Турският президент Ердоган пое умерен риск, когато в събота заповяда масирания, но кратък артилерийски обстрел в срещу кюрдските позиции, разположени около северния сирийски град Азаз. Два дни по-рано бойци от кюрдските сили за народна защита (YPG) завзеха контрола над бившата сирийска военно-въздушна база, която се намира само на шест километра от границата с Турция.
Кюрдските войници, подкрепени от руските ВВС успяха да превземат базата като част от тактиката за прекъсване на маршрутите за доставки на бунтовниците към обсадения сирийски град Алеппо. Израелският аналитичен сайт Debka разглежда краткотрайната турска военна операция като косвена атака срещу руските военни, подкрепящи сирийската армия в битката с бунтовниците.
Това е интересна гледна точка, защото събитията около Азаз чертаят нов щрих в ескалацията на напрежението между Русия и Турция. Атаката на турската армия е била краткотрайна и ограничаваща се само до артилерийски обстрел, защото след свалянето на руския самолет на 24-ти ноември 2015-та, Русия разположи в региона ракетните системи S-400, които биха блокирали всеки опит на турската авиация да навлезе по въздух на сирийска територия.
Въпреки че повечето световни медии съобщиха за операцията още в неделната сутрин, руска реакция не последва. Това окуражи Анкара да предприеме още една стъпка. Премиерът Ахмет Давутоглу заплаши кюрдските милиции с още атаки, ако те продължат да завземат територии, близо до Турция:
„Ако те приближат отново, ще се сблъскат с най-суров отговор. Ние няма да позволим Азаз да падне“, каза Давутоглу.
Кюрдите от своя страна твърдят, че завземат територия от сирийските бунтовници, които също така се борят срещу президента Башар ал Асад. Те отказват да се оттеглят, тъй като твърдят, че ислямистките бунтовници ще се върнат, ако те напуснат.
Кашата е пълна.
Въпреки, че турският премиер призова “съюзници и поддръжници” да подкрепят операцията срещу сирийските кюрди от Вашингтон дойде обратната реакция. САЩ публично призова Турция да се въздържа от каквито и да било по-нататъшни атаки.
Безпокойството на Вашингтон е очевидно и логично. Директна военна конфронтация между турската армия и подкрепяните от Русия кюрди, ще даде право на Анкара да се позове Вашингтонския договор и да поиска от своите съюзници защита от позицията на държава-членка под атака.
Според различни източници администрацията на Обама очевидно не желае да нарушава договорките си с Москва за разделянето на Сирия на зони на влияние – американците да контролират районите на изток от река Ефрат, и руснаците – на запад.
По тази логика кюрдските милиции, които са разположени близо Алепо, са под руската зона на влияние. Затова всички погледи сега са отправени към Москва. Ще има ли отговор от Путин? И в какво ще се изразява той? Все пак става дума за територия, която е в критична близост до Турция.
