпълняват химни, които са били използвани от тази терористична организация. Мохамед от град Едлиб, цитиран от ливанска медия, заявява че ако не получи статут в Белгия, ще се върне в редиците на Ал Нусра, за да се бие срещу „нусеиритите” (подигравателно наименование на алауитите, дадено им радикалните сунити) и срещу неверниците. Според него това е шариатско задължение, формулирано от шейховете на организацията.

​Реакцията на техните сънародници, отстояващи противоположна позиция не закъснява. Те дори създават песен, която се опитва да ги оформи и мобилизира като група. Тяхната песен се нарича„Ние сме твоите мъже, Башар” и това е част от текста:

​„Нашето търпение към тях достигна границата. Първоначално слушахме техните проклятия и се адаптирахме към това, което чувахме. Братко, достатъчно си търпял, те ни прогониха и ние пристигнахме в Европа И загубихме всичко под бесилото, накрая през целия ден ни обиждат, че подкрепяме, обиждат държавата и армията, И Господи, няма повече да мълчим и започнахме да говорим и да отвръщаме, защото разрушиха Сирия и тук ни намериха отново.”

Дълбоко разединени в Сирия, те остават такива и в Европа. Сирийският християнин Самир, попаднал в една стая в същия бежански лагер с привърженици на Ал Нусра брои дните до датата, когато ще получи статут. Тогава той ще напусне легера и ще се раздели с бившите бойци на сирийския клон на Ал Кайда. Самир се пита какво правят тези хора в Европа. Според въпросната медия някои от тях са пристигнали с илюзията да разпространяват исляма на Стария континент.